Литературен мегдан
- search
- Всички
Роди се
Роди се чудно чудо.
Петленце ранобудно.
Детенце хвърковато -
познато-непознато.
Усмихна се засмяно
и слънцето сияйно
ни заслепи с очички
в леглото си - звездичка.
Роди се чудно чудо.
Спи, бебе ранобудно.
Ти завъртя земята -
тя стана по-богата.
Птичка
Загука, запя
крехка, мъничка птичка
в гнездото на мама и тате
едничко.
Ръчички се свиват -
лъчите разпръсват.
Прегръща ни с поглед.
Денят пак възкръсва.
Започва играта
и няма да спира -
една въртележка
от тук до всемира.
Ведро
Баба предеше
черната нишка на нощта
и търколи кълбото,
подгонено от котешкото око
на луната.
Никой не може да изплете
като нея
толкова топли чорапи
за ледените преспи на зимата.
С пет пръста и дебела пета,
с пет игли
и много вълна –
напредена, фина
дъждовна нишка,
намотана на кълбо.
Баба подгони
котешкото око на луната
и издои вимето на слънцето.
После търколи ведрото...
Слънчева четка
Ще си търся ботуша напролет.
Сняг топи се и цвят наваля.
Четка слънчева скита на воля
и дъгата навред разпиля.
Ще си търся и шала напролет.
На звезда го е вятър отвял.
И дъждът с бели капки го соли.
Господ прави човеци от кал.
Огнени рицари
Вятър обръсна гнездата.
Смете крилете на птиците.
Клоните шибат камшици,
oт скреж вледенени.
Къщите пушат днес –
спрели във сумрака огнени рицари.
Кашля душата и
плетки плете с остри жици.
Пълна е с хора земята
и щъка мравуняк с товари.
Няма човеци.
Те сякаш са вече оттатък.
Тука е адът
и дяволът днес пие на бара.
Кипва кръвта му
и все на война го избива.
Първолета МАДЖАРСКА