nabore.bg

През лятото на 1977 година в София бе легендарният спринтьор Хуанторена

Първа страница на кубинския младежки вестник "Хувентуд рибелде"

В далечните 70-те години на миналия век работех в младежкия всекидневник "Народна младеж" като завеждаx отдела "Вътрешна политика и информация".

Имаше традиция младежките вестници от соцлагера всяка година да си разменят посещения на журналисти. Разноските в България за гостите се поемаха от "Народна младеж", само пътните до София бяха за сметка на братските редакции. През лятото на 1977 г. по тази обмяна у нас пристигна колега от кубинския комсомолски вестник "Хувентуд ребелде", спортен журналист, запомнил съм и името му - Хосе. Беше чернокож симпатяга, страдаше от астма, помня, че си помагаше в дишането с едно апаратче отвреме навреме.

Хосе, като всеки добър репортер беше дошъл в София и по новинарски повод - през същото лято у нас се провеждаше Универсиадата. Студентските спортни състезания бяха голямо за онези времена събитие. Събираха се студенти спортисти от цял свят, подобряваха се рекорди... През 1977 г. в София пристигна прославеният кубински бегач Алберто Хуанторена. Спортната делегация от Острова на свободата бе многочислена и Хосе плуваше в свои води на Универсиадата. И днес на националния стадион "Васил Левски" стои паметна плоча за спринта на Хуанторена в София през онова лято. А кубинският колега бе долетял до София със спортистите от острова, може и да е било някакъв чартър.

Като свършиха състезанията, гостът Хосе тръгна по предложената му от редакцията програма. Из България го придружаваха редакторът от "Народна младеж" Димитър Любенов и преводачка. А обиколката из страната (със служебна "Волга" и шофьор) включваше посещения и срещи в Плевен, Търново, Варна, Златни пясъци и през Пловдив - обратно в София. Митко беше в моя отдел и покрай това бяха ме натоварили да отговарям за госта. Преди края на обиколката Димитър Любенов ми се обади тревожно: "Шефе, абе, Хосе няма билет за обратен полет до Хавана!"

Веднага съобщих това на заместник-главния редактор Любомир Коралов. Той пък начаса ме натовари с нова задача: "Обади се в кубинското  посолство, да питаш какво да правим с гостенина?" Обадих се - в амбасадата,  не помня вече с кой говорих, общо взето казаха, че това си е проблем на "Народна младеж"... Да му търсим колая как да изпратим поживо поздраво Хосе обратно за Острова на свободата. Работата се усложняваше още - след два дни кубинецът трябваше да освободи стаята си в хотел "Орбита" и да излети за Хавана. А проклетият самолетен билет все още не беше в джоба на Хосе.

Същата вечер трябваше да дам прощална вечеря на госта от името на редакцията. Вечерята се състоя в ресторанта на "Орбита". Бяхме четирима на масата - Хосе, преводачката, Митко Любенов и аз. Между тостовете за българо-кубинската дружба попитах Хосе как ще се върне до родината си, след като няма самолетен билет. Смислен отговор отговор не получих.  

На Универсиадата в София през 1977 г. в София се състезаваше кубинският спринтьор Алберто Хуанторена. За това има днес специална плоча на националния стадион "Васил Левски" 

На следващия ден занесох официално писмо до шефа на Бюрото за младежки туризъм "Орбита" - искахме Хосе да остане още да спи в хотела за неопределен срок и да се храни в ресторанта безплатно. Помня, че с проблема се зае международният отдел на ЦК на Комсомола. Оттам по 1-2 пъти дневно звъняха в кубинското посолство - дали няма най-сетне да купят билет за сънародника си. Беше нещо като игра на нерви с кубинските дипломати. А Хосе се чувстваше прекрасно в София през следващите дни - и в хотела, и в ресторанта никой не го караше да плаща. А с красивата преводачка между другото си бяха станали много интимно близки, тя беше денонощно край него и без хонорар. Въобще през следващите си дни в София за Хосе имаше само екстри.   

Забравил съм вече, кой в крайна сметка купи билет до Хавана на кубинеца - дали редакцията на "Народна младеж" или посолството. Той си замина след десетина дни. Въпреки проблемите, които ни създаде, Хосе както казах, беше симпатяга и двамата с Митко Любенов сърдечно го изпратихме на летище "София". А преводачката дори си поплака за кубинския колега на изпроводяк... Но затова пък победи българо-кубинската дружба!

А с кубинския спортен журналист се срещнах още веднъж след десетина години - на огромния стадион "Страхов" в Прага. Но това е друга история.

Валентин БОЯДЖИЕВ   

 valtb@abv.bg