nabore.bg

Двамата 90-годишни пълководци Добрин Добрев и Йордан Миланов още си спомнят доброто старо време във ВВС

Двама български генерали от авиацията се познават повече от 6 десетилетия, разликата във възрастта им е само година, но единият (през юни т.г. навърши 92 години) се обръща приятелски към другия с Данчо. А той  неизменно спазва чинопочитанието към своя командир от младите си офицерски години и продължава на „Вие” вместо да използва придобилото известност обръщение Доба.

За мнозина авиационни ветерани вече е ясно, че първият от тях е генерал-лейтенант о.з.,  заслужилият летец на НРБ Добрин Добрев. А другият е генерал-майор о.з. Йордан Миланов, военен летец, доктор на военните науки, авторът на 3-томния труд „Авиацията и въздухоплаването през войните 1912-1945 година”. Миланов е роден през 1924 г. в село Иваняне, Софийско. Завършва въздушното училище в Казанлък през 1945 г. и Военновъздушно училище „Георги Бенковски” през 1947 г. После идват академията „Георги С.Раковски” и Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР през 1965 г. със златен медал.

По време на своята повече от 40-годишна служба

 Йордан Миланов е бил на различни длъжности, но не бива да пропускаме работата му в  12-и щурмови авиационен полк от Втора щурмова авиационна дивизия. Там през 1950 г. е създадена Пета щурмова авиационна дивизия, а през 1951 г. неин командир става подп. Добрин Добрев.

През 1959-1962 г. генерал-майор Добрев е командващ ПВО и ВВС, а полковник Йордан Миланов става от есента на 1961 до 1963 г. началник-щаб на Десети смесен авиационен корпус с командир генерал Симеон Симеонов. Значими са заслугите на Миланов за предварителния подбор на кандидати и подготовката на първия ни космонавт Георги Иванов. Ето какво разказва той за тези години: „В началото на септември 1947 г. ние, трима млади подпоручици, току-що завършили първия випуск на военновъздушното училище „Георги Бенковски” се явихме в летище Пловдив по назначението ни в 12-и щурмови авиационен полк от Втора щурмова авиационна дивизия. Представихме се на командира на дивизията полк. Кирил Кирилов... Бях назначен за щурман на Втора ескадрила, а малко по-късно и за щурман на полка. По онова време в 12-ти полк все още се споменаваше с незавидното наименование „Черния полк”, което бе наследил от предшественика си - Втори щурмови авиополк. Някои офицери бяха участвали в акции за преследване на партизани през 1943-1944 г. В края на съдебния процес срещу тях

бяха произнесени 12 смъртни присъди,

 от които пет са срещу чинове на Втори щурмови полк. На смърт бе осъден командирът на полка майор Христо Илиев, виновен за това, че през нощта на 31 май срещу 1 юни 1944 г. от ареста в село Калояново, Пловдивско са изведени и закарани 34 мъже в местността Бяла Черква - Родопите, където са разстреляни, след това и  ограбени, а една жена - Люба Митева от Пловдив е заведена край реката до воденицата в с. Калояново, където е убита и заровена.

През месец май и юни 1944 г. майор Илиев е организирал хайки с полицейските органи за преследване на нелегални в Пловдив. При една от тях, на 18 май 1944 г. е убит обичаният от хиляди трудови младежи Александър Димитров-Сашо, секретар на ЦК на РМС... В същото време с уважение се споменаваха действията на „щукарите” от Втори въздушен щурмови полк в Отечествената война. Ядрото на нашия полк бяха летци и авиационни специалисти с ценен  боен опит, и затова успешно бе усвояване на постъпилите вече на въоръжение у нас знаменити съветски щурмови самолети Ил-2.

Оттогава са и първите ми спомени за 24-годишния поручик Добрин Добрев, командир на Трета ескадрила в авиополка.

Знаехме, че се е завърнал от СССР,

 където семейството му емигрирало след Септемврийското въстание. Отличаваше се не само  с  руския си акцент, но и външно. Рядката му скромност и обаяние  отговаряха точно на неговата фамилия Добрев и името Добрин. Най-много се открояваше неговия авторитет като пилот и командир - в това съм се убеждавал при общите ни полети като щурман на полка. ... Поручик Добрин Добрев бе обичан в полка и за отличната си спортна форма, особено във футбола. Беше неудържим като крило в нападенията...

Спомням си веднъж командирът на дивизията полк. Кирилов покани поручик Добрев да изпее нещо. И той подхвана известната съветска фронтова песен „Махорочка”. Мнозина от нас вече знаехме повтарящия се припев :

Не забыть нам годы огневые

И привалы у Днепра.

Завивался в кольца голубые

Дом махорки у костра.

Припев:

Эх, махорочка, махорка,

Породнились мы с тобой!

Вдаль дозоры смотрят зорко,

Мы готовы в бой!

Мы готовы в бой!

Поручик Добрев виртуозно изпълни и танца степ - бе изпратен с бурни ръкопляскания от всички. После замина за София да учи в Общовойсковата военна академия „Георги С.Раковски”.

Разказът на ген. Миланов продължава: “Продължавам спомени от времето, когато генерал-лейтенант Добрев беше командващ ПВО и ВВС, а аз бях началник на оперативния отдел в Щаба на войските. През 1956 г. у нас

беше извършено обединяване

 на Военновъздушните сили и на Противовъздушната отбрана в обща система - под наименованието ПВО. Начело на системата бе командващия ген. Добрин Добрев...Събитията във военната ни авиация следваха едно след друго. На 30 септември 1961 г. на летище Враждебна пред военнослужещите, бе прочетен Указ № 480 на Президиума на Народното събрание на НРБ  и Заповед № 00267 на министъра за създаването на 10-ти смесен авиационен корпус. Така се структурираха няколко поделения с мощна авиационна техника към тях:

- Щабът на 10 САК, с придадения към него 10-и отделен свързочен батальон, беше базиран в Пловдив;

- 15-и изтребителен авиационен полк, въоръжен с МиГ-15 и МиГ-17- в Равнец;

- 19-и ИАП с МиГ-19С и МиГ-19ПМ - в Граф Игнатиево;

- 21-и ИАП с МиГ-19С - в Узунджово;

- 22-и изтребително-0бомбардировъчен полк/ИБАП/  с МиГ-15 и МиГ-17 - в Безмер;

- 25-и ИБАП с МиГ-15 и МиГ-17- в Чешнегирово;

- 26-и разузнавателен авиополк с МиГ-15, МиГ-15бис, Ил-28 и Ил-28Р- в Толбухин (днес - Добрич)  ;

- 16-и транспортен авиополк  с Ли-2 и Ил-14- във Враждебна;

- 44-и вертолетен авиополк с Ми-4 и Ми-1- в Пловдив

Основната роля за създаването на корпуса принадлежи командващия ПВО и ВВС ген. Добрин Добрев и заместник-началника на Генщаба на БНА ген. Август Кабакчиев. Ген. Добрин Добрев остава в спомените на няколко поколения авиатори като най-младият от съзвездието ярки личности-строители на съвременните Военновъздушни сили след Втората световна война.

По онова време нашите  ВВС включваха

 3 изтребителни, 1 щурмова, 1 бомбардировъчна и 2 нощни лекобомбардировъчни авиационни дивизии, разузнавателен, коригировъчно-разузнавателен и транспортен авиационен полк. Имаше също  водосамолетна ескадрила, три военни авиационни училища - за пилоти, щурмани, свързочници, развърната мрежа от летища, жилища за семействата на личния състав и още много други неща, които днес ги няма.

Многократно са ме питали защо и до днес се обръщам към ген. Добрев на „вие”, казва Йордан Миланов. Защото изключително много го ценях, продължавам да  ценя и никога няма да забравя неговата човечност, принципност и порядъчност”, завършва разказа за своя началник ген. Миланов.

Полк. о.з. Веселин СТОЯНОВ,

военен пилот първи клас