Лични драми
- search
- Всички
Талант: Ще ви разкажа за дядо Борис Дронзин
Дядо Борис произхожда от една от най-известните фамилии в село Мокреш, Ломско. Прадядо му се заселил в селото преди много години. Ценил се селски говедар. Казвал се Панчо, но хората почнали да го наричат Дрольо, а по-късно и Дронзо, понеже бил много дрипав, та дори селските кучета го лаели, когато минавал. Така се появила фамилията Дронзини.
От фамилията Дронзини са израстнали лекари, учители, агрономи, хора на труда. През различните години кметове на Мокреш са били: Димитър Първанов Дронзин (жестоко убит през 1925 г. в ломската полиция), Спиридон Димитров Дронзин, Александър Миланов Дронзин. Сред тях са и професорите: Теофил Дронзин, Здравко Борисов Дронзин, Татяна Александрова Дронзина, лекарите: Ефтимия Ангелова Дронзина, Рени Теофилова Дронзина, Снежана Теофилова Дронзина, учителите: Людмил Теофилов Дронзин...
Във фамилията на дядо Борис е имало много хора, които са свирили на дудук, така, че дудука бихме могли да наречем фамилен инструмент. Вслушаш ли се в игривите мелодии, които извират изпод пръстите на Борис Дронзин, ще разбереш колко майсторство и любов са необходими, за да се затрогне човешката душа, а краката да се понесат в буйно хоро.
- Свиря от 6 годишна възраст - разказва дядо Борис, - Нарамя торбичката, сложа в нея хляб, сирене и лук и тръгна подир овцете. Вървя подир тях и свиря, седна под някое дърво и пак свиря. Като войник в Сърбия през 1917- 1918 г. научих много сръбски хора. Прибрах се на село и почнах да свиря по седенки и сватби. Почнах да обикалям и околните села, където научих и влашки хора.
Истинско признание за своя талант дядо Борис получава след 9 септември 1944 г. Макар и в напреднала възраст, той взема активно участие във всички районни, окръжни и национални прегледи на художествената самодейност. На неговото майсторско изпълнение са се възхищавали във Видин, Лом, Монтана, Белоградчик. На Първия национален събор на народното творчество през 1965 г. лично н.а. Филип Кутев му връчва грамота и сребърен медал, и му изказва похвала за неговото изкуство. Сребърен медал получава и на Вторият национален събор на народното творчество в Копривщица през 1976 г.
Негови изпълнения са излъчвани многократно по радио София. Преди години Българска телевизия излъчи специално предаване за дядо Борис.
В репертоара на дядо Борис влизат над 35 местни народни хора.Между тях са: „Тъжната”, ”Калайджийката”, „Съборянска”, „Балуца”, ”Изручанка”, ”Далума” и много други.
- Няма значение на какъв инструмент свири свирджията, трябва да бръкне в човешката душа, - казва дядо Борис. - През 1965 г. в Копривщица ме помолиха да запишат няколко песни за радио София. Отидохме в читалището. Една от жените, която правеше записа, ми обясни, когато вдигне ръка,да започна да свиря, когато я свали да спра. Изсвирих определените песни, гледам - всички слушат. Жената нито вдига, нито сваля ръка. Рекох си: ”Щом не дават сигнал, ще продължа.” Изсвирих много повече от определените хора и спрях. Няколко секунди никой не проговори, а после като наскачаха и се развикаха: ”Браво дядо! Къде така хубаво си се научил да свириш!..”
Отдавна дядо Борис Дронзин не е между нас. Отиде си завинаги, но останаха спомените и неговите изпълнения на дудук. Това е което записах през далечната 1977 г.
Стефчо КИРИН