nabore.bg

Архивите са живи

Спомен №27: Когато бях редактор на кръстословиците в "Народна младеж"

Ребуси за комсомолския вестник правеше и певецът Кирил Семов

 

Някъде през далечната 1970 г. ме назначиха за първи път на щатно място в печата. Бях още студент и това за мен беше голяма работа - да се трудя заедно с известни имена от занаята. Заех най-ниския чин в редакционната "рота" на вестник "Народна младеж" - уредник. Днес това май го няма в печата. Като ме назначиха, баща ми ме попита - какви, аджеба, ще са ти задълженията в комсомолския всекидневник? Отговорих му със самочувствие и шега:

- Уредникът урежда банкетите в редакцията.

Тогава уредникът беше член на секретариата на вестника, подчинен на отговорния секретар и на неговите 4-5 заместника. А съветската академична школа наричаше секретариата на вестника "редакционен щаб" - висока и задължаваща формулировка.

Прекият мой началник в "Народна младеж" Степан Ерамян, сигурно, за да погъделичка егото ми, рече един ден:

- Вальо, освен дежурствата по броевете, ще отговаряш и за кръстословиците във вестника, нещо като редактор ще им бъдеш...

И ми тръсна на бюрото дебела папка с над 200-300 главоблъсканици в нея. В папката имаше кръстословици за години напред. Вестникът публикуваше по две седмично. А потокът на новопристигащите ребуси по вертикалата и хоризонталата не секваше. Степан ми даде кратки напътствия:

- Ще проверяваш дали се засичат думичките правилно, дали някоя не е сгрешена, има и неграмотници... И най-важното: ще спираш глупостите, които са и опасни. Например някой идиот може да сложи в кръстословицата нещо от рода: "Вожд на Третия райх (Хитлер)". Такива направо ги хвърляш в коша.

Младият Степан Ерамян с носителя на наградите "Пулицър" и "Оскар", американския писател Уилям Сароян в София

  

Така подкован стилово и политически са заех с "редакторството". Понеже, заради дежурствата не идвах по всяко време в редакцията, си определих приемен ден за сътрудниците-кръстословичари (каква думичка само!).

В папката имаше творби на десетки автори. Запомнил съм някои - Андро Мурадян, Страхил Николов, Кирил Семов (естрадния певец) и Ленин Кръстев. Ще разкажа за тях.

Бай Страхил Николов работеше като продавач в популярната месарница на ул. "Цар Иван Асен II". Магазинът бе на две крачки от редакцията, на самата трамвайна линия. Повелителят на свинските котлети, луканките и бахура, често ме канеше при него да си купя специално избрано качествено месо. Това бе нещо като малка безобидна корупция към мен, в тези времена на връзкарството. Възползвах се няколко пъти от поканата. Разбира се, плащах си всяка плешка или джолан, купени от дюкана на бай Страхил. Месарят кръстословичар е още пред очите ми - весел и народен човек, закръглен мъж на средна възраст, приличаше много на председател на ТКЗС или началник склад в голям завод.

На този тротоар на столичната улица "Цар Иван Асен II" беше месарницата на бай Страхил Николов

 

Андро Мурадян имаше всички черти на етноса си - леко мургав, с тъмни и тъжни очи. А, бе - арменец от всякъде. Приличаше много на един арменски актьор, който през епохата на СССР бе популярен и у нас, с филмите "Мимино" и "Кавказка пленица". Името му е много трудно за произнасяне и четене, особено фамилията - Фрунзик Мкртчян.

Кръстословичарят Андро Мурадян външно много приличаше на арменския актьор Фрунзик Мкртчян (на снимката), когото сме гледали във незабравимите съветски филми "Кавказка пленница" и "Мимино"

 

Андро беше сериозен мъж, в разговор винаги показваше своята енциклопедичност - прекрасно качество за всеки автор на ребуси. От дългото кръстосване на думи по квадратчетата, бе събрал в главата си гигантски обем от имена, дати, градове и държави, че ако днес можеше да влезе в ТВ играта "Стани богат" щеше да си тръгне с най-големите пари.

Съставители на този сборник с кръстословици са Андро Мурадян и Живко Данданов

Авторите на кръстословици, включени в сборника

 

Андро Мурадян бе превзел вестника по арменска линия. Той направо си носеше произведенията на началника ми Степан Ерамян и те бързо-бързо се отпечатваха. В интерес на истината, читателите най харесваха кръстословиците на Андро. Поне на времето някои са споделяли това с мен. По-късно Мурадян състави и няколко сборника с кръстословици, в които покани за участие свои колеги.

Майсторът от естрадата Кирил Семов цял живот е сътрудничил на вестниците като автор на кръстословици

 

Певецът на естрадата от 60-те години Кирил Семов идваше рядко в редакцията - при мен е идвал не повече от 3-4 пъти. Той предлагаше своите неща в синя папка, още я помня. При всяка своя визита оставяше по десетина кръстословици, после се отбиваше в касата, ако го чакаше хонорар. А хонорарите бяха мизерни - 10-12 лева на публикация! Семов  тогава на беше на върха на славата си - вече пробиваха кохорта от млади вокалисти. Кирил в естрадата беше име от вчерашния ден. Забелязах, че изпълнителят на песента "Една девойка ме попита" е с искрящо чувство за хумор. Той познаваше още 2-3 колеги в "Народна младеж", отбиваше се  и при тях, сядаше и в редакционния бюфет. Никога не го чух да говори за музика и концерти. Мислех, че за певеца е дошъл моментът, когато естрадата вече не може да го храни и той си изкарва по някой лев от кръстословици. Оказа се, че не е така. После научих, че Семов е правил главоблъсканици за печата още в най-ранна възраст. От всичките ми сътрудници най-често предлагах за печат произведенията на Кирил Семов. Той беше моят човек! Певецът си отиде съвсем млад от този свят - едва 40-годишен през 1972 г.

За Ленин Кръстев ми е трудно да си спомня конкретни черти от портрета му. С фамозното му име неговите кръстословици се забелязваха. Помня, че беше старателен, с мен винаги говореше на "вие", макар че тогава съм бил 20-годишен келеш.

В университета имах един приятел, който също правеше опити на вертикално-хоризонталния терен. Веднъж ми донесе своя кръстословица и аз да се покажа всесилен "редактор", я публикувах.

И си взех белята! Това бе провалът ми.

Приятелят ми бе залепил цифричките по графичната схема на кръстословицата с някакви некачествено лапило. Тогава всичко се правеше на ръка - с туш, линийка и лепило. Нямаше ксерокси, компютри... И когато фаталната кръстословица се разнасяла по дежурни стаи и кабинети, между цинкографията и наборния цех, някои цифрички са разлепили и изпадали. Клишето било изработено без тях. До читателите кръстословицата стигнала в най-абсурдния си вид. Започнаш да решаваш, но нищо не се получава - думите не могат да се срещнат. Защото за някои от имената и термините в легендата просто я няма номерацията в чертежа.   

Пълен хаос! Редакцията бе засипана с писма, телефоните ни прегряха от ядосани читатели.

Степан Ерамян като управител на пловдивския вестник "Марица" получава награда за изданието от президента Георги Първанов

 

След гафа Стьопата Ерамян реши въпроса радикално. Взе дебелата папка с кръстословиците и я връчи на друг колега от секретариата. Бях развенчан като "редактор"...

Беше справедливо наистина.  

 

Валентин БОЯДЖИЕВ

valtb@abv.bg