Архивите са живи
- search
- Всички
Минало: „Символичната война” изсипа над България тонове бомби (първа част)
В създаването на „летящите крeпости” бомбардирали София и Враца, взел участие и нашият инженер Асен Йорданов
„На 2 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. На 12. XII. 1941 г. Beckerle и Magistrati предали съобщение на Попов (министър на външните работи в правителството на проф. Богдан Филов – б.а.), „че се очаква от всички страни, рисъединили се към Тристранния пакт, по силата на чл. 3 от пакта да скъсат дипломатическите отношения със САЩ и Англия и да обявят отношения на война с тях…”. В 15.30 ч. на 12. XII. 1941 г. Министерският съвет „единодушно приема предложението”.
В 17 ч. същата вечер цар Борис III „одобрява решението”.
В 11 ч. на 13.XII.1941 г. XXV народно събрание приема „благосклонно и одобрително” решението на Министерския
съвет…”
Из дневника на премиера Богдан Филов
През месец май 1934 г. американското правителство поръчало на фирмата „Боинг” изработването на многомоторен бомбардировач. Той бил наречен В-17 „Флаинг Фортрес” („Летяща крепост”). Този самолет се превърнал в авиационната легенда на Втората световна война. По-късно фирмата „Боинг” създала и бомбардировача В-24 „Либерейтър” („Освободител”). Американските бомбардировачи били бързи, мощни, тежко въоръжени и летели на голяма височина. По тази причина те били практически слабо уязвими дори за най-добрия германски изтребител „Месершмит-109”. В изработването на В-17 и В-24 взел участие и един българин – Асен Христов Йорданов,
доверен човек
на фирмите „Къртис Еърплан мотор Ко” и „Къртис Райт експорт Корпорейшън”. На първо време Америка предложила на Асен Йорданов само една лопата за ринене на сняг. Но двадесет години покъсно името му било записано с възхитително – признателно отношение в енциклопедията „Who`s who in America?” („Кой кой е в Америка?”).
За действия по обекти на Балканския полуостров САЩ създали 12-а въздушна армия. В нея влизали 80 ескадрили тежки бомбардировачи В-17 и В-24, 20 ескадрили изтребители П-38 „Лайтинг” и П-51 „Мустанг”. Към тази армия била придадена 205 ударна група на Англия в състав 3 ескадрили В-24 и „Халифакс” и 6 ескадрили леки бомбардировачи „Викерс Уелингтън”. Общо 1500 бомбардировача и 600 изтребителя. Аеропланната групировка действала от летищата около Фрамлингтън в Англия, Бенгази и Дерна в Северна Африка и Бари и Бриндизи в Южна Италия.
За бомбардировачите били създадена нова тактическа схема „Combat Bох” („Бойна кутия”), която осигурявала добро отбранително взаимодействие
във всички направления.
На 18 май 1943 г. Министерството на отбраната на САЩ утвърдило план за масирани самолетни атаки над Германия и нейните съюзници – „Point Black” („Черна точка”). Планът предвиждал унищожаването на производствените мощности, инфраструктурните обекти, базите за гориво, градовете със стари сгради и др. За изпълнението на плана било предвидено едновременно да се използват формации от по неколкостотин бомбардировача.
Цар Борис и правителството на проф. Богдан Филов многократно заявявали, че войната, обявена от България на Америка и Англия, била „символична”. Американците и англичаните обаче били на съвсем друго мнение. В съответствие с операция „Point Black” американско-английската авиация през 1943–1944 г. бомбардирала българските градове и села. Освен София били бомбардирани още Дупница, Враца, Пловдив, Асеновград, Карлово, Русе, Лом, Балчик, Добрич, Плевен, с. Караманци, Кюстендилско, с. Побит камък, Разградско, с. Долни Дъбник, Плевенско и др. Първото нападение на София било на 14 ноември 1943 г. За пръв път американците масирано бомбардирали България на 4 януари 1944 г. с 200 самолета В-17.
Гъстата мъгла над София
принудила летците да хвърлят смъртоносния си товар над Дупница. Втората масирана бомбардировка била на 19 януари. Срещу София били изпратени 180 В-17 и 100 В-24. Летящите крепости били придружавани от 100 изтребителя Р-38. Във въздушния бой над София били свалени 6 бомбардировача и 5 изтребителя. На 24 януари мъглата отново спасила София.
Този път била бомбардирана Враца. Отначало българските политици, предвождани от цар Борис III и проф. Богдан Филов, били много „изненадани” от бомбардировките, но после свикнали, криели се в Чамкория и където им падне. Редица министерства и учреждения били
евакуирани от София. Например Медицинската академия била
евакуирана в с. Долни Дъбник.
На 30 януари срещу София били изпратени 450 бомбарди-
ровача, придружени от 150 изтребителя. Свалени били 7 кре-
пости и 2 Р-38. Ето как описва в своя дневник последиците
от тази бомбардировка проф. Богдан Филов: „30 януари 1944
г., четвъртък…
Късно вечерта
дойдоха Божилов (министър на
финансите – б.а.) и Василев (инженер, министър на благоустройството – б.а.), които ми съобщиха, че много пожари, които по-рано са тлеели, са избухнали сега силно. Горели Народният театър, Министерският съвет, Министерството на финансите и правосъдието и много сгради. Силно пострадала и отчасти разрушена била Централната гара, а също и Централната поща. Божилов говори за около 2000 пожара. Вода нямало, също и електричество, а прекъснати са и всички телефони. Връзки със страната само по радио. Радиопредавателната станция при гарата също унищожена. Говорех много настоятелно на Божилов,
че в такива моменти той трябва здраво да поеме командването
и да налага своята воля и на другите министри. Обеща уж да го
направи, но много се съмнявам…”
Д-р инж. Венко НАКОВ
(Следва продължение)