nabore.bg

Той разкри класовите противоречия в обществото и посочи начина за тяхното премахване  

Неотдавна, световната научна общност избра Карл Маркс за мислител на човечеството през второто хилядолетие от новото летоброене. На този факт официалната българска обществена мисъл, заета с обслужване на интересите на мафиотско-олигархичната буржоазия, не обърна внимание.Той е в полезрението единствено на българските марксисти, които изследват развитието на днешните обществени отношения и се солидаризират с това определение.

Маркс откри основното противоречие в класовото общество и произтичащите от него допълнителни такива, които водят до  унищожаване на човечеството, ако те не бъдат премахнати и не бъде установено социално равновесие, както и начинът и средствата за постигане и поддържане на последното. Тези открития са част от обективната обществена наука, наречена марксистка наука, а политическата идеология, разработена на нейна основа, и политическото движение/партия, техен изразител, наречени, съответно марксистка идеология и марксистко движение/партия.

   Основното противоречие в човешкото общество е противоречието между производителния и непроизводителния труд, което води до живот за сметка на чужд труд, а оттам до разделяне на членовете на  обществото на производителна и на непроизводителна класа и до постоянна война между тези две класи. Допълнителните противоречия водят до разделяне на обществото  още на господстваща и на подчинена класа, на произвеждаща и на присвояваща класа, на собственическа и на несобственическа класа и на класа на умствения и класа на физическия труд, което усложнява класовата война.

Той установи, че в света, до възникване на капиталистическото стоково производство,  преобладава натуралното производство. При него всяка класова война завършва със замяна на господството на една присвояваща класа с друга и на един класов строй с друг, при запазване господството на непроизводителната класа, като цяло. След установяване на капиталистическото стоково производство, при което и работната сила е стока, цел на производството става производството на принадена стойност/печалба. При него развитието на новите технологии води до непрекъснато падане нормата на печалба и увеличаване на непроизводителната класа, а оттам и до все по-трудно разширено възпроизводство на капитала и до фалити на все повече производствени предприятия и на икономиката на отделните страни и на света,като цяло.

Тук класовата война се води

както между производителната работническа класа, произвеждаща принадената стойност, и присвояващатая буржоазна класа, така и между отделните буржоазни фракции, в това число и между тези на произвеждащата и на управляващата буржоазия. Едновременно с това се нарушава екологичното равновесие в природата, а от там и условията за живот на човечеството. Всички тези противоречия заплашват самото негово съществуване.

Той,след като разкри тези класови противоречия в обществото,посочи начина и средствата за тяхното премахване и за установяване на равновесие в него.

Първото условие за това е смъкване от власт на непроизводителната класа и унищожаване на нейната държава, чрез която тя господства над производителната класа. Замяна на тази държава с държава на производителната класа, под формата на Съвети на депутатите на работниците и на служителите, с която тя да може да се самоуправлява и да не допуска непроизводителната класа да господства в обществото. Оръжието, като средство за принуда, преминава от ръцете на непроизводителната класа в ръцете на производителната. Второто условие е премахване на присвояващата /експлоататорската/ класа чрез превръщане на всички обществени средства за производство в собственост на цялото общество, като единен самоуправляващ се колектив, работещ по общ план, под ръководството на Съветите. Тук доходът престава да се дели на работна заплата и на принадена стойност/печалба, която е източник

за обогатяване на буржоазията,

а производителите на работници и на буржоазия. Така самоуправляващите се производители се превръщат в свободни от експлоатация хора, което е същността на действителния комунизъм, наречен още марксизъм. Днешните бюрократи се превръщат в обикновени служители, работещи под ръководството на Съветите.Самоуправляващото се общество, ръководено от своите Съвети, начело с производителната класа, само решава колко и какви непроизводителни служители да издържа. С развитието на новите технологии и на производителните сили като цяло, постепенно се заличава разликата между производителния и непроизводителния труд и между умствения и физическия труд. Така се изгражда безкласово саморегулиращо се комунистическо общество;

обществото на социалното равновесие.

Тъй като капиталът е световна сила, то законът да конкуренцията принуждава отделните капитали в света постоянно да воюват помежду си за преразпределение на световните ресурси и на световно произвежданата  печалба, подобно на капиталите във всяка страна. Това предопределя и постоянните войни между отделните капиталистически държави и групи от държави, което заплашва самото съществуване на човечеството. Единствено унищожаването на капиталистическия начин на производство и на капиталистическия строй в светаи замяната му с комунистически строй ще го спаси от унищожаване. А това може да стане само  при световна комунистическа революция, която да установи общество на свободен труд и на социално равновесие.

   Това е основната мисъл на Маркс, поради което той е определен за мислител на второто хилядолетие.

Петър ЙОРДАНОВ,

БМД - ЦИБО

petar_194@abv.bg