nabore.bg

Там, в близките земи на запад,

където снегът блести до юли –

там, където мечтите не се цапат,

а идеалите тръгват с цървули.

В чужбина, дори и с нова риза,

не значи, че друг човек си вече,

там непознатите хора са близо,

а близките са толкова далече.

В мисълта родният край се обажда,

зове ароматът на черешата в двора,

където и да сме, изпитваме жажда

за родния край и любимите хора.

Старото селце

Преди камбанения звън

в ранните сутрешни зори,

селцето потънало е в сън,

не дочува и петлите дори.

Там росата още не е чужда

и чист е планинският дъх,

светлината всички събужда

с един поглед и топъл лъх.

Вечер последно заспива

в късните нощни часове,

а нощта е така търпелива,

чакайки първите гласове.

Носталгията спомени изравя

и миналото отново зове,

традицията не се забравя –

тя се препредава с векове.

 Там, в планината далечна

си живее старото селце,

младостта негова е вечна

и храбро е селското сърце.

Моята земя

Как да забравя мястото, където се родих,

поех дълбока глътка въздух – и заживях,

където първите думи от устата освободих

и единствено тогава напълно свободен бях.

Там видях топлата усмивка на слънцето,

първите стъпки направих върху тази земя,

усетих и любовния трепет на сърцето –

роди се и мечтата, към която се стремя.

Оставих спомените запазени на тръгване,

когато се върна, някой ден, да не бъда сам,

коренът е надълбоко – няма изтръгване

и да съм другаде телом – духом съм там.

За моята родна земя аз постоянно мисля,

затова да я обичам никога няма да спра,

със сили последни бастунът ще стисна –

ще се върна за последно и там ще умра.

Единственият Босилеград

В подножието на Рисовица,

на пиедестала на Градище,

връщам се като лястовица –

там, на бащино ми огнище.

Всичко мое се намира там,

в епицентъра на живота мой,

и да имам друг живот – знам,

към него ме води всеки завой.

Оставени белези на един юноша

напомнят за града му всеки ден,

но, така е – колкото и да е лоша,

реалността е на пътя пред мен.

Тук и асфалтът ми е непознат,

а улиците толкова безразлични,

живея в един прекрасен град,

където мечтите са циклични.

Към гнездото като лястовица

всяка пролет натам отлитам,

и с характер на стара орлица –

късно е да се превъзпитам.

Запазените спомени пилеят,

връщайки ми мислите назад,

за него аз постоянно милея –

за единствения ми Босилеград.

Никица ХРИСТОВ

 -----------

Младият автор Никица Стоянов Христов е от Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия. Завършил е основното си и средно образование в Босилеград, след което през 2007 г. записва специалността „Право” в Юридическия факултет при Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Дипломира се като юрист през 2012 г. Издал е стихосбирката "Празно сърце" (2012). Подготвил е за печат и втора своя книга със стихове.