nabore.bg

Винаги съм обичал да се ровя из старите вестници и списания. Когато попаднах на купищата издания от едно време, събрани грижливо по годишнини на тавана на старата ни вила, първо си помислих – какво да правя с тази книжнина тук, насред гората където живея. Става дума за журнали сигурно четени внимателно от моите родители, получавани по абонамент десетилетия наред.

От съвременна гледна точка това са издания със статии, космически отдалечени от сегашната злоба на деня. Това са теми, за които днешният читател (под 50-те години!) не би могъл да знае почти нищо. Нека изброя само 7 заглавия от тези статии:

„Добре да подготвим и проведен годишните отчетни събрания в ТКЗС”

„Здрава технологична дисциплина – повече метал”

„Турското население в България се развива като активен строител на социализма”

„Комунистът – активен производственик и обществен деец”

„Против претрупаността в работата на партийните бюра и организации”

„Производството на повече тютюн – главна задача на нашите партийни организации”

„Тема от партийното събрание: Как намалихме престоите на товарните вагони”

И така нататък.

Какво би разбрал (и научил) от тези текстове днешният слуга на обществената словесност, ако се престраши да прочете дори един абзац от тези статии... Тема инкогнита!?!

Историческите завои, политическите метаморфози и социалните преломи, които се стовариха на главите ни през последните години, са направили тази книжнина излишна и овехтяла, за един кратък период след написването й. Естествено ли е това?

Напълно закономерно е, според мен.

Дали един ден историците на печата биха се заинтересували от тази периодика? Кой знае?

Казват, че миналото може да се учи и изследва, само ако са налични учениците... А те останаха в миналия век.

Валентин БОЯДЖИЕВ

www.nabore.bg