nabore.bg

И боровете на Родопа сякаш направиха поклон пред огромната мъка на човека!

И няма никога да го забравя! Единствен в Габрово обичах родопската песен. Спомням си: когато чух за първи път „Руфинка болна легнала“… изтръпнах! Отидох в библиотеката, рових в томовете с народно творчество, за да разбера текста.

И като го разбрах – онемях! Майката пита Руфинка за какво й е жал – за прикята, за дружките…. А Руфинка казва изречение, което засяда в гърлото: „Най ми е болно, майчинко, всичкото хубаво от земята излиза, а аз в нея ще вляза!“

Стоях като препариран! Ала в Габрово, комитски град, не се глезят с алтън поезия! Докато един ден… Бях тръгнал да пия кафе, когато до мен изхриптяха спирачки –приятелят и съученик Кънчо! Свободен ли си? Как да не съм свободен! Сядай! И си помислих, че ще отскочим до „Етъра”, ще седнем на чардака, ще изпием кафе ала турка, ще си приказваме… Ала Къната сви нагоре – към Шипка! Ясно, казах си – на мотела на връх Шипка, наши хора, ще обядваме, ще пийнем… Но отминахме и него и превалихме към Южна България… Кънчо кара, а аз си мисля – да, бе какво умувам - отиваме в Казанлък! Там ще се разтъпчем, ще обядваме и ще се приберем… Ама не е така! Къната сви и отпраши към то Пловдив… Е, казах си, докато въртим километри – решил е да ми покаже „Тримонциум“, да седнем на терасата, да видим майничките… Ала минахме и заминахме и Тримона, и Пловдив… И Къната отпра по оня витиеват път – към Родопа! Върти волана и мълчи! Върти волана, а аз дърпам филтъра на цигарата, нещо ми стяга глъткаката, за първи път виждам неземната хубост на Родопа планина…

Задминахме Чепеларе и още нагоре, а той се оглежда… И по едно време отби – полянка, блокирана от тежки елаци. Къната отвори двете врати, щракна касетката и завъртя копчето… Под бориките плисна песента на моето сърце: Руфинка болна легнала… Мълчахме, аз пушех… Бяхме щастливи, а не знаехме защо. И сякаш Руфинка надвисна над нас, бориките се снишиха и направиха поклон пред огромната мъка на човека!

Три планини минахме, за да чуя химна на Родопа планина… Ех, друже, знам че си в рая, чакай ме!

Стефан СЕВЕРИН

2017 година