nabore.bg

Полковник Костадин Кюлюмов получавал заплата от тайната служба чак до разпускането й

Месеци преди 10 ноември 1989 г. в Шесто управление на Държавна сигурност всичко е като позната историческа картина “На Шипка всичко е спокойно..” Пълна загадка е как тъкмо политическата полиция на страната не е знаело почти нищо за предстоящия партиен преврат? Самият началник на легендарното управление генерал-лейтенант Антон Мусаков след време ще разкаже: “В навечерието на 10 ноември се ширеше мълва за писмо на Петър Младенов до Тодор Живков. Прочетох попадналото в управлението копие, но го приех с резерви, допусках да е поредната фалшификация. При докладването му изразих съмнението си, но не получих нито обяснения, нито указания. Тогава разбрах, че писмото е истинско.

И тръгнаха прогнози за бъдещия лидер на партията.

Още никой не споменаваше за Петър Младенов. Лансираха се имената на Георги Атанасов, Димитър Стоянов, та дори на Петко Данчев…Късно вечерта на 9 ноември ме повика министър Георги Танев. И направо ми каза, че Политбюро е освободило Тодор Живков и е избрало   Петър Младенов. Пристигна и началникът на УБО ген. Милушев. Умувахме как да осигурим спокойствие и ред в столицата.”

През 90-те години излязоха от печат спомените на пенсионирания генерал Мусаков. За зловещото Шесто управление тогава той спести отговорите си на важните въпроси: “Къде е целият архив с досиетата? Кой е агент Димитър в телевизията? Кои са най-големите доносници в интелигенцията? Каква е била съдбата на репресираните” Каква е истината за възродителния процес?..”

Мусаков избягваше да говори с имена

с оправданието, че не е взел архива със себе си, а и не искаше да злепостави доскорошните си сътрудници. “Те работиха за сигурността на държавата, опитваше се да ги защити генералът. - Ние не чакахме агентите да дойдат при нас, не разчитахме да самопредлагането, а ги търсихме.”

Агентите на Шесто са вербовани между интелигентни хора. Подписването на декларация не винаги е било задължително. Тя не е имала никаква юридическа стойност. Устна договорка за сътрудничество с ДС е била достатъчна. При разработването на специален обект са търсени за информатори близки до него приятели. В редките си интервюта в печата веднага след 10 ноември 1989 г. Антон Мусаков особено много се гневеше от предателите от неговата служба - тези, които при демокрацията се писаха репресирани. Самото управление бе закрито с решение на МС и със заповед № К-36 от 9 януари 1990 г. на министъра на вътрешните работи. 

Писателят Костадин Кюлюмов, познат с романите и сценариите си от 60-те и 70-те години е малкоизвестният създател на Шесто управление на Държавна сигурност.

Като щатен офицер

в Министерството на вътрешните работи Кюлюмов слага основите на тази структура, която години наред наблюдаваше и репресираше българската интелигенция. Писателят бе и първият формален шеф на управлението. В началото на 1990 г. в Съюза на българските писатели на ул. “Ангел Кънчев” 5 се състоя шумно събрание на пишещите братя. Официално това бе среща с новия министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев. На тази среща Кюлюмов даде такъв простор на собствената си фантазия, че някои писатели помислиха, че разказва нова серия от своя ТВ-сериал “На всеки километър”. По думите на очевидци на това събрание Кюлюмов се представил като пострадал от политическата полиция години наред. Провъзгласил се за писател, бившото ченге  се опитал да натопи като агенти повечето от своите колеги. На събранието прозвучала историческата му фраза:

“Всеки трети писател е донасял на службите..”

Документите, които излязоха на светло по-късно доказаха, че “бащата на Шесто управление” Костадин Кюлюмов до края на ДС е получавал не обиковена пенсия, а пълна заплата на първи заместник-началник на службата.   

В първите редици на репресираните в Съюза на писателите се записаха Михаил Неделчев, Георги Друмев, Атанас Свиленов, Енчо Мутафов…

Призраците на палачите и жертвите на службите като че ли се явиха в плът и кръв на 23 април 1991 г. Кулминацията се развихри в залата на Великото народно събрание, когато от трибуната на парламента официално се прочете списъкът на разкритите агенти на ДС (след публикация във в. “Факс”).

В протоколите от този ден е записано: “Михаил Неделчев (вика): - Няма да мине, господа! Всички да не са шпиони?…Парцали долнопробни.”  “Петър Берон: - Комунистически парцал!”, “Михаил Неделчев: - Убийци! Убийци!”

В остроумен коментар тогавашният депутат Драгомир Драганов обобщи, че тази битка завърши с резултат едно на нула за Държавна сигурност. А всеизвестната журналистка Велислава Дърева изрече: “И ако на 23 април в полунощ от страничния вход на парламента излезе сянката на старото Шесто управление, то през парадния вход влезе сянката на новото Шесто…”

Агент Бончо, разкрит от Желю Желев

По това време се случи нещо неочаквано – появи се с гръм и трясък досието на лидера на СДС Петър Берон. Горчивият разказ на президента Желю Желев се отнася за обичания от сините Берон. Във вестниците “Дума” и “Земя” се появиха компромати за агента Бончо. Берон бе и шеф на синята парламентарна група и евентуален бъдещ премиер на страната. Желю разказва: “Помолих министъра на вътрешните работи да ми донесе досието на Петър Берон и после да си го вземе обратно. Четох досието повече от 3 часа. Направо ми прилоша. Стана ми тъжно. Всички обичахме Берон…Изведнъж този човек се оказа сътрудник на Шесто управление. Донасял за “Екогласност”, за русенския комитет…Вербован е в края на 60-те години. Подписал се е под декларация, че ще сътрудничи доброволно.

Последният му донос е от 3 ноември 1989 г.

когато беше демонстрацията на “Екогласност” и се гордеехме с неговата смелост…Извиках го е му казах всичко. Берон клюмна и въздъхна: “Добре. Какво да правя?” “…Това, което мога да направя за теб е да те пратя посланик в някоя по-далечна страна - в Азия или Африка. Повече не мога да ти обещая….” Берон се оживи и попита дали не може да е в Джакарта, Индонезия, защото там имало много неизследвани буболечки. Аз изтъпях!”

Години след тази скандал Петър Берон все повтаря една и съща песен: “Желю е простак, интригант и селяндур!”

Д-р Боян ЗАХОВ