Лични драми
- search
- Всички
Селски разкази: Самодивата
Старите хора в селото предупреждаваха младите да не минават край кладенеца
Животът на село беше труден, но интересен. Имаше хора майтапчии, които умееха с различни шеги да развеселяват останалите. След Димитровден приключваше активната работа на полето. Селяните напълваха бъчвите с вино. Гътаха по някой охранен шопар, защото празниците следваха един след друг. Зимите бяха продължителни. Като паднеше снега в края на ноември и чак през втората половина на март се стопяваше.
Нямаше радио, телевизия и вестници. Не се говореше за политика. Хората сами си устройваха веселби и майтапи. След това те тръгваха от уста на уста, та чак из цялото село. Тези смешки и майтапи бяха дело на даровити хора способни не само да ги сътворят, но и умело да ги разказват. Малко запомних такъв един човек - дядо Дани Коджавълчев. На ръст беше висок и със строг характер. Но имало моменти когато е сътворявал и измислял странни неща. Случката за която ще разкажа съм я чувал от дядо си. Домакинството на Дани Коджавълчев е било многолюдно. Няколко братя са живеели заедно. Единият от братята му имал близнаци - Митю и Димитър. Нали били момчета всички много им се радвали. Дядо Дани и той много ги уважавал, но обичал да си прави и майтапи с тях. Когато навършили 14-15 години започнали да ходят на седенки.
Един ден той ги поразпитал къде ходят на седенки. Те му казали и той ги предупреждава да не минават край кладенеца в урвата, защото има самодива. Не винаги се появява, но когато се появи е много страшна. Не обичала да я виждат. Подгонвала всеки, който я види. Казал им да не закъсняват много, защото самодивата се появявала след полунощ. Те му се присмели и му казали, че не се страхуват. Вече били големи. Една вечер когато закъснели да се приберат, той облякъл една дълга бяла риза на баба Тодора, съпругата му. Отишъл при кладенеца и ги зачакал. Не след дълго чул като идват от отсрещния баир. Те си говорели на висок тон. Когато наближили кладенеца, той започва да клати въртежа който скърца. Те чуват скърцането. Виждат силуета в бяло и веднага се сетили за самодивата. Спрели се и започнали да гледат. Дядо Дани ги подгонил. Те веднага хукнали в различни посоки. Като разбрал, че ги е уплашил, спрял и започнал да тупурка само с крака. Понеже урвата била дълбока, ехото на тупуркането се чувало силно. Те побегнали, а дядо Дани топуркал още по-силно. Като разбрал, че вече са се отдалечили, се прибрал в къщи. Скрил ризата и си легнал. Чак на разсъмване близнаците се прибрали, но нищо не казали. Той ги попитал защо са така уплашени. Личало си по приказките им. Тогава те му признали всичко за срещата им със самодивата и как тя ги е подгонила. Без малко да ги улови. Дядо Дани им казал, че трябва да му вярват, защото и той я е виждал. След тази случка те дълго време не ходили на седенки. И когато се престрашили, защото вече били големи пак не се решавали нощем да минават край кладенеца. Самодивата пак е щяла да ги подгони. Тя сигурно от много години се появява, щом дядо Дани и той я е виждал от малък.
Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско