nabore.bg

Социалните последици от различията при новите и старите лични пенсии са необратими - бедните се увеличават

Димитър НИНОВ*

С проектобюджета на ДОД за 2016 г. и проектозакона за държавния бюджет се предлага и предвижда, както и до сега, старите пенсии да се индексират от 1 юли всяка календарна  години по предвиденото в чл.10 от ЗП т.нар. „швейцарско правило“, докато ново отпуснатите пенсии да продължат да се изчисляват на основата на ежегодно нарастващите размери на средния осигурителен доход  при повишена тежест за всяка година осигурителен стаж.

Конкретно през следващите три календарни години - 2016, 2017 и 2018 г. се предвижда:

         - старите пенсии за трудова дейност да се осъвременяват от 1 юли всяка година  с  2.5 % през 2016 г.; с 2.7 % през 2017 г. и с 2.8 % през 2018 г.;

         -  ново отпусканите пенсии за осигурителен стаж да се изчисляват както до сега - на основата на ежегодно нарастващия среден осигурителен доход за предходните 12 календарни месеци, но при повишена тежест на всяка година осигурителен стаж: от 1.1 % през 2016 г. на 1.13 % през 2017 г. и 1.16 % през 2018 г.  

В същото време съзнателно или несъзнателно се премълчават неизбежните негативни социални последици от тези предложения и практика както за 2016 -2018 г., така и особено в дългосрочен план, свеждащи се до задълбочаване на наблюдаваното и сега  изоставане в размерите и равнището на старите пенсии спрямо размерите и равнището на ново отпусканите при лица с еднакъв принос за пенсионната система през техния активен живот; и като последица – изкуствено противопоставяне на старите и новите пенсионери, както и перманентна загуба на място в социалната йерархия на старите пенсионери.

Не е нужно да си кой знае колко голям специалист по проблемите на пенсионното осигуряване, за да установиш този факт свързан  непосредствено с много по-бързото нарастване  размерите на ново опусканите в сравнение с тези на старите пенсии за трудова дейност поради : значително по-високият ръст на средния осигурителен доход и предлаганото  периодично повишаване тежестта на всяка година осигурителен  стаж , от една страна, в сравнение със значително по-ниския процент на ежегодната индексация на старите пенсии по т.нар. швейцарско правило, предвидено в чл. 100 от ЗП.

При това индексирането им (на старите пенсии) от 1 юли, т.е. от средата на всяка календарна година, което означава средногодишна индексация равна на ½ от прилагания процент- в конкретния случай за 2016, 2017 и 1018 г. съответно с 1.25 %, 1.35 % и 1.40 %.

За да потвърдим и илюстрираме запазването и задълбочаването на споменатите негативни последици за старите пенсионери през периода 2016-2018 г. и следващите 20 години, ще си послужим с  условен прогностичен пример, при който допускаме, че: - през първите три години - 2016, 2017 и 2018 г.- отпуснатите лични пенсии през 2015 г. за осигурителен стаж и възраст ще се индексират както е предвидено в проектобюджета - от 1 юли с 2.5 %, 2.7 % и 2.8 % съответно през 2016, 2017 и 2018 г.;

- през следващите примерно 20 г. те ще продължат да се индексират от 1 юли всяка следваща година с по 2.8 %, докато: средният осигурителен доход ще продължи да нараства средногодишно както и през последните 5 години - с по 4.5%; максималният размер на осигурителния доход, средният осигурителен стаж и стойността на и т.нар. индивидуален пенсионерски  коефициенти ще останат непроменени и ще възлизат съответно на 2 600 лв., на 37.5 години и на 1.3.

Проведените при тези допускания условни и прогнозни разчети показват, че въпреки предвидената ежегодна индексация на отпуснатите през 2015 г. лични  пенсии за трудова дейност, със всяка следваща календарна година техните индексирани (или актуализирани, осъвременени) размери  изостават все повече и повече от размерите на новоотпусканите лични пенсии за трудова дейност на лица със същия осигурителен принос, т.е. със същия осигурителен стаж  и индивидуален пенсионерски коефициент. По-конкретно:

- през първата (2016) година след  тяхното отпускане изоставането им ще възлезе на 22.99 лв., и ще представлява 5.92 %  от индексираният им размер;

- 5 години след тяхното отпускане, т.е. през 2020 г., изоставането им ще нарасне до 70.26 лв , които представляват 16.21 % от индексираният им размер;

- 10 години след тяхното отпускане, т.е. през 2025 г. изоставеното им е вече  130.14 лв. или с 26.14 %;

- 15 години след отпускане (или през 2030 г.) - с 211.02 лв. или 36.92 %;

- 20 години след тяхното отпускане (през 2035 г.) - с 319.04 лв. или с 48.63 %.

Ако някои от пенсионираните през 2015 г. лица за трудова дейност продължи да живее само още една година, то индексираният размер на неговата лична пенсии за осигурителен стаж и възраст ще бъде по-малък от размера на същата пенсия на пенсиониращо се през 2031 г. лице със същия осигурителен принос с 344.55 лв., които представляват 51.08 % от актуализирания размер на неговата лична пенсия.

Изоставането (или т. нар. „стареене“) на индексираните размери на старите (отпуснати през 2015 г.) лични пенсии за трудова дейност от размерите на новоотпусканите пенсии през следващите години на лица с един и същ осигурителен принос може да достигне и надхвърли 50 % значително по-бързо , т.е за още по-кратък период от време - ако в нашия илюстративен  разчет бяхме предвидили традиционното и според нас неизбежно и ежегодно повишаване нормативно определяния размер на максималния осигурителен доход през следващите години - примерно с по 9.27 % годишно, какъвто е средногодишният темп на неговото развитие през последните 15 години; както и ако допуснем ново повишаване тежестта на 1 година осигурителен стаж – примерно, от 1.16 % през 2018 г. но 1.9 % през и след 2020 г. Това означава реално още по-голямо, но заедно с това и по-несправедливо и необосновано изоставане на старите пенсии и противопоставяне на различните поколение пенсионери, както и  още по-високо подоходно неравенство, още по-голяма и по-дълбока бедност пряко сред пенсионерите и косвено сред населението като цяло.

Това ли всъщност искат, но упорито се опитват да скрият от населението досегашните и настоящите българските политици, техните съветници- експерти и представители на едрия бизнес?

(Продължава в следващия брой)

 --------

* Димитър Нинов e доктор по икономика и член на Съюза на икономистите в България. Специализира в Англия, Австрия, Белгия, Швейцария и САЩ. Заемал е ръководни длъжности в социалното и финансовото министерство. Бил е представител на България в Направляващия комитет по социална защита на Съвета на Европа. Бил е консултант на мисии в България на Световната банка и Международния валутен фонд и др. Изследовател в областта на  финансите, социалната политика и жизненото равнище. Автор е на над 150 научни публикации и книгите: ”Социалната справедливост в пенсионното осигуряване” (на български и английски език) и ”Социални цели и последици на бюджета и икономическата политика в България през 2000-2006 г.”