nabore.bg

Лични драми

На прощаване: Сбогом на стария "Москвич"

Стана рано. Изми колата. Припомпи гумите. Провери маслото. Доля антифриз. Намаза клемите на акумулатора с грес.

Седна и спомените му тръгнаха като на филмова лента. Обикаляха България от край до край без аварии и произшествия... Децата заспиваха едно срещу друго на задната седалка покрити с одеяло.

За толкова години колата му беше повече от другар. Като член от семейството...

Децата се запиляха по чужбина. Бабката се спомина. Дойде ред да се сбогува и с колата.

Не стигаше пустата пенсия. От къде пари за бензин, застраховка, винетка, технически преглед. До сега успяваше да плати само данъка. А колата си стоеше в гаража, готова за път...

Завъртя ключа. Двигателя запали. И нещо издумка по тавана на колата. Стреснат погледна навън. Човек стоеше до колата.

- Хайде дядка! Вади я тая бракма, че днеска много работа имам!

Излезе. Погали колата и му подаде ключа. После се обърна чак когато репатражката потегли. Влезе в гаража. Затвори вратата и захлипа като дете. После захвърли четирите банкноти за които бе заменил един верен другар...

Какво знаете вие за живота, ревейки за нов айфон...

 

Текстът е от фейсбук