nabore.bg

С жена ми дадохме живот на райското кътче в Странджа

Ботаническата градина „Серафимови” край Бургаското село Велика осиротя. Един от създателите й проф. Радка Серафимова почина, а за двора в странджанското село се грижи съпругът й доц. Серафим Серафимов. Дълголетникът агробиолог трудно преживява смъртта на съпругата си, която изпратил на рождения си ден - 18 март тази година. „Трябваше да отпразнуваме платинена сватба – 75 години заедно, но така и не успяхме. И аз имах посещение от много лек инсулт, но съм добре, селски човек съм, издръжлив. На един фронт сме били цял живот, задружни, дадохме си живота за тази градина. Имаме син, който се занимава с компютри и дъщеря – учителка, която е тук при мен и ме гледа.

И двамата имат по две деца.

Предаваме им опита си. Има с какво да се гордее човек!” – разказва пред „Златна възраст” Серафимов. За себе си казва, че е млад човек – само на 96 г. Младежкият му вид е заради това, че успява да възстанови славата на бадема в България. Това му е голямото хоби и радост. Неслучайно е написал за него монография от 300 страници.

„Продължавам си моята работа с обработката на разни съчинения за бадема. Помагам на семейството, на дъщерята и на внука в отглеждането на градината. Помагам е силно казано, защото не мога вече да бъда изпълнителен помощник. Но общо взето се движа, работя си, радвам се на живота!”, добавя Серафимов.

Двамата със съпругата си Радка се срещнали в Агрономическия университет – той от северната част на Балкана, малко село близо до гр. Ябланица, а тя от южната – гр. Шипка. Заселват се във Велика, за да се отдадат на своята страст – екзотичните растения. С много труд и любов засаждат всяко стръкче, за да направят от запустялата земя приказно красива градина.

Започват със семена, които министър-председателят Вълко Червенков им носи от Москва,

 подарени му лично от Йосиф Сталин. „Той му беше подарил едно сандъче, пълно със семена и растения и заръчал да ги отглеждаме в България. С този подарък на Червенков ние започнахме градината. От там се свързахме и със съветски специалисти, с които обменяхме опит.” Селището се намира на границата, в която планината слиза в морето, затова климатът тук е уникален. Някои от екземплярите, попаднали при тях, са пропътували хиляди километри, за да бъдат засадени точно на това място. Има семена от Африка, Азия и Америка. „Имаме храст от кафе, маслинови дръвчета, маракуя, мушмули, арония, магнолия, смокини, райска ябълка... Мястото е посещавано от хора от цял свят – от Япония, Китай, а дядо Серафим говори с всички, тъй като владее свободно френски, английски, руски и есперанто.

Цитрусовите дървета са гордостта му.

 Всички лимонови, мандаринови, грейпфрутови и портокалови дръвчета са плодоносни. Резултатите от изследванията, които провежда с растенията, доцентът споделя със свои колеги по света благодарение на това, че ползва интернет от 15 години. „И сега компютърът ми се усмихва пред мен. Младите днес търсят всяка информация в него, а ние някога нямахме време за нищо от четене на книги.”

В началото Серафимов идва в Царево като асистент на акад. Дончо Костов. Работи и като сътрудник в опитната станция за южни култури в Поморие. За малко прекъсва агрономната дейност. Казва, че бил печалбар в Афганистан, където работил 4 години като специалист по обущарство в министерството на земеделието. Покрай него успява да проучи местните растителни видове и попада в царството на дивите бадеми, изучава и събира местните форми на овощарство. И до днес

пенсионерът посреща гости в частната си ботаническа градина.

 Казва, че 1 стотинка държавни, обществени или общински пари не са внесени. „Ние поддържаме този малък университет със собствените пенсии, а те са малки. Докато бяхме двамата със съпругата, горе-долу се оправяхме, сега само с моята пенсия поддържаме цялата градина. Държавни мъже не ни посещават. Само понякога идва някой местен да каже, че ще има гости и да изкрънка подарък за тези гости. Една министърка на околната среда дойде преди време. Бяха й казали предварително, че трябва да й подарим растение. Разгледа, разговаряхме и накрая, когато се подготвяха за тръгване, каза: „Ами лимончето?”

Това, от което най-много се вълнува днес агрономът, е

кога ще намери време да работи с резбарските си инструменти,

 с които твори изкуство от дърворезба, както и кога ще успее да порисува с маслени бои и акварел. Това са другите му любими занимания. Причината за завидната му памет и жизненост са зеленият чай и листата от гинко билоба, които пие редовно, както и трудът, който изпълва живота му със смисъл. „Не допускам мозъкът ми да изпада в леност. Понякога си викам, сега щях да съм професор в Агрономическия факултет. Но пък съм доволен, че дойдохме тук, защото иначе нямаше да се срещнем с толкова много хора. Те те връщат към живота, не се чувствам на 96!”- казва Серафимов.

Драгомира ИВАНОВА

Вестник „Златна възраст”