nabore.bg

Лични драми

Обадете се: Къде сте деца от силистренския дом „Дочо Михайлов”?

Най-щастлива ми среща бе, когато се видях със Сийка, Руска, Стефка и Ваня – моите някогашни малки ученички

 

Моите ученички Руска, Стефка, Ваня и Сийка - колко ги обичам!


Шестнадесет години бях учителка в дома за деца и юноши „Дочо Михайлов” в Силистра. Със сълзи влязох и със сълзи излязох когато преместваха дома в Срацимир. Мислех да остана само една години и да си търся място в някое училище. Тук имаше много добър персонал и от общия работник до директора от сърце и душа се грижеха за децата. Съдбите на децата бяха тъжни. Това бяха деца на бедни, многодетни, на престъпници и много други - но нас това не ни интересуваше. Имах 23 деца и много ги заобичах.

Тук се сприятелих с колежката си Мария Йотова, на която мъжът й беше преподавател във военното училище в Силистра и споделих с него ,че искам да се местя, а той ми каза: „Всеки може да работи в училище, но не всеки може да работи в дом. В трудности се вижда истинският учител.” Замислих се над думите му и се отказах да се местя. Щях да остана до пенсия, но се взе лошо решение от отдел „Просвета” и от  окръжния комитет на БКП. Първите ми ученици бяха чудесни деца и отидоха в Русе - в дома. Интересувах се от тяхната съдба, но по-късно ги загубих. Един ден ми звъни Ваня – беше председател на домсъвета. С нея сме се виждали и говорили по телефона и каза, че ще ми се обади една моя ученичка. Чувам един глас и не мога да го позная, а на телефона е Сийка. После Ваня обяви среща и след няколко дни отидох в Русе.

Отседнах в Руска, с която се бяхме виждали. На другия ден отиваме на обявената среща и не можем да се познаем. Разхождахме се по кея. Правим си снимки. Отиваме в ресторант. Момичетата са Сийка, Руска, Стефка и Ваня. Те бяха моите малки момичета, а аз тяхната млада учителка. Дълго говорим за миналото и настоящето. Всички имат образование, покрив над главата си, семейства и деца. Толкова бях щастлива - никога не съжалих, че съм работила там. Получих подаръци и много, много обич и стигнах до заключение, че няма деца, които да са се провалили. Всички изказаха голяма благодарност към мен и целия персонал.

От дома всяка година ходехме на екскурзия и лагер на море. Правехме много тържества, ходехме на кино всяка седмица. Децата учеха в най-престижното училище „Отец Паисий”. Сийка, Руска, Стефка и Ваня много съжаляваха, че сега са закрити домовете, които навремето бяха 104 в цялата страна. Аз издадох книгата „Разпръснати детски съдби”, но много деца не ги открих и сега по предложение на Пенка – друга възпитаничка, която беше спонсор на книгата, искам да напиша втора част.

Моля, който прочете тази статия да ми се обади на телефон 0889595152. На срещата бях с Ваня от Русе, Сийка от с. Богданци, Руска от Попина и Стефка от Прохлада. На всички, които са учили в силистренския дом „Дочо Михайлов” желая много здраве, радост и цялото щастие на земята. Много съм ви благодарна за щастливите години с вас. Много ви обичам. Чакам обажданията ви. Специални благодарности за момичетата, с които се срещнах в Русе.

 

Йорданка ЖЕКОВА, Силистра