nabore.bg

Тежката дума

От нашата камбанария: Шекспир без цензура, Хамлет - дибидюс!

Попадна ми тези дни месечната програма за април на театър "Възраждане". Голям репертоар, голямо нещо! В смисъл - големият брой на постановките. Цели 28 различни драматургични творби се играят на сцената на "Възраждане". И за възрастната публика, и за детската.

Какво се набива в очи, като прочетете анотациите за постановките!? В репертоара се играят пиеси, с допълнителното пояснение, че спектаклите не се препоръчват за деца под определена възраст - "12 разгнавени мъжи" (12+), "Ало, ало" (10+), "Квартет за двама" (12+), "Отмяна" (16+) и "Портокалова коже" (16+).

Обикновено забраната се поставя, ако на сцената се появяват малко по-разсъблечени актьори или в диалога между героите има нецензурни изрази. Една сочна псувня произнесена в салона, може да е повод бариерата да се спусне пред по-младата публика. Затова пък драматургът (и режисьорът) са казали, каквото са имали да кажат на публиката, без никакви табута.

В годините на нашата младост забранени спектакли нямаше. Родителите ни водеха на театър като на празник. И класика, и съвременни пиеси се играеха буквално и за старо, и за младо. Много целомъдрена трябва да е била Мелпомена тогава?!

Спомних си, че преди време Народният театър "Иван Вазов" постави "Хамлет" доста авангардно. Актьорът в главната роля играеше дибидюс гол. Режисьорът Явор Гърдев навремето заяви, че е съблякъл принца, за да оголи пред зрителите и тялото, и душата му. Така, според него, оставало усещането, че всичко е на показ. Тогава пуританите останаха скандализирани, когато Хамлет си събу гащите пред майка си - кралицата Гертруда.

И това чудо мина и замина, за 3 дни, естествено. Когато софийските сноби се насладиха достатъчно на голия задник на датския принц, спектакълът бе свален от репортоара. Тогава един критик написа претенциозно: "Българският зрител видя Шекспир без цензура." Глупаво, много глупаво!

Вярвам в нормалността. Тази нормалност, която ни кара да харесваме "Хамлет" с играта на Лорънс Оливие и Инокентий Смоктуновски. И когато Шекспир се играе на широко отворен салон - и за стари, и за млади. Без цензура и червени точки на афиша.

Другото е перверзия, съжалявам!   

 

Валентин БОЯДЖИЕВ