nabore.bg

Социалните последици от различията при новите и старите лични пенсии са необратими - бедните се увеличават

Могат да се оспорват и правят промени в нашите допускания при прогнозни разчети. Но каквито и да са, всички те неизбежно ще имат един и същ принципен резултат - ще потвърждават верността на нашето твърдение, а именно: съхраняваните различия в начините за определяне на новите и осъвременяване на старите пенсии за трудова дейност съхранява, ускорява и задълбочава характерното и до сега ежегодно изоставане на размерите и равнището на старите от тези на ново отпусканите лични пенсии за трудова дейност за лица с еднакъв принос към пенсионния фонд и системата за пенсионна защита - само защото са от различни поколения и се пенсионират през различни последователни календарни години. Това съхранява и задълбочава социалната несправедливост в пенсионното осигуряване; ощетява по-старите и противопоставя различните поколения пенсионери; води по-старите поколения пенсионери до ежегодно нарастващата загуба на мястото в социалната йерархия, което те са имали и заслужили с труда си през активния период от своя живот; задълбочава подоходното неравенство; разширява обхвата и задълбочава равнището на бедността.

И ако за сега се преценява, че финансовите възможности за пълно предотвратяване или пълно преодоляване на тези негативни последици на действащото пенсионно законодателство и пенсионна система не съществуват или са много ограничени, то:

(а) средствата или механизмите за тяхното обществено приемливо  ако не ежегодно, то поне периодично - примерно на всеки 3 или максимум на 5 г.; или когато изоставането на старите пенсии достигне определена граница,  примерно 10 % - са добре известни. И те са, ако не ежегодно, то поне периодично актуализация на старите пенсии чрез тяхното преизчисляване с формулата за определяне на ново отпусканите лични пенсии за трудова дейност на основата на средния осигурителен доход през предходната календарна година, действащия размер на пенсията за 1 година осигурителен стаж  и индивидуалните пенсионерски коефициенти.

Както това се направи през 2008 г., когато старите пенсии бяха преизчислени на основата на средния осигурителен доход през предходната 2007 година.

Непосредствените обществено значими позитивни социални последици от предлаганото задължително според нас периодично преизчисляване на старите пенсии са:

- недопускане на прекалено голямо – примерно над 10 % - изоставане на индексираните лични размери на старите пенсии от размерите и равнището на ново отпусканите лични пенсии за трудова дейност за лица с еднакъв принос към пенсионната система (еднакъв осигурителен стаж и еднакви индивидуални пенсионерски коефициенти);

- периодично възстановяване на мястото на старите пенсионери в социалната йерархия, което те са имали и заслужили през икономически активния период от своя живот;

- намалено подоходно разслоение и равнище на бедността пряко сред пенсионерите и косвено – сред населението като цяло;

- съществено смекчено противопоставяне на различните поколения от пенсионерите.

Разбира се, въвеждането на подобно изискване в ЗП и регулярното му прилагане изискват неговото финансово осигуряване, а последното - сериозна предварителна подготовка, пряко свързана с подготовката и реализацията на предлаганите качествени реформи и промени в цялостната досегашна икономическа, данъчна, подоходна, кадрова и пр. политика и практика, в т.число и  най-вече в досегашната:

- данъчна политика и практика - насочени и принципно свеждащи се до възстановяване на прогресивното данъчно облагане на личните доходи, повишаване на сумата и относителния дял в БВП на общите данъчни приходи по посока на равнището им средно за страните членки на ЕС; и на тази основа – повишени финансови възможности на държавата и пенсионния осигурителен фонд;

- ефективни програми и мерки за повишаване равнището на заетостта и снижаване равнището на безработицата;

- качествено нова подоходна политика, насочена към повишени размери и равнище на работните заплати до обективно възможните им размери и равнище при произвеждания БВП на глава от населението и средно на заето лице;

- ускорено внедряване на бюджетно програмиране при планирането и разходването на публичните средства, позволяващо ефективен контрол над тяхното разходване;

- бърза и качествена реформа в съдебната система и ограничаване на корупцията, контрабандата... и по-общо – ограничаване на относителния дял на „сивия“ сектор в икономиката;

- засилване на регулаторната роля и контрола от страна на държавата върху събираемостта, ефикасността и ефективността на публичните разходи;

- ефективно стимулиране притока на преки чуждестранни инвестиции, на техническото и технологично обновяване на икономиката, на иновациите; на инвестиционното и потребителско търсене, баланса между интересите на труда и капитала; и на тази основа - техническо и технологично обновяване на икономиката и повишаване на нейната икономическа и социална ефективност.

Димитър НИНОВ,

доктор по икономика