Лични драми
- search
- Всички
На прощаване: Сбогом на стария "Москвич"
Стана рано. Изми колата. Припомпи гумите. Провери маслото. Доля антифриз. Намаза клемите на акумулатора с грес.
Седна и спомените му тръгнаха като на филмова лента. Обикаляха България от край до край без аварии и произшествия... Децата заспиваха едно срещу друго на задната седалка покрити с одеяло.
За толкова години колата му беше повече от другар. Като член от семейството...
Децата се запиляха по чужбина. Бабката се спомина. Дойде ред да се сбогува и с колата.
Не стигаше пустата пенсия. От къде пари за бензин, застраховка, винетка, технически преглед. До сега успяваше да плати само данъка. А колата си стоеше в гаража, готова за път...
Завъртя ключа. Двигателя запали. И нещо издумка по тавана на колата. Стреснат погледна навън. Човек стоеше до колата.
- Хайде дядка! Вади я тая бракма, че днеска много работа имам!
Излезе. Погали колата и му подаде ключа. После се обърна чак когато репатражката потегли. Влезе в гаража. Затвори вратата и захлипа като дете. После захвърли четирите банкноти за които бе заменил един верен другар...
Какво знаете вие за живота, ревейки за нов айфон...
Текстът е от фейсбук