nabore.bg

Учени обявяват музиката му за лечебна

Маестро Сашо Димитров, известен сред музикантите като “балалайката” е един от най-добрите мандолинисти в Европа и Австралия. Повече от 60 години е изнасял концерти на международни фестивали и конкурси в цяла Европа и в Австралия. Като професионален музикант работи в барови и вариететни програми в страната и в чужбина. Има много записи в Българското национално радио и Българската национална телевизия. Една година участват заедно с легендарната българска певица Леа Иванова в „Руско шоу” във Финландия. Казва пред “Златна възраст”, че  музиката, която изпълнява изпълнителят на мандолина, действа релаксиращо и успокояващо на нервната система и негови дискове се пускат в много болници по света, в старчески домове, в луксозните хотелски вериги, в институти и други с лечебна цел. “Мандолината е почти непознат инструмент за много хора, когато я чуят, винаги се учудват, че може да е толкова прекрасно. Започнах като самодеец. Албумите, които издадох тук, са точно с този вид лечебна музика – с мандолина и оркестър. Иначе имам издавани доста други – с класическа италианска музика, с виртуозни изпълнения, концертна музика, руски романси... Но целта ми беше да създам тази лечебна музика.” Американци учени откриват, че музиката му лекува дори онкологични заболявания. “Купиха си дискове на един мой концерт в чужбина и след един ден се обаждат –

искаме всички дискове, които имате

на разположение. Спомням си - обади се и един родител и каза: Моля ви, дайте още от вашите албуми, моето дете е хиперактивно и прави много бели, а като слуша вашата музика, става кротко като агънце... Започнаха да ме канят в много домове за възрастни хора, то там са много луксозни, разбира се, заведения, изкарват ги на колички, слушат концерта ми. И ми се обаждат после шефовете на тези социални заведения и казват: А бе, чудо стана, главоболия, психични заболявания и пр. им отшумяват – нашите пациенти само за тези концерти говорят. И като се разчу, първо, особено в Австралия, не можех да насмогна с дискове. Болници, социални домове, хора, чиито близки имат тежки проблеми със здравето – започнаха да търсят моята музика. И се научи за този ефект постепенно – започнаха поръчки за концерти и дискове в Европа и в Австралия...”

Мандолината е причината Димитров да се докосне и да работи с легендарната певица Леа Иванова и Еди Казасян. Той е един от съавторите на книгата за Леа - “Би трябвало да имам два живота”. “През 1950 година, когато бях 14 годишен, бях излязъл с приятели на разходка. Тогава, в близките години след войната, почти всички софийски младежи и девойки, в съботните и неделни вечери, се разхождахме „на движение” по булевард “Руски”, бул. “Раковски” и продължавахме до Парка на свободата /сега Борисовата градина/, където  се

устройваха различни увеселения и танцови забави

  Покрай една заградена площадка в парка, се бяха събрали много младежи и девойки, а вътре други танцуваха под звуците на оркестър с певица. Тези, които бяха отвън, коментираха: ”Пее Леа, пее Леа Иванова”. Аз погледнах през телената ограда и тогава съвсем за кратко, видях за първи път Леа Иванова. Пееше пред оркестъра, с микрофон в ръка. Впечатлиха ме свободните й и пластични движения с тялото, в ритъма на мелодията.” Тя пееше с разкошна усмивка, имаше хубава черна коса, малко дръпнати азиатски очи, бели зъби, наредени като бисери, спомня си 79-годишният музикант. Цялата й фигура, държанието й, показваха и излъчваха радост, която се предаваше на околните. Слушал я само  10 минути, но те останали запечатани в съзнанието му за цял живот. Тогава не предполага, че ще стане професионален музикант и че след близо 32 години, ще работи заедно с Леа. Когато я среща отново тя гостува да го слуша в ресторант “Орбита”. “Тя дойде в точно определената минута.  Запознахме се.  Същата усмивка, същите зъби и очи, но вече след прекарания инсулт. Трудно движеше единия си крак и ръката. В ресторанта бе посрещната като кралица. Портиер, управител и персонал, всички й целуваха ръка. Тя веднага почерпи всички артисти от програмата. По-късно на една репетиция му казва: “Бали (тя ми даде това артистично име от „Балалайка”), свириш много хубаво, виртуоз си на инструмента, имаш голяма техника и ако вложиш малко усилия, може би ще можеш да свириш и като държиш мандолината поставена обратно на врата си. “Излизаше на сцената, с шал върху неподвижната си ръка и само докато минаваше от единия до другия край на сцената, цялата зала занемяваше. Тя пееше със същото чувство, със същата усмивка, с които е пяла цял живот.  Постоянно ни учеше на държане на сцената, на контакти с публиката, тя имаше много силно чувство за колективност.

Срещата му с Тодор Живков

С мандолината си Сашо Димитров свири и на банкет на хората от Политбюро на БКП, където присъстват всички партийни величия, включително Тодор Живков, Добри Джуров и други. “Започнахме да свирим, след това започнаха речи.  Поискаха ми микрофон, по който започна да говори Тодор Живков. Той разказваше случки от своята нелегална дейност, които не били описани в мемоарите му. В един момент, без да иска, той извади шнура от микрофона, който му бях дал и който спря да работи, опита се да го вкара обратно, но не се получи. Отидох да видя какво става. При опита да го намести, той бе изкривил клемите на куплонга. Поисках ножче, такова ми подаде Добри Джуров, оправих куплонга, подадох микрофона на Тодор Живков, и първите му думи бяха ”Браво момче, не случайно аз казвам, че българската нация е нация техническа” и продължи със спомените си.”

Драгомира ИВАНОВА

Вестник „Златна възраст”