nabore.bg

Авторката на дописката Йорданка Жекова снимана в цветната градина до мелницата на дядо Енчо

В село Българка, Силистренско, край малка рекичка се намира мелничката на Енчо Кунчев. Известният богаташ Димитър Чолаков е бил баща на жената на дядо Енчо. Всички са викали на Димитър Чолаков - дядо Чолак. Той имал първата вършачка в селото. През 1907 година застроил воденицата за сина си и снахата Живица, която е от съседното село Срацимир. Тя била най-красивата мома и затова се оженила за богатския син. По селската рекичка имало 11 мелници, но постепенно фалирали  и останали само тая на Енчо Кунчев и на дядо Христаки, но след смъртта му и тя не работела.

Когато мъжете отишли през 1913-1916 г. на война Живица карала мелницата, но искала да й плащат само със злато. Щом паднала България под румънско владичество и тя със съпруга си отишли в Нови Пазар. Тогава дядо Чолак и дядо Кунчо купили мелницата. Те двамата бяха инвалиди и не можеха да работят по нивите. Много добре ги познавам, защото квартирата ми беше до тях. Започва дядо Енчо да работи и от трите села идват да си мелят житото. Същевременно беше и майстор дърводелец, правеше булчински сандъци, шкафове, легла, сандъци за каруци. Бяха много шарени. И днес във всяка къща има булчински шарен сандък.

Мелничката мелела бавно и затова хората си оставяли чувалите и след 2-3 дни идвали да ги вземат. Мелели жито, царевица и друго зърно. Благодарение на мелничката дядо Енчо изучил двамата си сина. Единият Михаил стана офицер, а другият  Димитър – учител с висше образование. Беше директор на училище, инспектор, главен специалист. Написа историята на село Българка. Издаде книгите „Гено Чолаков”, „Към двора на божия храм”, „До Лас Вегас и обратно”. Пишеше на много централни и местни вестници. Има 4 внука с висше образование - Младен и Янка инженери, Росица – библиотекар, а Йонко - професор, който е издал много учебни книги по криминалистика. Дядо Енчо има и 5 правнуци.

Няма ги отдавна собствениците на мелницата, но потомството му израсна в този дом. След като се пенсионираха синът му Димитър и снахата Костадинка се върнаха на село. Имаха много хубава градина със зеленчуци, защото през двора минаваше река. Гледаха и животни. Тук  силистренските и софийските деца прекарваха лятото - играеха на свобода. Днес с голямо умиление си спомням за прекараните дни на село, за мекиците, баниците, палачинките на обичната им баба. След смъртта на Енчо Кунчев хубавата къща и мелничката закупиха семейство учители. Мелничката беше обявена за паметник на културата и бяха отпуснати средства, но дойде 1989 година и всичко заглъхна. Никой не направи нищо за нея.

Аз съм близка с новите собственици на мелницата. На снимката съм аз, авторката на дописката за Наборе.бг. Вижда се, че цветята в градината са прекрасни. Дано в бъдеще се намери някой от музейните работници да помогне да се възстанови мелницата. Тя е последният „мохикан” от старите сгради в селото. Нека се запази за поколенията.

Йорданка ЖЕКОВА, с. Българка, Силистренско