nabore.bg

Птицата олицетворява съпружеската вярност, ако загуби половинката си, се скита самотна

Тези големи и красиви птици живеят заедно с нас от много години. Хората така са свикнали с щъркелите, че ги приемат почти като свои домашни птици. Големите им гнезда са в близост до техните къщи, на високи дървета в дворовете им, по комините на домовете, на електрическите стълбове. Всяка пролет, по едно и също време щъркелите долитат от юг в гнездата си. Първо идва мъжкият. Той е по-едър от женската. Започва да поправя гнездото, носи в клюна си съчки, хартии, парцали, урежда го и кани женска при себе си. Орнитолозите казват, че щъркелите имат невероятна визуална памет, с нея се ориентират от високо, запомнят  местата и винаги се прибират в  своите си гнезда. Така в гнездото на мъжкия щъркел си идва неговата женска щъркелица . И се започва обичаният им живот - отлитат до полето и близките водоеми за храна: полски мишки, влечуги, змии, гущери, едри насекоми, жаби. Щъркелите са полезни за Природата, те са нейните чистачи. Помагат и на хората, унищожават вредителите и така повишават урожая, увеличават реколтата от човешкия труд. Около 1,5 храна дневно е нужна за  всеки щъркел. Отправяме погледи нагоре, към гнездата им, които понякога стигат до 2 т., за да ги видим елегантно изправени на един крак, другият свит горе. А когато започне възторженото и призивно тракане, птицата изпъва дългата си шия и зарейва поглед си нагоре към небето - сякаш се моли! Да,  така щъркелът призовава за любов, за обич своята женска половинка. Слушаме силното и жизнено тракане на щъркелите и се изпълваме с радост, с бодрост, защото за всички ни тези прекрасни птици са символ на човешкото, семейното щастие. Щъркелът олицетворява съпружеската вярност. Ако остане самичък, ако загуби “половинката си”, той не се събира с друг, скита се самотен, залинява и така си отива! Всъщност това не е вярно, но хората искат да е така, защото мечтаят за вярна до гроб обич! Казват, че щъркелите носят на стопаните, в чийто дом гнездят, благополучие. Има поверия, че гнездата им не бива да се рушат, не бива да се посяга на тези почти свещени птици, защото зло ще споходи нарушителите.

   Имахме селска къща в Брезнишко, която обитавахме само в топлите дни на годината. Всяка пролет и ние, като щъркелите, пристигахме в нея, за да “открием сезона”. Такива като нас селяните наричаха “щъркелови гости”! Имахме си един съсед - дядо Георги, сладък разказвач и шегобиец. Вечер се събираме на раздумка около него. Той ни разказа тази случка. В двора на техен съселянин имало щъркелово гнездо. Стопанинът бил майтапчия, често се шегувал със себе си и с другите. Решил да се пошегува и с щъркелите. Качил се до гнездото и поставил в него едно яйце от домашната си пуйка. Зачакал резултата от постъпката си. Излюпили се  щъркелчетата, а с тях и пуйчето. Леле, какво щракане, каква олелия се чувала от гнездото! Явно имало разправия за изневяра! Гледал, слушал виновникът, но не можел да поправи грешката си. А щъркелите изхвърлили от гнездото си различното пиленце. После  стопанинът забелязал, че на близката полянка  долитат много щъркели. Разхождали се нервно, по едно време се подредили в кръг, а вътре в него била женската щъркелица, обвинена в съпружеска изневяра, излюпила различното пиле. Чувало се шумно щракане! Картината заприличала на “другарски съд” - по-скоро на линч! След това вкупом и един по един щъркелите се нахвърлили върху виновницата, били я с криле, кълвали я до тогава, докато я убили. А истинският виновник, човекът, сторил злото, се чувствал подтиснат и този път не могъл да се оправдае нито пред съседите си, нито пред щъркелите. Споделял с всекиго случката - дано да му олекне на душата!

  Щъркелите ни даряват и с красота. Какво щастие е да ги гледаме как се реят горе в небето, как правят големи кръгове, как свободно и плавно се вият в синевата! После с лекота се приземяват в полето или с пърхането на големите си криле се прибират в гнездата си. Щъркелите са осъществената мечта на човека за полет в небето!

    Женската снася от 3 до 6 яйца. Мътенето започва още със снасянето на първото яйце, затова и малките не се излюпват заедно, а едно след друго. Каква мила, чудесна гледка е да видиш двамата родители в гнездото, а под тях главичките на рожбите им, разтворили човки и чакащи храна! Ето го истинското семейство - майка, баща и децата им! Един по един и заедно двамата, бащата и майката носят в червените си и дълги клюнове храна, която пускат в гърлата на рожбите си. Като поотраснат ги учат сами да си търсят храна, обучават ги да летят и накрая, през юли, малките излитат от семейното гнезда и се настаняват в близост до него. Такъв е животът на щъркелите по нашите земи. Идват през пролетта, в март месец, винаги по едно и също време, отглеждат рожбите си и в средата или в края на август отлитат на юг.

    Пътувам из Европа. Когато от Германия наближавам Страсбург, забелязвам много щъркели. Радвам се, усмихвам се - виждам ги в ранната пролет за пръв път! Обаче се оказа, че тези щъркели не отлитат на юг, че от години те си живеят все тук, зимуват заедно с хората. Защото преди години, след като местните хора забелязали, че рязко намаляват двойките щъркели в района им, те изготвили специална програма за запазване популацията на полезните и красиви птици. “Осиновила” ги една зоологическа градина. Примамили птиците с храна, после ги покрили с мрежа, започнали да им правят гнезда, да ги хранят и така ги приучили да си седят при тях, да не отлитат на юг. Сега в Страсбург и околностите му има много, много щъркели. Те се разхождат из блатата на Рейн, летят из района и даже хората си мислят, че вече са почнали да се радват на белите снежинки, които танцуват  като тях из небето. Днес щъркелите са символ на Страсбург. Из града се продават много и различни сувенири с извезани или изрисувани щъркели. Има и различни предмети с щъркели - от ключодържатели до различни по големина пухени играчки.

   Много и различни легенди има за щъркелите. Всички са свързани с плодородието и плодовитостта. Смята се, че щъркелите носят в клюна си кошница или торба с детенце. Старогръцка легенда разказва, че щъркелът е омагьосаната богиня Герана, която била много красива. Омъжила се за пигмей, от когото родила син. Но Хера завиждала на хубостта й и я превърнала в щъркел, а пигмеите отвлекли детето й. Затова Герана ежегодно отлита на юг да си търси бебето.

    Когато в ранната пролет видите щъркел, скокнете, усмихнете се, пипнете парите си в джоба, за да ви върви в работата, в  живота. И си пожелайте: “Той да седи, а аз да летя!”

Петра ТАШЕВА