nabore.bg

Лакомствата, които се продавали някога, отдавна са изчезнали от сергиите и нашата кухня

Тълпи хора от различни етноси, с различни носии, стока и животни на едно място, глъчка и олелия, остри миризми / по-скоро воня, особено кагато става дума за касапските сергии или продажба на живи прасенца, кокошки, риба / .... И най-много пазарлъци на висок глас, сбират наоколо купчини сеирджии. Ето така е изглеждал някогашният пазар в Силистра.

Селяни от околноста, мъже и жени, със своите пъстри народни носии и накити, със своите огърлици и пендари, с преплетените в косите си разни украшения предлагаха в изобилие своята стока – предимно селскостопанска – плодове, зеленчуци, жито, царевица, кокошки, гъски. И понеже цените бяха ниски и пазърлъците бяха безкрайни. За да дойдат навреме за пазара, селяните от околните села, с магарешките или конски талиги, натоварени с бохчи, дисаги, кошници, щайги тръгвали преди разсъмване. При хубаво време идвали в Силистра още предишния ден и нощували или в каруцата или в някой от по-евтините ханове в центъра или в покрайнините на града. Нерядко пристигали с цялото си домочадие – с булките и съпрузите, с бабите и задянатите в цедилки бебета, с кучето дори. Силистра в началото на миналия век е малък град, хората се познават и между постоянните купувачи от известни фамили се създавали трайни връзки, основаващи се на доверие и уважение.Често пъти стопанина на дома отнапред заръчвал на бай Станчо от Калипетрово, примерно, да му донесе мед, сирене или картофи и пипер. При удоволетворителна цена продавачът бил готов да отнесе „ на крака” стоката на указания адрес. На големият пазар зад Куршумлу джамия, в центъра на града, в пазарен ден било трудно проходимо от хора и сергии. Всичко имало тук – прясно месо, риба, плодове и зарзават..

Както е обичаят и досега в много страни, закланото призори агне или прасенце висяло на ченгел, на открито, а някое от по-малките деца на продавача имало за задача да разпъжда с конска опашка рояците мухи. Повечето стока се стоварвала върху месал или чергица направо на земята – планини от зеле или тикви, грънци, плетени от ракита кошници, дървена посуда, зад които продавачите клечали или седели с кръстосани нозе по цял ден, увлечени в сладки приказки. Да не забравим да споменем и провиращите в тълпата улични продавачи на семки, боза, гевреци и кебапчета. Ами певците, които извивали сърцераздерателно: „ Аз съм мома англичанка, измамена от любов....ще се аз оплача на турския султан..” По-касно ще дойдат и тези с устните хармоничките, с латерните, с папагалчетата, които вадели късметчета от кутия.

Част от лакомствата, които се продавали в изобилие, отдавна са изчезнали от сергиите и нашата кухня – например пестил от сини сливи, хардалени круши / цели круши наложени в каче като туршия с хардал и орехови листа/, грозденица / грозде с чепките, подредени в каче и залети с пресен гроздов сок, както и попарен в този сок хардал/, бал суджук / нанизани на връв орехови ядки, които се потапят в сгъстена шира/, рачел, петмез, ошав.... Естествено не можело да се мине без месните деликатеси – суджуци и наденици, бабета, бахур, сланина и пастърма....

С превръщането на Силистра в съвременен град лека полека пазарите в града ни изчезнаха . Сега има само един Централен градски пазар в центъра и един малък в близост до ДАП-а. Построените навремето Европазари така и стоят празни. Някогашните пазари ги няма като дух и гледки, за добро или за зло – не знам.

Марин МИНЕВ

Арт Силистра, Фейсбук