nabore.bg

Мариана е едно истинско съкровище. Една брилянтна руса дама, с ефирно излъчване и невероятен усет към красота и хармоня. Тя работи в една туристическа фирма. Умее да направи хората като мен щастливи. Едно пътешествие до чужда страна – и нещата от живота стават по-различни. Една нейна усмивка е успяла да обърне смисъла на живота. Тръгвам сподирена от пожеланията на Мариана да се забавлявам истински. И много да мечтая.

Докато пътувам, ще имам доста време за размисъл. Ще спим  в автобуса до първата ни голяма спирка, първата дестинация от програмата. Докато един по един се унасяме в дрямка, започвам да сънувам, че живея в една приказна България. Хората вървят спокойни и усмихнати по чистите, светли улици. Усмихват се един на друг и се поздравяват. Децата играят на воля в градинките и детските площадки с люлки и пързалки. Разменят си играчките. Майките купуват памперси и пюрета, без да гледат цените. Домовете за сираци са красиви къщички и с любвеобилни приемни майки. Старческите домове приличат на луксозни курорти. Няма инфлация, нито безработни, нито болни и нещастни хора. Болниците и затворите са необитавани сгради, защото няма никакви пациенти или съгрешили хора. Учениците имат респект от учителите си, а преподавателите уважават и обичат децата, на които преподават. Дипломите не се купуват. Хората не се продават. Домовете ни са уютни и топли през зимата, светли и прекрасни през цялата година. В тях звучи смях и веселие. Улиците греят с украси, витрини, реклами, цветя, венци. Иде Коледа – светът е в очакване да чуе вестта за идването на Спасителя. Никой не ни унижава, унищожава или краде. Въздухът и водата са чисти. Фирмите работят с висок капацитет, всеки е доволен. Витоша е побеляла от хиляди глави добитък. Реките и езерата ни са кристално чисти, по тях плуват безброй ята патици, гъски, лебеди и всякакви птици и животинки. Нивите ни са пълни с жита и слънчогледи.

Не чакаме помощи, а помагаме на други народи. Европейският съюз се гордее с нас. Чувстваме се европейци....

Събуждам се по някое време. Отварям очи, поглеждам през прозореца – в сутрешната зора зад прозореца ме посрещат спретнати и чисти улици, подредени красиви витрини, приказна архитектура, усмихнати хора и много, много цветя. Въздухът е прозрачно чист. Светлината наоколо става все по-силна и по-ярка.

Това последното не съм го сънувала. Истина е. В Европа съм.

Да.... но не в България.

Дора  АЛЕКСАНДРОВА