nabore.bg

 Шкумбата е един от символите на българския хумор. Вече няколко десетилетия Димитър Туджаров е един от най-одухотворените наши комици. Пикът на славата му е през 80-те и 90-те, но и до днес хората падат от смях, когато зевзека почне да реди вицовете си. На въпроса колко вица знае, Шкумбата отсича: “Сигурно над 10 000!”. После добавя, че няма човек в България, който да знае повече от него. Най-интересното е, че Туджаров може да разказва безспирно вицове часове наред, при това без да повтори нито една смешка. Веднъж издържал 6 часа, по време на една сватба.

- Има ли политици пощадени от вашите вицове?

- Имаме много малко големи фигури, които са истински личности. Нямаме лидери. Личности се раждат и се създават от общество. Патим всички, че липсват. Повечето попадат случайно в политиката и търсят лична облага. И понеже съм от Петрич, къща до къща с, лека й пръст, баба Ванга, ще цитирам какво казваше тя: "Ще се изредят много еднодневки, едносезонни, едномандатни, но ще дойде време, когато политиците няма да мислят само за себе си, а за хората. Дай боже това да стане по-скоро".

- Май политиците са ви основни конкуренти в забавлението на целокупния народ?

- Май е така. Всеки, който включи телевизора си на петъчен парламентарен контрол, ще присъства на страхотно шоу. Не знам дали хората, които участват в него, са се виждали отстрани. Едни спящи, други незрящи, трети говорещи неща, които са достойни за хумористично предаване. Явно това е до интелект. Това е най-голямото шоу по държавната телевизия.

- Те може да са големи веселяци, но за наша сметка.

- Такъв живот не сме си поръчвали, та друг да му плаща сметката. За нас са сметките за ток, парно и вода. Останалото е трагикомедия.

- Защо не разчитаме на политиците си?

- Политик е гръцка дума и буквално преведено означава човек с много лица. Нашите трябва да имат по едно - да могат да гледат хората открито в очите. Ако въведем законите на Хан Крум - който краде, му режат дясната ръка, не знам колко души ще могат да гласуват в парламента.

- Има анекдоти за Европа и Евопейския съюз - кажете някой от тях.

- Първият: От централата на ЕС в Брюксел ни отпуснаха 20 млн. евро за борба с корупцията. Те изчезнаха яко дим, въпреки че всяка банкнота беше белязана.
Следващият е за пенсионерите, за които държавата се сеща, само когато протестират за 2-3 лева над пенсията, което е срамно. Другият европейски виц е за българския премиер, без значение кой конкретно, който събира по спешност екипа си: "Утре ни предстоят две важни международни срещи в един ден - идването на папата Бенедикт ХVI и на Международния валутен фонд. Добрата новина е, че на папата ще целуваме само ръката."
Виждате, че и в тъгата човек намира усмивката  Длъжни сме да я търсим. Иначе сме мъртви. Като тръгна из Женския пазар, бабички ме спират и питат: "Мите, кажи нещо за нас". Отговарям им: Вече са ви облекчили. От ЕС спуснаха разпореждане - всеки пенсионер в София може да пресича на червено, когато си поиска и да се вози в градския транспорт на отворени врати. Тъжни шегички. Черен хумор. Имам една моя сентенция: В България разликата между пенсията и СПИН-а е, че със СПИН се живее по-дълго.

- Къде е нашата грешка? Къде сбъркахме като народ?

- Че всеки иска да е № 1. По света ми е направило впечатление, че споменаването на колега, независимо дали е лекар, моделиер или артист от шоу бизнеса, провокира израза: "Той е един от най-добрите". У нас е обратното. "Аз съм №1. Останалите, ако имат супа, да си я духат."

- Има ли в друга държава в Европа вицове за мутри?

- Само в Русия. При братушките има такива момчета - случайно попаднали в сенчестата икономика с много пари, неизработени, естествено. Имаше подобна комедия - на един му дадоха милиони и трябваше да ги похарчи. Мъка. И това ще отмине. Мутрите вече се броят на пръсти, опитват се да бъдат културни. Слушайте: "Мутра застава на касата на операта: "Два билета, ако обичате". "За "Ромео и Жулиета" ли? - Не, за мен и жена ми". Народът го е казал - "Вари го, печи го - тиква"
 Друг много готин: "Пияна мутра се качва в тролей и казва на шофьора: "Ето ти $5 000 да ме закараш към Драгалевци". По среднощ шофьорът смъкнал всички пътници като за компенсация им раздал по $20. Спрял камион, дал на шофьора $1000, за да го тегли. Така пристигат пред грамаден кичозен замък, вдясно грамадна дупка. Мутрата казала: "Е, стигнахме къщето". Шофьорът попитал: "Всичко хубаво, ама тая дупка малко дразни. Що не я запълните?" "Абе, оня ден се прибрах с метрото".

- Има ли публика, която много трудно се забавлява?

- Това са тия мутри, които правят партита. Там забавляваш мутрите и мутресите. И за това си има чалъм - започваш за тях, биеш в центъра. И най-накрая се засмиват. Но по принцип не ходя на партита, на които се кани т.н хайлайф. Какво значи това - да покажем светещ костюм и да говорим глупости? Трудно е да разсмееш и работещия народ, който обича истинския смях. Бях в селце край Варна по покана на баби, които ми намерили телефона от радиото: "Баби, каним те за Трифон Зарезан, ама можем да ти платим само пътните". Отидох в бивше ТКЗС, извадих акордеона и започнах. Гледам им ръцете - с опънати жили. Как да им поискаш пари на тия жени? Срамно. Прибирам се в София - те ми звънят: "Забравихме пътните". Това един от най-хубавите моменти в живота ми. От време на време някоя баба ми звънне: "Живи сме, пак да дойдеш!"

- Чувството за хумор би трябвало да бъде мощно оръжие за изправяне кривиците на света?

- Много опасно оръжие. Говоря си с един депутат от моя край, и той ми казва: "Димитре, завиждам ти. Излизаш и говориш истини, не ти пука и караш хората да се смеят. Аз не съм като теб. Много от тези, на които казвам истината в очите, ме мразят. Ако обаче човекът насреща те разбере, има шанс да се поправи", каза ми неотдавна той.

Диана КАРАДИМОВА