nabore.bg

Тежката дума

„Шейцарското правило” буксува: Пенсиите от вчера – кой ще помисли за тяхното актуализиране?

Относно социалните последици от запазващите се  различия в определянето и осъвременяването на новите и старите лични пенсии за трудова дейност

 

С проектобюджета на ДОД за 2016 г. и проектозакона за държавния бюджет се предлага и предвижда, както и до сега, старите пенсии да се индексират от 1 юли всяка календарна  години по предвиденото в чл.10 от ЗП т.нар. „швейцарско правило“, докато ново отпуснатите пенсии да продължат да се изчисляват на основата на ежегодно нарастващите размери на средния осигурителен доход  при повишена тежест за всяка година осигурителен стаж.

Конкретно през следващите три календарни години - 2016, 2017 и 2018 г. се предвижда: 

         - старите пенсии за трудова дейност да се осъвременяват от 1 юли всяка година  с  2.5 % през 2016 г.; с 2.7 % през 2017 г. и с 2.8 % през 2018 г.;

         -  ново отпусканите пенсии за осигурителен стаж да се изчисляват както до сега - на основата на ежегодно нарастващия среден осигурителен доход за предходните 12 календарни месеци, но при повишена тежест на всяка година осигурителен стаж: от 1.1 % през 2016 г. на 1.13 % през 2017 г. и 1.16 % през 2018 г.   

         В същото време съзнателно или несъзнателно

 

се премълчават неизбежните негативни социални последици

 

 от тези предложения и практика както за 2016 -2018 г., така и особено в дългосрочен план, свеждащи се до задълбочаване на наблюдаваното и сега  изоставане в размерите и равнището на старите пенсии спрямо размерите и равнището на ново отпусканите при лица с еднакъв принос за пенсионната система през техния активен живот; и като последица – изкуствено противопоставяне на старите и новите пенсионери, както и перманентна загуба на място в социалната йерархия на старите пенсионери.

Не е нужно да си кой знае колко голям специалист по проблемите на пенсионното осигуряване, за да установиш този факт свързан  непосредствено с много по-бързото нарастване  размерите на ново опусканите в сравнение с тези на старите пенсии за трудова дейност поради : значително по-високият ръст на средния осигурителен доход и предлаганото  периодично повишаване тежестта на всяка година осигурителен  стаж , от една страна, в сравнение със значително по-ниския процент на ежегодната индексация на старите пенсии по т.нар. швейцарско правило, предвидено в чл. 100 от ЗП.

 

При това индексирането им (на старите пенсии) от 1 юли,

 

т.е. от средата на всяка календарна година, което означава средногодишна индексация равна на ½ от прилагания процент- в конкретния случай за 2016, 2017 и 1018 г. съответно с 1.25 %, 1.35 % и 1.40 %.

За да потвърдим и илюстрираме запазването и задълбочаването на споменатите негативни последици за старите пенсионери през периода 2016-2018 г. и следващите 20 години, ще си послужим с  условен прогностичен пример, при който допускаме, че:

- през първите три години - 2016, 2017 и 2018 г.- отпуснатите лични пенсии през 2015 г. за осигурителен стаж и възраст ще се индексират както е предвидено в проектобюджета - от 1 юли с 2.5 %, 2.7 % и 2.8 % съответно през 2016, 2017 и 2018 г.;

- през следващите примерно 20 г. те ще продължат да се индексират от 1 юли всяка следваща година с по 2.8 %, докато: средният осигурителен доход ще продължи да нараства средногодишно както и през последните 5 години - с по 4.5%; максималният размер на осигурителния доход, средният осигурителен стаж и стойността на и т.нар.

 

индивидуален пенсионерски  коефициенти ще останат непроменени

 

и ще възлизат съответно на 2 600 лв., на 37.5 години и на 1.3.

Проведените при тези допускания условни и прогнозни разчети показват, че въпреки предвидената ежегодна индексация на отпуснатите през 2015 г. лични  пенсии за трудова дейност, със всяка следваща календарна година техните индексирани (или актуализирани, осъвременени) размери  изостават все повече и повече от размерите на новоотпусканите лични пенсии за трудова дейност на лица със същия осигурителен принос, т.е. със същия осигурителен стаж  и индивидуален пенсионерски коефициент. По-конкретно:

- през първата (2016) година след  тяхното отпускане изоставането им ще възлезе на 22.99 лв., и ще представлява 5.92 %  от индексираният им размер;

- 5 години след тяхното отпускане, т.е. през 2020 г., изоставането им ще нарасне до 70.26 лв , които представляват 16.21 % от индексираният им размер;

- 10 години след тяхното отпускане, т.е. през 2025 г. изоставеното им е вече  130.14 лв. или с 26.14 %;

- 15 години след отпускане (или през 2030 г.) - с 211.02 лв. или 36.92 %;

- 20 години след тяхното отпускане (през 2035 г.) - с 319.04 лв. или с 48.63 %.

Ако някои от пенсионираните през 2015 г. лица за трудова дейност

 

продължи да живее само още една година,

 

то индексираният размер на неговата лична пенсии за осигурителен стаж и възраст ще бъде по-малък от размера на същата пенсия на пенсиониращо се през 2031 г. лице със същия осигурителен принос с 344.55 лв., които представляват 51.08 % от актуализирания размер на неговата лична пенсия.

Изоставането (или т. нар. „стареене“) на индексираните размери на старите (отпуснати през 2015 г.) лични пенсии за трудова дейност от размерите на новоотпусканите пенсии през следващите години на лица с един и същ осигурителен принос може да достигне и надхвърли 50 % значително по-бързо , т.е за още по-кратък период от време - ако в нашия илюстративен  разчет бяхме предвидили традиционното и според нас неизбежно и ежегодно повишаване нормативно определяния размер на максималния осигурителен доход през следващите години - примерно с по 9.27 % годишно, какъвто е средногодишният темп на неговото развитие през последните 15 години; както и ако допуснем ново повишаване тежестта на 1 година осигурителен стаж – примерно, от 1.16 % през 2018 г. но 1.9 % през и след 2020 г. Това означава реално още по-голямо, но заедно с това и по-несправедливо и необосновано изоставане на старите пенсии и противопоставяне на различните поколение пенсионери, както и  още по-високо подоходно неравенство,

 

още по-голяма и по-дълбока бедност

 

пряко сред пенсионерите и косвено сред населението като цяло.

Това ли всъщност искат, но упорито се опитват да скрият от населението досегашните и настоящите българските политици, техните съветници- експерти и представители на едрия бизнес?

Могат да се оспорват и правят промени в нашите допускания при тези илюстративни прогнозни разчети. Но каквито и да са, всички те неизбежно ще имат един и същ принципен резултат - ще потвърждават верността на нашето твърдение, а именно: съхраняваните различия в начините за определяне на новите и осъвременяване на старите пенсии за трудова дейност съхранява, ускорява и задълбочава характерното и до сега ежегодно изоставане на размерите и равнището на старите от тези на ново отпусканите лични пенсии за трудова дейност за лица с еднакъв принос към пенсионния фонд и системата за пенсионна защита - само защото са от различни поколения и се пенсионират през различни последователни календарни години. Това съхранява и задълбочава социалната несправедливост в пенсионното осигуряване; ощетява по-старите и противопоставя различните поколения пенсионери; води по-старите поколения пенсионери до ежегодно нарастващата загуба на мястото в социалната йерархия,

 

което те са имали и заслужили с труда си

 

през активния период от своя живот; задълбочава подоходното неравенство; разширява обхвата и задълбочава равнището на бедността.

 И ако за сега се преценява, че финансовите възможности за пълно предотвратяване или пълно преодоляване на тези негативни последици на действащото пенсионно законодателство и пенсионна система не съществуват или са много ограничени, то:

(а) средствата или механизмите за тяхното обществено приемливо  ако не ежегодно, то поне периодично - примерно на всеки 3 или максимум на 5 г.; или когато изоставането на старите пенсии достигне определена граница,  примерно 10 % - са добре известни. И те са, ако не ежегодно, то поне периодично актуализация на старите пенсии чрез тяхното преизчисляване с формулата за определяне на ново отпусканите лични пенсии за трудова дейност на основата на средния осигурителен доход през предходната календарна година, действащия размер на пенсията за 1 година осигурителен стаж  и индивидуалните пенсионерски коефициенти.

Както това се направи през 2008 г., когато старите пенсии бяха преизчислени на основата

 

на средния осигурителен доход през предходната 2007 година.

 

Непосредствените обществено значими позитивни социални последици от предлаганото задължително според нас периодично преизчисляване на старите пенсии са:

- недопускане на прекалено голямо – примерно над 10 % - изоставане на индексираните лични размери на старите пенсии от размерите и равнището на ново отпусканите лични пенсии за трудова дейност за лица с еднакъв принос към пенсионната система (еднакъв осигурителен стаж и еднакви индивидуални пенсионерски коефициенти);

- периодично възстановяване на мястото на старите пенсионери в социалната йерархия, което те са имали и заслужили през икономически активния период от своя живот;

- намалено подоходно разслоение и равнище на бедността пряко сред пенсионерите и косвено – сред населението като цяло;

- съществено смекчено противопоставяне на различните поколения от пенсионерите.

          Разбира се, въвеждането на подобно изискване в ЗП и регулярното му прилагане

 

изискват неговото финансово осигуряване,

 

а последното - сериозна предварителна подготовка, пряко свързана с подготовката и реализацията на предлаганите качествени реформи и промени в цялостната досегашна икономическа, данъчна, подоходна, кадрова и пр. политика и практика, в т.число и  най-вече в досегашната:

- данъчна политика и практика - насочени и принципно свеждащи се до възстановяване на прогресивното данъчно облагане на личните доходи, повишаване на сумата и относителния дял в БВП на общите данъчни приходи по посока на равнището им средно за страните членки на ЕС; и на тази основа – повишени финансови възможности на държавата и пенсионния осигурителен фонд;

- ефективни програми и мерки за повишаване равнището на заетостта и снижаване равнището на безработицата;

- качествено нова подоходна политика, насочена към повишени размери и равнище на работните заплати до обективно възможните им размери и равнище при произвеждания БВП на глава от населението и средно на заето лице; 

- ускорено внедряване на бюджетно програмиране при планирането и разходването на публичните средства, позволяващо ефективен контрол над тяхното разходване;

- бърза и качествена реформа в съдебната система и ограничаване на корупцията, контрабандата... и по-общо – ограничаване на относителния дял на „сивия“ сектор в икономиката;

- засилване на регулаторната роля и контрола от страна на държавата върху събираемостта, ефикасността и ефективността на публичните разходи;

- ефективно стимулиране притока на преки чуждестранни инвестиции, на техническото и технологично обновяване на икономиката, на иновациите; на инвестиционното и потребителско търсене, баланса между интересите на труда и капитала; и на тази основа - техническо и технологично обновяване на икономиката и повишаване на нейната икономическа и социална ефективност.

 

Всички тези реформи и мерки са необходими

 

и способни да гарантират съществено нарастване на общите данъчни приходи и възможности на държавата, социалния и здравния осигурителни фондове за значително по-добро финансиране и издигане равнището на: социалното осигуряване, здравеопазването, образованието, науката, иновациите и техническия прогрес и т.н. А с това - и възможности не просто и само за по-достойни работни заплати, пенсии и обезщетения, финансиране на образованието, здравеопазването, науката, културата и пр., но и  характерното за развитите страни членки на ЕС по-ниско равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване, както и  за превръщането на България от „заден двор„ на Европа и ЕС в една от най-добрите  европейски страни за  живот и бизнес.

 

Димитър НИНОВ, доктор по икономика, член на СИБ

 


ДОКУМЕНТИ