nabore.bg

България

Родолюбивото хоби на Райна Стефанова

Картината на Вешин "Самарското знаме"

 

Тази година плевенската „Панорама” получи нови дарения от  Райна Стефанова – реплики - на картината на Ярослав Вешин „Самарското знаме” и на знамето на Хвърковата чета на Георги Бенковски, ушито от Райна Княгиня.  Райна Стефанова  по професия е текстилен инженер, изработва знамената и картините  изключително професионално и най-важното – влага  душа и сърце. Първото знаме, изработено от нея, е реплика на Самарското знаме, което тя дарява на читалището в родното й село Долна Диканя, където е роден и опълченецът – знаменосец Никола Корчев. Такова знаме тя е дарила и на общината в Радомир. До сега тя е изработила много знамена и картини. На къщата-музей „Райна Княгиня” в Панагюрище също е дарила реплика на знамето, ушито от  Райна Княгиня. Такова знаме е дарила и на една детска градина,  и на Плевенската „Панорама”.  Преди време тя подари на „Панорамата” и реплики на Самарското знаме и  на  знамето на  16 пехотен полк.

      Как е създадена картината  „Самарското знаме”? Неин автор е чехът Ярослав Вешин. Той идва в България по покана на Константин Иречек и става един от първите професори в „Рисувалното училище”. Обича България и остава у нас до смъртта си. Той е художник и към Военното Министерство. Създава много картини с батална тематика.

  Райна подарява знамето, ушито от Райна Княгиня.

 

През 1902 г., по случай 25 години от събитията на Шипченския проход, се устройват Юбилейни военни маневри. С живите още опълченци, Българската армия и гости от Русия – генерали и участници в Руско-турската освободителна война, се възпроизвеждат историческите сражения. От разказите на своя приятел Иван Вазов Вешин знае за борбите на българския народ, за страданията му и за величавите освободителни събития. В района на с.Шипка, връх „Св. Никола”- Орлово гнездо и Шейново Вешин, като военен художник,  работи около 2 седмици  и скицира, прави ескици за картини, които после  2 години дооформя в ателиетата си. На тези юбилейни маневри той разговаря със 75-годишиния генерал Столетов, с ген. Драгомиров и другите почетни гости. Вижда за първи път и достолепния седемдесетгодишен Никола Корчев с побеляла, сресана на прав път брада. Живите опълченци се обръщат съм него с уважение, наричат го „дядо Корчeв”. У Вешин се заражда замисълът за картина със Самарското знаме.

 Подаряването с гостите 

 

В жестоките боеве при Стара Загора участва Трета опълческа рота. Загиват петима от знаменосците на Самарското знаме. Подполковник Калитин с живота си спасява знамето от турски плен. Тогава  Корчев откачва знамето от дръжката му, увива го около гърдите си, и го скрива до сърцето си. Така Никола Корчев остава последният знаменосец и спасител на Самарското знаме. В това жестоко сражение се бият 700 опълченци и 12 офицери, но  живи остават  120 с двама офицери. Самарското знаме е българска светиня! Трябва да  знаем и помним, че  няма  пленено наше знаме! Поклон на българските знаменосци!

   Животът на Никола Корчев е изпълнен с трагични и героични случки. Високият  и едър младеж / бил е 2,10 м./,  се славел с буен, свободолюбив и неукротим нрав. Взел  си хубава жена от с. Долна Диканя.  Една вечер, като вечеряли с  тъста, ги посетили двама турци и  накарали мъжете  да излязат, да ги оставят сами с жената и дъщерята на Корчев. Усетили какво кроят турците, мъжете извикали и други мъже- съселяни, върнали се във воденицата, убили турците и ги заровили. Предполага се, че Корчев е един от прототипите на Боримечката в романа „Под игото”  на Иван Вазов, както и на случката  с убитите турци във воденицата.  Никола Корчев със семейството се скрива  в Самоков. После той  участва в четата на Филип Тотю, свързва се с нашите революционери в Румъния, сетне живее в Цариград, учи се за машинист на влак  и става  първият наш локомотивен машинист в железницата на барон Хирш. Неведнъж Никола Корчев, като машинист на влак, превозва и крие наши революционери, сред които е бил и Васил Левски - Апостолът на свободата.

Корчев на старини, какъвто го е срещнал Вешин.

 

   Девет години по-късно – в 1910-11 г., Вешин изпраща телеграма на Никола Корчев и го кани да му позира за картина със Самарското знаме. Старият опълченец идва и многоратно позира на художника. Картината се създава от натура – с живия опълченец и истинското знаме, занесено в държавното ателие на Вешин зад ЦДНА , с вход откъм улица „Раковски”. Там то  е пренесено от Оръжейната знаменна палата при Двореца  с музика и офицерски конвой  и остава в ателието, денонощно охранявано от гвардейци.  А Корчев прегръщал  знамето и му говорел като на жив герой! - „ С това знаме в ръка ние се борехме за българската земя!” В многобройните сеанси често присъствал и народният поет Иван Вазов. Поетът, художникът  и опълченецът Корчев водели интересени разговори за войната, за живота и за България.

 Дарението

 

Самарското знаме е единственото наше знаме, наградено с Орден „За храброст”. Днес то се пази във Военно-историческия ни музей в специална камера. А картината на славянина Ярослав Вешин  е емблематична. Тя е картина светиня – символ на борбата ни  за освобождение.

С подарената  картина, избродирана от Райна Стефанова, и с копието на  знамето,ушито от Райна Княгиня,  фондът на Плевенската „Панорама” се обогати с още две свети реликви, изпълнени с признателност,  обич и почит! Райна Стефанова, съименичката на Райна Княгиня, е достойна българка. С тази своя дейносгт тя продължава родолюбивата мисия на създателите на българските свети  флагове и  тяхното опазване.

 

Петра ТАШЕВА