nabore.bg

• Англоамериканските бомбардировачи през зимата на 1943-1944 г. разрушават 10 000 сгради, жертвите са няколко хиляди

• Долна Митрополия защитава небето на София

(Продължение)

На 30 март 1944 г. във връзка с поредното въздушно нападение над София била обявена въздушна бойна тревога в цяла България. От летището на Долна Митрополия излетели на помощ на София с леко въоръжените учебни изтребители „Авиа В-135” четиримата летци капитан Кръстьо Атанасов, фелдфебел Йордан Фердинандов, Петър Манолев и фелдфебел Недьо Колев–Азмана. След обстрела над Перник самолетите се разделили. Петър Манолев и Недьо Колев свили обратно към Долна Митрополия, защото им свършило горивото, а другите два самолета продължили да преследват противника. Техният боен полет продължил с 10–15 минути повече. След това те кацнали на Божурище. Кръстьо Атанасов успял да свали „летяща крепост”. Това била и

най-голямата въздушна победа

за Плевенския край. Само по себе си това, което направили четиримата храбри мъже – инструктори в школата в Долна Митрополия, бил подвиг, достоен за възхищение. Още повече, че те излетели по собствена инициатива, без заповед от командването на Въздушни войски, с леко въоръжените учебно-бойни чехословашки изтребители. Те били значително по-бавни от „Месершмит-109” и разполагали само с по две 7.92 мм синхронни малокалибрени картечници ”Викерс–Збройовка”. Действията на българските летци напомнят за библейската битка на Давид с Голиат или на сражението на комара и лъвът от баснята на Езоп. И все пак капитан Кръстьо Атанасов сторил невъзможното – свалил „летяща крепост”.

Лично съм преживял прелитанията на англо-американските

самолетни ескадрили – бомбардировките над Плевен и Долни

Дъбник. В периода 1943–1944 г. в Плевен бяха изградени няколко противосамолетни скривалища за по 1000–1500 души. Те се

намираха под Бейски баир, училище „Васил Левски”, училище

„Патриарх Евтимий”, 9-и квартал и др. Но плевенчани основно

бягаха в малките къщички по частните лозя. Нашето семейство

бягаше на лозето на нашия хазаин, бай Цанко Гачев, което се

намираше

до Кожухарската чешма.

Над Плевен бяха пуснати 3 фугасни бомби – 1 на ул. „Шипка” и 2 на ул. „Екзарх Йосиф”.

Едната от бомбите разруши малка фамилна къща срещу училище „Васил Левски”. Жертви нямаше. В Долни Дъбник 3-те бомби паднаха до жп гарата в една акациева горичка и изровиха ями с диаметър 10–12 м, с дълбочина 4–5 м.

Най-тревожните ми спомени от детството са свързани с прелитанията на американските самолети над Плевен на път за Плоещ, Румъния. Първо се раздаваше зловещият вой на сирените и звъняха камбаните на 3-те плевенски църкви. По-късно някъде далеч от юг вятърът донасяше познатия на старите плевенчани почти нежен, но обещаващ сигурна смърт тътен. Това беше едно равно, методично и монотонно самолетно бръмчене. То се увеличаваше с всяка минута и със страшна сила проникваше навсякъде – в къщите, в скривалищата, и действаше много угнетяващо на съзнанието. То превръщаше човек в нищожна песъчинка, в нещастна отрепка, лишаваше го от корени, унищожаваше вярата му за оцеляване. Чудовищната музика, създадена от интелигентни хора от другата страна на земното кълбо, разклащаше човешките устои, превръщаше ги в огън и вятър. Сърцето на всеки се свиваше и примираше, че е далеч по-добре всичко да свърши в един миг, нещо със страшна сила да го удари и той да понесе отговорност грешният, че се е родил в този пусти свят. Господи! Какво рестъпление беше извършила малка България, та заслужи смъртната мъст на две велики държави като Америка и Англия?

И защо бяха необходими

тези жестоки психични въздействия върху милиони българи? Едва значително по-късно си обясних причината за този ужасен самолетен шум и защо въздухът над Плевен „трепереше”. При прелитането на 500 бомбардировача, всеки с по 4 мотора, това прави общо 2000 самолетни мотора, плюс още 300 мотора на изтребителите. Всеки мотор имаше по 1000 конски сили, т. е. горе в небето над Плевен ревяха 2300000 к.с. И всички тези самолети „висяха” с часове на неголяма височина. На бордовете на тия страхотни чудовища, на тия криле на смъртта седяха 4000 летци на Америка и Англия, с една единствена мисъл в главата – да сеят унищожение и смърт. След тази

зловеща бомбардировъчна филхармония,

 „висш подарък” на задокеанската цивилизация, пусканите след това многотонни бомби били банални подробности.

„Символичната” война на цар Борис III и проф. Богдан Филов против Америка и Англия завършила с 10000 разрушени жилища, с голям брой срутени и опожарени обществени сгради и с няколко хиляди убити невинни граждани на България. В добавка и неколкостотин осакатени деца в София, защото американците освен бомби пускаха и миниатюрни противопе хотни мини, маскирани като детски играчки.

Каква трагична била съдбата на балканските народи!

Д-р инж. ВЕНКО НАКОВ