България
- search
- Всички
Родолюбивото хоби на Райна Стефанова
Картината на Вешин "Самарското знаме"
Тази година плевенската „Панорама” получи нови дарения от Райна Стефанова – реплики - на картината на Ярослав Вешин „Самарското знаме” и на знамето на Хвърковата чета на Георги Бенковски, ушито от Райна Княгиня. Райна Стефанова по професия е текстилен инженер, изработва знамената и картините изключително професионално и най-важното – влага душа и сърце. Първото знаме, изработено от нея, е реплика на Самарското знаме, което тя дарява на читалището в родното й село Долна Диканя, където е роден и опълченецът – знаменосец Никола Корчев. Такова знаме тя е дарила и на общината в Радомир. До сега тя е изработила много знамена и картини. На къщата-музей „Райна Княгиня” в Панагюрище също е дарила реплика на знамето, ушито от Райна Княгиня. Такова знаме е дарила и на една детска градина, и на Плевенската „Панорама”. Преди време тя подари на „Панорамата” и реплики на Самарското знаме и на знамето на 16 пехотен полк.
Как е създадена картината „Самарското знаме”? Неин автор е чехът Ярослав Вешин. Той идва в България по покана на Константин Иречек и става един от първите професори в „Рисувалното училище”. Обича България и остава у нас до смъртта си. Той е художник и към Военното Министерство. Създава много картини с батална тематика.
Райна подарява знамето, ушито от Райна Княгиня.
През 1902 г., по случай 25 години от събитията на Шипченския проход, се устройват Юбилейни военни маневри. С живите още опълченци, Българската армия и гости от Русия – генерали и участници в Руско-турската освободителна война, се възпроизвеждат историческите сражения. От разказите на своя приятел Иван Вазов Вешин знае за борбите на българския народ, за страданията му и за величавите освободителни събития. В района на с.Шипка, връх „Св. Никола”- Орлово гнездо и Шейново Вешин, като военен художник, работи около 2 седмици и скицира, прави ескици за картини, които после 2 години дооформя в ателиетата си. На тези юбилейни маневри той разговаря със 75-годишиния генерал Столетов, с ген. Драгомиров и другите почетни гости. Вижда за първи път и достолепния седемдесетгодишен Никола Корчев с побеляла, сресана на прав път брада. Живите опълченци се обръщат съм него с уважение, наричат го „дядо Корчeв”. У Вешин се заражда замисълът за картина със Самарското знаме.
Подаряването с гостите
В жестоките боеве при Стара Загора участва Трета опълческа рота. Загиват петима от знаменосците на Самарското знаме. Подполковник Калитин с живота си спасява знамето от турски плен. Тогава Корчев откачва знамето от дръжката му, увива го около гърдите си, и го скрива до сърцето си. Така Никола Корчев остава последният знаменосец и спасител на Самарското знаме. В това жестоко сражение се бият 700 опълченци и 12 офицери, но живи остават 120 с двама офицери. Самарското знаме е българска светиня! Трябва да знаем и помним, че няма пленено наше знаме! Поклон на българските знаменосци!
Животът на Никола Корчев е изпълнен с трагични и героични случки. Високият и едър младеж / бил е 2,10 м./, се славел с буен, свободолюбив и неукротим нрав. Взел си хубава жена от с. Долна Диканя. Една вечер, като вечеряли с тъста, ги посетили двама турци и накарали мъжете да излязат, да ги оставят сами с жената и дъщерята на Корчев. Усетили какво кроят турците, мъжете извикали и други мъже- съселяни, върнали се във воденицата, убили турците и ги заровили. Предполага се, че Корчев е един от прототипите на Боримечката в романа „Под игото” на Иван Вазов, както и на случката с убитите турци във воденицата. Никола Корчев със семейството се скрива в Самоков. После той участва в четата на Филип Тотю, свързва се с нашите революционери в Румъния, сетне живее в Цариград, учи се за машинист на влак и става първият наш локомотивен машинист в железницата на барон Хирш. Неведнъж Никола Корчев, като машинист на влак, превозва и крие наши революционери, сред които е бил и Васил Левски - Апостолът на свободата.
Корчев на старини, какъвто го е срещнал Вешин.
Девет години по-късно – в 1910-11 г., Вешин изпраща телеграма на Никола Корчев и го кани да му позира за картина със Самарското знаме. Старият опълченец идва и многоратно позира на художника. Картината се създава от натура – с живия опълченец и истинското знаме, занесено в държавното ателие на Вешин зад ЦДНА , с вход откъм улица „Раковски”. Там то е пренесено от Оръжейната знаменна палата при Двореца с музика и офицерски конвой и остава в ателието, денонощно охранявано от гвардейци. А Корчев прегръщал знамето и му говорел като на жив герой! - „ С това знаме в ръка ние се борехме за българската земя!” В многобройните сеанси често присъствал и народният поет Иван Вазов. Поетът, художникът и опълченецът Корчев водели интересени разговори за войната, за живота и за България.
Дарението
Самарското знаме е единственото наше знаме, наградено с Орден „За храброст”. Днес то се пази във Военно-историческия ни музей в специална камера. А картината на славянина Ярослав Вешин е емблематична. Тя е картина светиня – символ на борбата ни за освобождение.
С подарената картина, избродирана от Райна Стефанова, и с копието на знамето,ушито от Райна Княгиня, фондът на Плевенската „Панорама” се обогати с още две свети реликви, изпълнени с признателност, обич и почит! Райна Стефанова, съименичката на Райна Княгиня, е достойна българка. С тази своя дейносгт тя продължава родолюбивата мисия на създателите на българските свети флагове и тяхното опазване.
Петра ТАШЕВА