nabore.bg

Поетът, писателят, журналистът и сценаристът Никола Статков почина на 90 години

Телевизията ме  направи небезразличен към всичко  , което  става на малкия  екран и  зад кадъра .Работата ме сближи с лица от синия екран . Десетина  години  бяха  достатъчни ,за да й  остана верен и сега да бъда  един от клуба на ветераните , които два  - три  пъти в месеца идват на познатия  адрес „Сан Стефано , 29” във вторниците , които изпиваме по едно  кафе , бира, разменяме  си спомени и споделяме приятни и  щастливи  мигове ...

   Но един  по един се  разделяме с някой , който ще  поменем в поредния  вторник и ще  помълчим в негова  памет .

    Напуснаха  ни Нушка Григорова , Мария  Митова , Ваня  Димитрова  ,Иван  Донев , Деян  Барарев , напуснаха  ни десетки лица  от екрана , а  преди седмица  изпратихме  и  телевизионния  деец и  дипломат Милан Миланов ...

    От  края на живота никой не се е спасил ...И  на жизненото поприще  накрая единствено   е сигурно ,че всеки ще го   посети  смъртта ...

     Тук ненадейно си спомних и една случайна среща по софийските  улици край Националния  археологически  музей с легендата от телевизията Тома  Томов , който ме  запозна с професор Иво  Христов , а на  очаквания въпрос „ Как сме ?  Какво правим ?” неочаквано се усмихна философски - "Ами  какво ? Остава  ни  да мрем , какво  друго !? „ Тома Томов да е  жив и  здрав ,беше  направил вече  осемдесет ...

     На  първи юни Никола Статков навърши деветдесет години . Девет  десетилетия Статков не се раздели с перото . Почнал  като  юрист , работил четири  години като съдия в София , роденият през 1932 година в царство  България в село Бела  речка, минал  през вестник „Вечерни новини” , над тридесет години  Кольо беше  във ведомостта  на Българската   национална телевизия.

        Поет , писател ,  журналист , сценарист , главен редактор на редакция „Кино” Кольо Статков остави  паметни  приятелства и книги след себе  си ...Остави. Защото на 25 юни 2022 година се  пресели в другия, вероятно по- добър  свят . И „Лъжата , че си  живял „ – един от първите  му сборници с разкази , се оказа  вярна . Стотина запомнящи  се творби остави в наследство писателят Никола Статков , десетина  романа , няколко  филми , стихове ...Достатъчно за  един достоен и пълен с емоции ,промени  и  реформи  свят ...

    В края  на пролетта говорихме  по телефона. У мен остана марката  на Съюза  на българските  журналисти за картата му  за 2022 година . Оплака ми се след тежко прекаран  Ковид 19 , че не се  чувства конфортно , но духът му подсказваше оптимизъм , поради което бях сигурен , че ще имаме още дни за емоционални диалози и сърдечни човешки  преживявания ,макар и  вече предимно  по телефона.

   Между  Бога и Дявола  и през Прехода и  демокрацията минаха творческите  му търсения . В тях  намери истинско  утешение и  запечата великолепни сладкодумни премеждия и послания  на Мито  Благата  дума , Петър Кльосата , Мика  Белата  гълъбица , а в шедьовъра „Господин  за един  ден” и сега можете  да прочетете и да видите България  такава , каквато е  била и  ще остане  завинаги ... Само  си  спомнете образа на прасето Пурко и грешните  и правдиви  герои , умело  преразказани и  пресъздадени като образци на живи  литературни образи , които не ни  оставят безразлични към участта  и орисията на малкия  обикновен  човек в българското  село и в  града на съвременна  България сред  мравките  и орлите , с откритите и неподправени  съдби като „Белег от рана”   , като  „Соления вкус на кръвта „ , като „Стоте  ключа” , като  мигове , уловени в „Любовни  разкази” , в „Горчиви  разкази” , като  „Темната  кория” , „Юмруци  в пръстта” , като една незабравима телевизионна „Неочаквана  ваканция” , като  „Момичето с хармониката” , „Алергия” , „Двамата „ , „Завещанието „ и т.н. Дълъг е библиографския списък, свързан с името на автора Статков.

   Никола  Статков е почетен гражданин на град Вършец ...

    И  между Бога и Дявола остава словото . Остават текстовете на Никола  Статков , които го връщат  жив сред нас в клуба на ветераните  от телевизията , при  читатателите и зрителите на неговите паметни  художествени  страници и  картини. На прощаване прибавям  и прощални  редове:

На попрището жизнено  на края

е  дяволът

край  ада 

или в рая  ...

Финални  надписи без  музика  потичат ...

Сълза над буца пръст в очите ни се стичат .

Булдозерът безчувствено  зарива

последната  пътека  мълчалива ...

В свещта  догаря тих  невидим  огън .

Невярващ ,

вярващ ти си тръгваш с Бога ...

 И в нямо  кино  лентата  остава

по  пътя  на световна  незабрава ...

Сбогом ,  бачо Кольо .

Един  по  един се разделяме с ветераните ...

6 август  2022 година

Лозан ТАКЕВ