nabore.bg

В дунавския град се раждат двете му дъщери                                          

Капитан Георги Мамарчев

Силистра! Вековен град! Стратегическото му положение на непрестъпна крепост, контролираща важни военни и търговски пътища, значението му на административно-политически  център в североизточните предели на Османската империя му отрежда  по-особено място в националната ни съдба. XVIII в. и XIX в. са съдбоносни за него и региона. Това е времето на руско-турските войни – 1774-1779 г., когато за пръв път е обсадена. Следват 1806-1812 г. и 1828-1829 г., свързани с името на велик българин  - капитан Георги  Мамарчев, Кримската от 1853-1856 г. и освободителната1877- 1878 г., които се водят пред нейните крепостни стени.

Писмо на капитана с неговия подпис

Капитан Георги Мамарчев! Годините не могат да заличат паметта за него почти две столетия. Името му се свързва с първия полъх на свободата  след тежката робия. Независимо, че Силистренската крепост е в руски ръце, гласът на българина се чува.  Котленецът със снажна и внушителна фигура, с черни очи и засукан мустак буди респект и уважение у околните. Затова го наричат Буюкли. Патриот, с необикновена смелост, готов да умре за свободата на Отечеството.

            Поредната руско-турска война. Годината е 1829. Русите за пореден път са под стените на Силистра. Сред тях е българинът на руска служба Георги Мамарчев.  Закален е в битките. Той е сред отличилите се при бойното кръщение на „Земское болгарское  войство” през 1810 г. Получава Георгиевски кръст.  Той е и волонтирски командир под командването на ген. Кутузов в руско-турската война 1806-1812 г. Участва и в гръцката завера. Отново отличие от руския император – златна сабя и знаме. Под командването на генерал Дибич превзема крепостта на Силистра, считана за непревземаема. И обогатява своята славна героична биография.

Руският генерал Иван Иванович Дибич

Мамарчев, повеждайки своя български отряд, пресича Дунава и застава на стража. Конниците му от отряда му са на предните постове и не позволяват на никаква гемия, натоварена с турски аскер, да окаже помощ на обсадените. При едно от настъпленията към града настъпва с триста смели българи, прехвърля яките крепостни стени и завладява един от укрепените постове. Успява да влезе в крепостта и да обърне топовете към града. Следва високо отличие – орден „Света Ана”.

Една от градските порти на Силистра (гравюра) 

Показал неоспоримите си качества като стратег, на него предлагат да поеме гражданското управление на българското селище извън крепостните стени, наречено „Волната” – свободно място. Тук се заселват приходящите от цяла България. Летописците съобщават, че е „избран от претъпканите с придошли българи в околните, гъмжащи села”. Това не пречи да мечтае ден и нощ за свободата на своя народ. Намира начин да прикрива революционната си дейност. Търговията с напитки, с която се занимава, му дава възможност да се движи свободно. Замисля въстание заедно с доброволците от отряда си, заселили се във „Волната”. Българите редят и песен за него:

            Стига си скитал Буюкли,

             с белите руски солдати.

            Ела си братя отърви

            от  яничерските золуми.

            В Силистра прекарва най-хубавите дни на семейно щастие и уважение от сънародниците си. Тук се раждат и двете му дъщери. Бунтовническата му дейност е разкрита и  ген. Дибич го изправя пред военен съд. Оправдан е. Не може да се откаже от смисъла на живота си - освобождението на Отечеството. Става един от организаторите на поредния опит за отхвърляне робските окови – Велчовата завера в Търново през 1865 г. Участниците, събрани в Плачковския манастир, слушат неговия план: „Още сега, преди руските войски да си заминат от Силистра, трябва да издигнем буната и да обявим Търново за столица на българската държава, за свободна територия. Като ударят камбаните за Великден, момчетата на Димитър Софиянеца ще влязат в града и ще бастисат къщата на аянина, а после заедно с нашите хора ще завземат казармите. Начело на народа ще бъдете, вие, първенците”. Оръжието на първата българска армия е осветено. Черен предател изпреварва камбаните и турският аскер запалва манастира. Капитан Мамарчев споделя съдбата на участниците. При разпитите, съпроводени с изтезания, никой не става предател.

Силистренската крепост

Руската му униформа респектира турците и те го изпращат в Цариград. Пред турския султан капитанът открито назовава причините за бунта и разкрива тежкото положение на българите. Султанът, впечатлен от смелостта му, го заточва в Коня, но му връща сабята и му отпуска пенсия според чина и званието му. Скоро е преместен на о-в Самос, владение на княз Богориди. Князът зорко следи знатния си пленник.

            Волният орел, роден да пори небесата на воля, е жалък заточеник, далеч от род ината. Запазва гордостта си, въпреки душевните мъки. Не приема предложението на гръцките рибари за избяга през морето. Под достойнството му е на български и руски офицер. Страданията му не са толкова физически, колкото мъката по недовършеното дело за избавление на поробения народ. И затова заръката му е „да му донесат оръжията, за да ги положи в полза на отечеството, ако е жив”. Жизненият  път на този велик българин и герой завършва през 1846 г. далеч от родината, но с мисълта за нея.

Паметникът на капитан Мамарчев в Силистра

Споменът за първия български кмет капитан Георги Мамарчев – Буюкли е жив. Признателните силистренци са издигнали паметник в градината на брега на Дунава. Брегът, свидетел на неговия героизъм и жертвоготовност, и който той вижда в сънищата до последния си миг. Саможертвата му не е напразно. По неговия път тръгва племенникът му Георги Сава Раковски и плеядата български революционери до изгрева на свободата над изтерзана България.

Димитрина ХРИСТОВА, Силистра