nabore.bg

Илюстрация Калин Николов

"Сей, земеделецо, днес му е времето,

фърляй добри семена!..."

Иван Вазов, "Нивата", 1900 г.

 Знаете ли, че в Столична община е "входиран" доклад "Мерки за насърчаване на градското земеделие в София"?¹ Вече знаете.

Идеята заслужава внимание, че и подкрепа. Най-малкото градските деца отрано да научат, че зеленчукът не расте в кварталния супермаркет и млякото не извира в домашния хладилник.

По данни на ООН 54% от населението на света живее в мегаполиси и големи градски центрове, като този дял се очаква да достигне 64% до 2050 г.

А според последното преброяване на населението у нас са регистрирани 6 838 937 души, от които в градовете - 5 000 496, а само в София - 1 307 439.²

Във всеки дом - говедо!

София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново по предложение на проф. Марин Дринов. Определен е като "стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище".

Причините очевидно са политически и икономически - София е на пътя между Ориента и Европа, а железопътната линия от Истанбул вече е стигнала до Кричим.

По спомени на съвременници има и друга причина за избора - изпратената на проверка комисия била посрещната с щедра гощавка от местните чорбаджии. Всяка прилика с днешно време не е случайна.

Новата столица през 1879 г. е с 11 694 жители, 2 училища и 10 хана, разположена на територия едва 3 кв. км. Когато Вазов пише "Нивата" (1900 г.), са преброени 67 789 столичани, в началото на Втората световна война - около 400 000, днес отиват към милион и половина.

Новите столичани не загубват съвсем връзката с миналото си. И днес го припомнят имена на квартали като Красно село, Красна поляна, Овча купел.

А стихотворението на Вазов, съкратено и преработено в жанра стара градска песен, между двете световни войни се изпълнява в елитните столични ресторанти.

До Втората световна война софийски жител ставал всеки, който се установявал да живее и работи тук. Заселването е ограничено за пръв път не при социализма, както се тръбеше по митингите в началото на демокрацията, а още през 1942 г. с "Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София".

През 45-те години социализъм са издадени още няколко наредби, коя от коя по-строги (1955 г., 1966 г. и 1974 г.), нееднократно изменяни и допълвани. И всичките са за временно ограничаване, понеже и социалистическата конституция на думи не посяга на човешките права.

Тъкмо през годините на социализма у нас е най-голямата вътрешна миграция в Европа. Бежанци в мирно време от ТКЗС, на които земята е отнета насилствено и на практика одържавена. Но пък държавата им е дала друг поминък, обявявайки курс към индустриализация.

Последиците са хроничният недостиг на различни хранителни стоки от първа необходимост както за градското, така и за селското население. Затова без много шум на село се разрешава до 5 декара земя за лично ползване и отглеждане на ограничен брой домашни животни.

Такива стопани властта изтъква с табели на вратите "Образцов дом". Тогава стават популярни и пародийни лозунги като "Във всеки дом - говедо!", "Всеки човек - една свиня!", "Всяко яйце - тухла в строителството на социализма!" и подобни.

"Мазен влак" се композира

Градското население в България за пръв път надвишава селското през 1969 г. В Англия това става още през 1851 г., но нали все догонваме.

Столицата предоставя жителство срещу работа в новите заводи, набързо се строят цели панелни квартали. Новите столичани запазват спомена за произхода си, като наричат улици с имена на селищата, откъдето са дошли (разгледайте картата на София).

Връзката със селото се поддържа и заради недостига на хранителни стоки. По тази причина е възпят и "мазният влак" Видин-София. Но и той не е наследство от социализма, а още от Първата световна война. Производители от Северозапада пътували нощем до София, укрили угоени гъски, патици, пилета и кокошки, както и зеленчуци, а тълпа столичани ги посрещала на Централна гара.

Днес устремените към работа и по-сносен живот българи директно подминават София на път към големите европейски столици. А какво ни се предлага от там?

Наречи го "зелено"

Приетата от Европейския парламент (юни 2021 г.) Обща стопанска политика "трябва да даде възможност на европейското земеделие да стане по-зелено, по-справедливо и по-гъвкаво."

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при идването си у нас (7 април 2022 г.) ни похвали: "Планът за възстановяване и развитие на България е един от най-зелените, които сме получили в Европейския съюз."

С изненада научихме, че и заклеймяваната ядрена енергетика била зелена (гласувано в Европарламента, юли 2022 г.) Отпадъците ги заравят дълбоко в земята, да му мислят идните поколения. Боклукът ни вече е и на Луната - "само" към 200 тона засега!

Вместо да намалим отпадъка, успокояваме се с разделно събиране или споделено пътуване, сега и с градско земеделие. Докато рекламните агенции като дилъри на дрога създават нови нужди и зависимости, които не са съществували преди. А една трета от храната в богатия свят се изхвърля!

"Денят на надхвърлянето", известен още и като "Преодоляване на Земята" (границата на допустимото ползване на планетните ресурси) в началото на 70-те години е фиксиран на 29 декември, миналата година бе на 28 юли!³

Но да бъдем оптимисти, като спазваме правилата на движение в големия град и внимаваме да не падне на главата ни презрял домат от нечий балкон.

Румян СЛАВОВ

-------------

¹ Доклад на общинския съветник в Столична община Борис Бонев от гражданско движение "Спаси София", 31 май 2022 г.

² Данни на НСИ към 31 май 2022 г.

³ Справка на научния център Global Footprint Network по данни на ООН.