nabore.bg

Литературен мегдан

Роди се

Роди се чудно чудо.

Петленце ранобудно.

Детенце хвърковато -

познато-непознато.

 

Усмихна се засмяно

и слънцето сияйно

ни заслепи с очички

в леглото си - звездичка.

 

Роди се чудно чудо.

Спи, бебе ранобудно.

Ти завъртя земята -

тя стана по-богата.

 

Птичка

 

Загука, запя

крехка, мъничка птичка

в гнездото на мама и тате

едничко.

Ръчички се свиват -

лъчите разпръсват.

Прегръща ни с поглед.

Денят пак възкръсва.

Започва играта

и няма да спира -

една въртележка

от тук до всемира.

 

Ведро

 

Баба предеше

черната нишка на нощта

и търколи кълбото,

подгонено от котешкото око

на луната.

 

Никой не може да изплете

като нея

толкова топли чорапи

за ледените преспи на зимата.

С пет пръста и дебела пета,

с пет игли

и много вълна –

напредена, фина

дъждовна нишка,

намотана на кълбо.

 

Баба подгони

котешкото око на луната

и издои вимето на слънцето.

После търколи ведрото...

 

Слънчева четка

 

Ще си търся ботуша напролет.

Сняг топи се и цвят наваля.

Четка слънчева скита на воля

и дъгата навред разпиля.

 

Ще си търся и шала напролет.

На звезда го е вятър отвял.

И дъждът с бели капки го соли.

Господ прави човеци от кал.

 

Огнени рицари

 

Вятър обръсна гнездата.

Смете крилете на птиците.

Клоните шибат камшици,

oт скреж вледенени.

Къщите пушат днес –

спрели във сумрака огнени рицари.

Кашля душата и

плетки плете с остри жици.

 

Пълна е с хора земята

и щъка мравуняк с товари.

Няма човеци.

Те сякаш са вече оттатък.

Тука е адът

и дяволът днес пие на бара.

Кипва кръвта му

 и все на война го избива.

 

Първолета МАДЖАРСКА