nabore.bg

Интервю

Да си спомним: Рециталите на актьора Илия Секулов разплакваха

Синът му – писателят Александър Секулов е достоен наследник на баща си

 

Актьорът Илия Секулов по време на един от рециталите си


Слушам диска “Вечери в Антимовския хан”! Удоволствие за душата! Топлият глас на актьора Илия Секулов, словата на чаровния ни разказвач Йордан Йовков и кавалът на Теодисий Спасов са се слели в едно вълшебно трио - велико съчетание на големи таланти!

       Този диск топли душите и на нашите емигранти, които, събрани на родна земя в посолствата ни по света, го получават като дар от нашето външно министерство. Продуктът е осъществен и с помощта на Фондация “Свети Георги Победоносец” на д-р Георги Лазаров –  пловдивчанин, хирург от дълги години в Балтимор, който милее за родните таланти, грижи се за сънародниците ни, подпомага деца и нуждаещи се в България.

     Доктор Лазаров ме запозна с Илия Секулов. Макар че и аз съм пловдивчанка, разминала съм се с изявата на този приказен разказвач, на този ярък талант на сцената на Пловдивската сцена. Гледала съм негови рецитали по телевизионни предавания, но не бях лично позната с него. В Пловдив, по време на майските дни “Пловдив чете”, на една премиера на книга в обичаната от мене Галерия “Ромфея” се срещнах с Илия Секулов  и със сестра му Гергана. Тогава той ми подари диска “Вечери в Антимовския хан”.Нашата среща на яве се оказа последна! Жестока болест го отнесе горе, в небесата, при Йовков и героите му, с които  се беше сродил, слял! В последните му земни дни се чувахме по телефона и водехме дълги разговори. И сега слушам гласа му – топъл, вълнуващ, изразителен! Виждам сините му искрящи очи! Разказваше ми за своите рецитали из страната, в чужбина. С любов говореше за публиката си, която стаена, омагьосана от словото на Йовков, е била най-щедрата благодарност  за тежкия му актьорски труд. Сега, когато Илия Секулов не е вече между нас, подареният диск ми е още по-скъп, по-мил!  Слушам го и искам да вярвам, че и Илия Секулов ме гледа оттам, отгоре, и му е драго, че чрез словото си е тук, при нас, в обичаната си Родина, в любимия си Пловдив!

------

Илия Секулов е кореняк пловдивчанин, роден на 14.02.1937г. Завършил е ВИТИЗ през 1960г., в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Четири години играе в театъра на Добрич, а от 1964г. се изявява на сцената на родния си град. Разказваше ми,че обича най-много ролите си в “Двамата веронци”, “Босилек за Драгинко”,”Призраци”, “Вечер”. Получил е много награди от театрални прегледи, от Съюза на артистите в България. Удостоен е бил  и със званието “заслужил артист”.

      Признават го за най-добрия ни изпълнител на омайните разкази на Йордан Йовков. Питах го откога е залюбил  словото на големия ни и чаровен разказвач Йовков и той сладкодумно ми говореше как е започнал рециталите си, станали и за него, и за публиката истински празници: „В 1960г. се честваше 80-годишнината от рождението на Йовков и по поръчка на Добри Атанасов – тогава директор на Добричкия театър, подготвих разказа “По жицата”. И до сега чувам гръмовните ръкопляскания, с които бе посрещнато това първо мое изпълнение на Йовковата творба.След няколко дни отидох да се подстрижа и обръсна.Питам колко струва услугата, а бръснарят ми казва: ”Ти нали си артистът, който изпълни “По жицата”? Аз пари от човек, който ме е разплакал, не вземам!” Станахме приятели с бръснаря. И така - аз 4 години не плащах, а той беше на всяка моя премиера.Това беше моята първа среща с Йовков и оттогава тръгнах и аз “по жицата” на чародея на словото!Така, спектакъл след спектакъл, повече от 40 години - у нас и в над 30 държави от всички континенти.”

         Ето го и нашия по-нататъшен разговор:

   „-- Кога публиката най-силно е трогвала душата Ви?  

   -- На всичките ми рецитали публиката е била корективът, за нея беше всичко, което подготвях. Близо 40 години обикалях Добруджа с моите изпълнения. Какво ли не ми се случи, но  две от срещите не мога да забравя. Веднъж ми казаха, че първият ми за деня спектакъл е в …6 часа сутринта в Отдел “Чистота” на града. Почудих се, но дисциплинирано се явих на уреченото място. Изправям се в още по-голяма почуда –  гледат ме 200 цигани и циганки! Почнах аз с изтръпнало сърце, а насреща ми – тишина. Слушат чистачите и не мърдат. Покланям се вече почти смутен и чувам страхотни ръкопляскания, а един  реве: ”Бате, как го научи,бе? Ей,на, такива хора да ни пращате! Евалла ти правим!” Тогава разбрах,че Йовков стига до всяко сърце!

  Друг път трябваше да изнеса рецитал в местността “Тузлата” край Балчик в санаториум за церебрално увредени деца. Не знаех какво представлява тази болест – бях млад и зелен! Излизам, виждам дечицата и онемявам – дъх не мога да си поема! И на всичкото отгоре почвам с разказа “По жицата”. Сега да съм – ще оставя тази творба за друга публика! А аз тогава едва свърших - щях да получа удар от вълнение. После дни наред ходех като болен!

--Изпълнявали ли сте и други български автори?

-- Да!Ние си имаме големи поети и писатели! Само трябва да знаем как да ги поднесем така,че да влязат в душите ни човешки! Към Дома на учителя в Пловдив основах “Литературна сцена”, на която изнасях спектаклите: “Пътешествие в театъра”, “Песните и легендите на моя народ”, “Птицата на българския дух”, “Вечери в Антимовския хан”, “Бели рози”. Тези спектакли отваряха сърцата на учениците за магията на българското словесно и песенно творчество, за неизчерпаемата красота на нашия фолклор. Повече от 12 години продължиха срещите ми с учениците, с учителите и още можеха да продължат, но…залата беше превърната в студио за обучение на учителите по компютри. И не се намери друга зала за “Литературна сцена”! Остана ми само наградата – признанието!И днес още чувам аплодисментите на зрителите и помня как децата ми казваха:”Господине, то било много хубаво, но ние не го знаехме, не бяхме го чели!”

     Моят моноспектакъл  “Носталгична разходка”  по “библията” за всички пловдивчани “Пловдивска хроника” на Никола Алваджиев продължи успешно повече от 12 години. И сега, като вървя по Главната улица, непознати хора ме спират и питат:”Защо не продължавате разказите си за града?”   Знам, сигурен съм,че истинското слово, пряката среща със зрителите ще останат вечни!

 -- Обиколили сте целия свят още когато той беше разделен! Срещали сте се с наши сънародници.Разкажете за някои любопитни епизоди.

--С колегата Георги Василев направихме рецитала “Върхове” по есетата на големия Стефан Продев. С него през 1977г. станахме носители на наградата на Съюза на артистите.Включихме и певчески квартет и ни изпратиха в Брюксел, Стокхолм и Париж. С почит към паметта на колегите си споменавам и техните имена: артистът от Пловдивския театър Георги Василев, певците Борис Тилев,Найден Райчинов,Тодор Златарев, Стоян Марин,Димитър Начков/Яната/ и Андрей Генов.

Групата на актьора, с която той изнасяше рецитала "Върхове"

 

    “Бойното” ни кръщение беше в Брюксел.Разкошната зала за 250-300 места беше пълна до … тавана.Появихме се с българското знаме, облечени в четнически дрехи и, както казват младите, “счупихме гипса”! Аплодисменти, общи песни – такова сливане между артисти и публика е мечта за всеки изпълнител! В Париж  - още по-голяма зала и още по-препълнена, и още по-голям успех!Подобни тържества нашите сънародници до тогава не бяха виждали!Успехът ни – грандиозен! Програмата продължава и извън сцената - във фоаетата! Ние не спираме да пеем, но и публиката не се спира! След третото общо изпълнение посланикът  ме моли да се приберем в хотела, защото трябва да почне прожекция на филма ”Юлия Вревска”, та да не стане политически гаф!

   За 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство разширихме спектакъла с още текстове на Продев, с още поезия и песни и го озаглавихме “На теб, Българийо свещена!”. Този спектакъл имаше 202 представления - в България и по целия свят! Но, когато го изнесохме на Световния форум на мира с певци от хора към криптата на Храм-паметника “Св. Ал. Невски”, признанието  беше единодушно! Покорихме публиката! Аплодираха ни с възторг и взискателните ни колеги-артисти! Изпълнявахме този спектакъл и пред чужденци и затова имахме анотации за него и на други езици,като отделни негови епизоди ги изпълнявахме и на съответните езици, за да бъдат разбираеми за публиката.  В Богота – Колумбия ни връчиха ключа на града! Но това не ни беше “защита” от тамошните крадци! Затова и багажът ни от летището до легацията бе охраняван с хладни оръжия, а ние влязохме в хотела само с пижами и тоалетни принадлежности!

  -- Разказите Ви са вълнуващи,трогателни! Българите носят Родината в душите си, не я забравят, помнят светините й!

 -- Да! Най-скъпото за тях е завинаги съхранено в сърцата им.Само трябва “ключе”, за да го отвориш това съкровище!И ключето се оказа нашето художествено слово, нашите песни! Ето Ви един странен епизод с нашето изпълнение на спектакъла “На теб, Българийо свещена!” в Западен Берлин. Изнасяме го в лъскав ресторант с широка естрада.Масите са отрупани с храни и напитки, но никой не се докосва до тях. Помня как д-р Константинов - известен емигрант, казва:”Най-напред духовното!” Декорът е прост, но въздействащ – черна дъска на триножник, а на нея портретите на Светите братя Кирил и Методий, на Левски и Ботев. Под дъската – менче с чемшир. Идва епизодът с обкичването на портретите на Кирил и Методий и… гръмва песента”Върви, народе възродени”. В този момент тръгва от залата към нас един мъж! Изтръпваме!Изплашени сме! Дали не е провокация!?  Пеем с широко отворени очи и уши!А човекът дойде, коленичи, притегли ликовете, прекръсти се и ги целуна! Цялата зала стана на крака и всички общо, с просълзени очи запяхме! Събраха ни, сплотиха ни нашите светини! След спектакъла професор Гочо Гочев ни каза:”Момчета, и вие, и всички ние, българите, тази вечер се преклонихме пред олтара на България!”

 

Синът на актьора - драматургът на Пловдивския драматичен театър Александър Секулов

 

 Илия, Илия, ако знаеш колко си ни нужен още,сега! Ако можеше да си тук, да създадеш школа, която да продължи светлото ти дело! За да влиза в душите на хората, на децата ни омайното българско слово, да ги приласкава и запалва, за да ги превръща в почитатели на книгата! Да ги накара да не се разделят никога с нейните  златни страници!  

                                     хххххххххх

    Сега, след успехите на сина на Илия - Александър Секулов, в полето на писателското поприще и в театъра, като драматург на Пловдивския театър и автор на великолепни пиеси, в които той продължава патриотичното дело на баща си и вълнува душите ни човешки, ако мога да кажа там, в Небесния театър, бих успокоила Илия Секулов, че синът му е негов достоен наследник!

                                             

Петра ТАШЕВА

petra_t@abv.bg