nabore.bg

  Преди 50 години лекарят спаси 47 души от горящ автобус с цената на своя живот

Тъжна, изоставена и грозна е къщата на д-р Стефан Черкезов в родното му село Виноград, Пазарджишко. Някога е била красив дом на два етажа със семейна кръчма на първия, където бащата на лекаря-герой е изкарвал достатъчно за прехраната на семейството си.

Последните ѝ собственици са англичани, които са я купили в годините на голямото им заселване по българските села. Те обаче никога не са живели в нея, оставили са я да се порути – без прозорци, без врати, с рухнали тавани. Единственият белег, че това е родният дом на прочутия лекар, е табелата, на която пише, че там е живял героят на социалистическия труд д-р Стефан Черкезов. Някога на втория етаж е имало импровизиран музей, но след това малкото запазени снимки на лекаря са били предадени на Районната колегия на Българския лекарски съюз във Велико Търново.

Улицата, на която се намира къщата, днес е кръстена „Д-р Стефан Черкезов”, в селото има и негов бюст точно пред здравната служба, която също носи името му. Това е всичко. В селото вече няма толкова възрастни хора, които да помнят детството на Стефан до трагичния 15 август преди 50 г.

На този ден 26-годишният тогава лекар Стефан Черкезов спасява 47 души и умира ден по-късно от раните си. Бил е участъков лекар в с. Стрелец и е пътувал от Горна Оряховица. Автобусът бил препълнен с хора и на излизане от града се удря челно с камион. Рейсът лумнал в пламъци, а взривната вълна изхвърлила лекаря в канавката. На практика той остава невредим след катастрофата, но вижда хората, които са се струпали пред вратата, опитвайки да се спасят от огъня.

Докторът се хвърля в горящия рейс и започва да вади пострадалите. Косата му пламва, ризата му се стопява върху тялото му и така получава тежки изгаряния. Но когато линейките идват на мястото на инцидента, той отказва помощ за себе си. Отказва и да се качи в линейката, изпраща и последната и тръгва пеш да се прибира. Когато една от линейките се връща да го вземе, той е полужив. И дори тогава успял да каже на колегите си: „Погрижете се за другите. Аз умирам”. И умира рано сутринта на 16 август. Изпращат го цялата болница, спасените пътници, родното село Виноград, където е вечният му дом.

Тогава дъщеря му Антония е била само на годинка, а съпругата му Лидия – на 23. Работила е като счетоводител, но след трагичния инцидент, по предложение на Министерството на здравеопазването, записва медицина. Лекар става и Антония, която днес живее и работи в Германия.

В селото имат идеята да търсят помощ от община Стражица и да възстановят къщата, да я превърнат в музей, в който да събере малкото останали спомени. Сега в селото няма нито един представител на фамилията Черкезови. Всички са се преселили в София няколко години след трагедията. Рядко някой се връща във Виноград, където се намира и гробът на Стефан Черкезов. За него се грижат местните жители, при това напълно доброволно.

Болницата във Велико Търново е наречена на името на д-р Стефан Черкезов и от няколко години на 15 август лекарите почитат паметта на своя колега. Идеята за това е на писателя лекар д-р Тотко Найденов, който издири през годините имената на повече от 125 лекари и 15 медицински сестри, починали при инциденти по време на работа. Преди време с решение на Министерския съвет 15 август е обявен за Ден на спасението, с което България става единствената държава в Европа, може би и в света, която отбелязва подвига и саможертвата на хора, обрекли себе си в името на другите.