nabore.bg

През 1881 г. той е избран и за депутат във Второто Велико народно събрание

Силистренецът Бояджи Яни (Иван Иванов)

Бояджиевият род! Откъде идва неговият дълъг път от миналото към настоящето? Откъде носи това име? Кой е родоначалникът? Кои са неговите потомци през годините? Въпроси! Въпроси!

Родовата памет грижливо е запечатала, старателно е съхранила и предава от поколение на поколение името и делата на първия – на БОЯДЖИ ЯНИ!

Началото му се губи   в тъмните години на робството. Силистра бавно се събужда от робския сън. За това допринасят и руско-турските войни от XVIII-XIX в., чийто военен театър често е пред нейната крепост. Заедно с руските войски към него се стичат хиляди преселници от Балкана, Тракия и Македония. Това са все българи със свободолюбив дух, които не могат да търпят повече робските окови. Те носят със себе си нрави и език, но преди всичко своята предпремчивост.

Паметна плоча за посрещането на руските войски, освободили града на 10 февруари 1878 г. Намира се на ул."Хан Омуртаг", № 9, където е бил домът на Бояджи Яни, домакин на генерал Цимерман

Сред приходящите е един буден младеж, който вече се е сблъсквал с поробителя и търси спасение. Това е Иван Иванов от с. Върбица, Шуменско, бъдещият тежък търговец Бояджи Яни – патриархът на рода Бояджиеви.

Той е едва 15-16 годишен – ражда се през 1815 г. Носи не само името на баща си Иван, но и свободолюбивия дух и патриотизъм на балканджии. Не може да му попречи и това, че майка му е гъркинята Кираца, която дори трудно говори български. При свада с турчета е принуден да бяга при леля си в Пловдив. Тя му дава гръцкото име Яни. След едногодишен престой се отправя на север, към Силистра, заедно с много други българи.

Младият Яни става чирак в бояджийска работилница. Сближава се с другия работник Минас и с едно магаре и казанче, подарено им от чорбаджията, обикалят селата. Боядисват платове и прежди. Провървяла им, защото българите обичали дрехите и чеизите да са с  красиви багри. От това спечелва презимето и пари. На писмо го учи съдружникът му, но с арменски букви. Започва да забогатява постепенно, проявявайки предприемчивост, съобразителност и пестеливост.

Почувствал се стабилен, изоставя бояджийството и се насочва към търговията с дървен материал и по-късно към мелничарството. Изпреварвайки времето си, проявявайки прогресивно мислене.  Дъскорезницата му и складът за дървен материал са на брега на Дунава /на мястото на днешните търговски фирми/. Работниците-турци са около десетима. На това място строи и първата мелница. В 1885 г. парният котел експлодира и мелницата е изпепелена. Загива и малкият му син Петър.

Книгата на Димитрина Христова "Бояджиевият род" проследява живота и делото на много силистренци от фамилията Бояджиеви

Строи със сина си Георги нова мелница, по-модерна, също на брега на Дунава /днес там е пристанището/ Горивото за нея са  въглища и брикети, доставяни от Англия. Около нея се изгражда цял комплекс – пристройка за хлебарите, които купуват от него жито и брашно. Мисли и за работниците – построява жилища и спални помещения за приходящите. Вода за пиене се носи от Кючюк Мустафа, а за други нужди – от Дунава. Работниците получавали безплатно хляб, приготвян от жената на Бояджи Яни Анастасия. За празниците се приготвя обяд за всички в големи казани. Собственикът сам води тефтерите си на арменски.

Освободителят на Силистра генералът от пехотата Аполон Ернестович Цимерман е гост в дома на Бояджи Яни

Богатството му се увеличава предимно от търговия с дървен материал и манифактура. Търгува с Цариград и по Дунава. Негови две гемии всяка пролет тръгват, натоварени с храни и дървен материал. Връщат се претъпкани с манифактура. Скромен, отзивчив за обществените работи, Бояджи Яни се ползва с всеобщо уважение от българи, турци и гърци не само заради богатството му. Застава на страната на консерваторите. Участва активно в градската управа. Заради честността му от 1866 до Освобождението е неизменевота н касиер на общината. През 1873 г. с най-много гласове е избран за член на казалийския /околийския/ съвет. На следващата година е преизбран с пълно единодушие. Има силно влияние и сред „младите”, начело с Гено Чолаков. През 1875 г. е представител на българите в управителния съвет на Меджлиса. В изказванията си на заседанията е последователен патриот. Дипломатично настоява в девическото училище да има учител по български език, „следователно засега главяването на турски учител да се отложи”. Парите да се употребят за по-добро овладяване на родния език. След Освобождението в 1881 г. като депутат във Второто Велико народно събрание е изпратен Бояджи Яни.

В тази сграда в Свищов през 1881 г. заседава Второто Велико народно събрание, в чийто състав е бил и депутатът Бояджи Яни  

Става известен и с дарителството си. И при тази си дейност е патриот. За построяване на дюкян за издръжка на девическото училище дава безлихвен заем от 5200 гроша. Подпомага и строежа на църква. За изграждането на църковни дюкяни докато другите дават по 1-2 лири, той дава 10. В подписката за дарения също е на първо място – дарява 1575 гроша. И не желае за това да се споменава. Съгражданите му високо ценят жестовете му в помощ на църквата и просветата. Самоук, разбира необходимостта от образование и прави всичко възможно да го осигури за синовете си. Поставя начало на домашна библиотека. Спомоществовател е на три възрожденски книги.

Създава семейство с Анастасия / Анаци, кокона Аяци/, дъщерята на ортака му от Варна., гагаузка. Разликата в годините между тях е голяма - Анастасия е само на 14 години, а той ерген на възраст. Семейството им е задружно, младата жена  изпитва особена почит към своя мъж. Бояджи Яни се спогажда с всички. Обича хумора и често си служи с него. Въпреки, че е слабо културна и говори завалено на български, турски и гръцки, Анастасия се оказва добра къщовница и майка. Поддържа идеален ред и чистота. Децата я наричат Аяка. Богатството личи в целия им живот – облекло, държане, къщи.

Бояджи Яни се облича според модата – „ала франга”. Но това е само, когато е на публични места. В мелницата е с обикновените шаячни дрехи. Стопанката му също се облича модерно, но скромно, въпреки скъпите си дрехи и бижута. Това увеличавало авторитета на семейството.

И къщата му отговаря на положението му. Построява я на днешните ул. Омуртаг” 6 и 8 и „Бояджи Яни 1 и излаз на ул. „Д.Дончев”. Къщата е най-хубава в града – на два етажа, с широки и светли стаи с тавани от дърворезба, вградени долапи. Подредбата е като тази на букурещките и виенски търговци.В началото на стълбата имало две лъвчета по подобие на паметника Тропеум Траяна в Адам клиси. Днес те са в музея на Калараш. През 1927 г. къщата е съборена от малкия му син Иван. Александра, останала вдовица, живее при него.. Почива през 1917 г.

Бояджи Яни почива на 78 годишна възраст през 1893 г. В знак на особено уважение е погребан в двора на църквата. През 1941 г. костите му са пренесени в Алеята на възрожденците в старите гробища.

Гробът на Бояджи Яни е бил в двора на силистренския храм "Св. Петър и Павел, а после е препогребан в Алеята на възрожденците в старите силистренски гробища

В старите български семейства растат много деца. Те не само трябва да работят, но и да обогатят наследството. Така е и в дома на Бояджи Яни, в който израстват шест наследника – дъщерята Анти /1845- ?/ и синовете Георги /1856-1893/, Филип /1860-1946/, Иван - Иванаки /1865-1950/ , Димитър /1869-1949/ и Петър около 1870-1885/  И във всяко следващо поколение има по един Иван или Ивайло, за да не се забрави името на Иван от село Върбица. За Димитър не се откриха повече дани. Петър също учи в Цариград като по-големите си братя. Загива в пожара на бащината си мелница през 1885 г. Гледайки в бъдещето, подготвяйки ги за задълженията им,  Бояджи Яни  осигурява на наследниците си  солидно за времето  образование.

На своите наследници родоначалникът завещава не само богатство, но ценни човешки качества – трудолюбие, честност, благотворителност както и патриотизъм, интерес към обществения живот и преклонение пред  образованието. И вече в шест поколения те не са се загубили.  Днес почти всички потомци са с висше образование.

(Откъс от книгата "Бояджиевият род", 2016 г.)

Димитрина ХРИСТОВА

--------------

                 Димитрина Христова е краевед, журналист и автор на книгите „Път през годините”, „Развитие на библиотечното дело в Силистра”. Биобиблиографиите: „Ако светът имаше въображение” /2008/ за поета Валентин Чернев и „Живот на кръстопът” /2010/ за Борис Илиев – адвокат, драматург и краевед, „Краят винаги предстои” /2019/ за д-р Станка Георгиева. Автор е на краеведската книга "Бояджиевият род" (2016 ). През 2019 г. направи значимо дарение - лични документи на Пирин Бояджиев - почетен гражданин на Силистра, дългогодишен учител, краевед и публицист.