nabore.bg

Мераклии има във всички възрасти, хубавото е, че има и мераклийки

Доц. д-р Румен Бостанджиев е лицензиран психотерапевт, член на Европейската федерация по сексология, Българската асоциация по психотерапия, съосновател на Българската асоциация по сексуална медицина и член на Европейската асоциация по сексуална медицина. Член е също на Дружеството на психолозите в България. Мечтата му да се занимавам със сексология е вдъхновена от неговия баща – доц. д-р Тодор Бостанджиев, който през 1963г. създаде първия у нас сексологичен кабинет, прераснал по-късно в Сектор по сексология към Медицинска академия - София. 

-Д-р Бостанджиев, как оценявате сексуалната култура на българина?

-За „сексуална култура“ говорехме през 80-те години. Днес ми се струва, че е по-добре да използваме понятието сексуална компетентност, което е много по-ясно. Компетентността в интимните ни отношения включва както познания за това как работи тялото ни и как преживяванията и отношенията ни влияят върху телесните функции, така и възможност да избираме тези ценности и модели на поведение, които позволяват на нас и на интимните ни партньори да се чувстваме удовлетворени от отношенията си. Това включва и много практически умения, които всеки човек придобива в опита си. Терапевтичната ми практика, която вече е над 30 години, ясно показва, че голяма част от българите, без оглед на възрастта, нямат адекватна представа за връзката между тялото, душата и човешките отношения. Това ги кара да се паникьосват от нормални прояви, които биват погрешно интерпретирани като симптоми. Освен това много наши сънародници имат нагласи и ценности, според които човешките преживявания и отношения са нещо незначително, което е извън фокуса на вниманието им. Те приемат секса главно като физическа изява, а не като споделена възможност за човешка близост и радост. Това са нещата, които най-често са препъни камъните пред възможността хората да имат пълноценен интимен живот.

- Какво е мнението ви за сексуалното здраве на мъжете и жените у нас?

-Още от втората половина на ХХ век здравето се приема не само като отсъствие на болест, но и като възможност човек субективно да преживява усещане за психично и социално благополучие. В този смисъл сексуално здрав е човек, който е удовлетворен от интимния си живот, а това най-често означава да е изградил пълноценна интимна връзка, в която той и интимния партньор да са щастливи. Ако съдим по това колко хора у нас се чувстват неудовлетворени от интимните си отношения, оценката за сексуалното здраве очевидно няма как да е добра. Най-честата причина за тази неудовлетвореност обаче не са болестите, а отказът ни да бъдем по-активни и отговорни в усилията си да изграждаме позитивни отношения. 

-До каква възраст, според вас, продължават любовните ласки в семейните двойки?

-Топлите отношения между семейните партньори не зависят от тяхната възраст, нито от продължителността на отношенията им. Създаването, развиването и запазването на добри семейни отношения е трудна задача и за съжаление малко хора успяват да се справят успешно с нея. Съвременната наука вече е разшифровала много от тайните за възможността да поддържаме дълго топлината и интимността в семейството. Затова по-голямата част от хората, които търсят помощ в кабинета ми и са готови лично да се ангажират със семейното си благополучие, наистина успяват.  

-Има ли разлика между по-старото и новото поколение по отношение на потентността, особено при “силния пол”?

-„Потентността“ е сянка от миналото, която днес изглежда като оръфано плашило. Ако питате за жизнеността, енергичността, готовността непрекъснато да се стремим към нови и вълнуващи преживявания, като активно създаваме предпоставки за това, то отново възрастта е без значение. Мераклии има и сред младите, и сред хората в по-зряла възраст. Хубаво е, че има и мераклийки, тъй като без тях няма как да се получи празненството.

-Полезен ли е сексът за възрастните двойки? Възможно ли е да бъде опасен за здравето им?

-През последните десетина години бяха направени десетки сериозни научни проучвания, които по безспорен начин доказват позитивните здравни ефекти на пълноценния интимен живот, особено в третата възраст. Най-общо може да се каже, че хората, които не се отказват от тези сладости на живота, живеят с 5 до 10 години по-дълго, при това в много по-добро здраве. Интимната близост и позитивните емоции, които партньорите споделят в интимна двойка с пълноценни отношения, е мощна защита срещу стресовете на живота и едновременно с това източник на нова енергия и смисъл в живота.

-Какъв съвет бихте дали на старите семейни двойки, за да освежат интимните си отношения?

-Не съм любител на „освежителни процедури“ , нито пък на глуповати съвети. Една семейна двойка с дългогодишен семеен опит би могла да е изправена пред най-различни алтернативи и изборите, които партньорите ще направят, за да осмислят съвместния си живот или да си дадат нов шанс с някой друг, са строго индивидуални. В голяма част от семейните двойки с дълга история взаимният негативизъм, отегчение и отчуждение така здраво са се настанили, че никакво освежаване няма как да подейства. Често, ако някой от партньорите в такива двойки намери смелост да започне нов живот с нов партньор, с когото е открил нови хоризонти, нещата биха могли радикално да се променят. Има и двойки, които преживяват освежаващо освобождаването от родителските грижи в момента, когато децата им създадат свои семейства и напуснат бащиния дом. Но това също е въпрос на творческо партниране, без което много лесно грижата за внуците ще замени родителските грижи и трайно ще раздели партньорите.

-Възможно ли е да се научи любовното изкуство дори и в напреднала възраст? Доколко сте склонен да приемете твърдението, че добрият любовник се ражда?

-Любовното изкуство се изучава цял живот и колкото по-голям опит има човек, толкова по-напреднал може да е в това изкуство. Колкото до добрия любовник – трудно ми е да го разгранича от добрия партньор и в този смисъл е очевидно, че партньорската компетентност не се получава с гените, а се изгражда през годините.

-Твърди се, че продължителният престой пред компютрите и т.нар. високи технологии влияят негативно върху либидото на младите хора. Доколко е вярно това?

-Подобни твърдения обикновено се използват от хора, които си търсят оправдания за това, че не успяват да си осмислят живота. Високите технологии за чудесна възможност човек да придобива нови знания и умения, да се свързва с много повече хора, да организира по-ефективно живота си. Когато човек не знае какво да прави с живота си, той не знае и как да използва тези технологии и е склонен да ги вини за собствената си глупост, мързел и леност.

-Опасни ли са стимулантите за мъжете над 55 години?

-В общественото съзнание съществува странно недоразумение относно т.нар. „стимуланти“. Така обикновено се наричат препаратите от групата на PDE5 инхибиторите, които реално нямат никакъв „стимулиращ“ ефект, а единствено застопоряват члена, пречейки на моментната тревога и притеснение да наруши ерекцията. Тези препарати са изключително безопасни и цялата митология за евентуалните им странични ефекти е плод на масово невежество. По отношение на тяхното действие, възрастта няма никакво значение. Въпросът е съвсем друг. Той е свързан с това кога и с каква цел човек е склонен да приема такива препарати? Какво точно очаква от тях? Докога е готов да ги взема и знае ли кога и как да ги спре? За съжаление именно тези въпроси много рядко се коментират в разговорите с лекарите, които предписват подобни средства, а още по-малко са обект на внимание от хората, които се снабдяват самостоятелно с тях по различни други начини.  

-Как се отразява икономическата криза върху сексуалния живот на българина? Някъде казвате, че портфейлът е продължение на члена... Изводът?

-Икономическата криза е поредното оправдание, за което хората със заучена безпомощност са склонни да се вкопчат и да оправдаят провалите си. Независимо от глобалната икономическа макрорамка, в индивидуалния си живот всеки човек има възможност чрез съзнателни усилия и активност да си осигури необходимите му средства за съществуване и приличен живот. Ако търсим начини да направим живота си по-добър – със сигурно ще открием такива възможности. Ако си търсим оправдания – това е поредната ялова възможност.

Интервю на Драгомира ИВАНОВА

Вестник „Златна възраст”