nabore.bg

Как затриваме паметта си – живеем в духовна пустиня

Тъжни размишления ме спохождат между две паметни дати – 6 януари и 19 февруари. Поводът бе рождената дата на Ботев. Не толкова, че просто страхливо я отбягваме, а защото точно по Националното радио мимоходом съобщават, че на този ден се е родил бележитият български поет Христо Ботев. Как стана така, че изведнъж гениалният Ботев се превърна в бележит поет?

Какви години доживяхме, какви ни ветрове повяха, каква ни орис ориса, че сами почнахме да затриваме паметта си? Ние ли сме, не сме ли? Не раснахме ли в български къщи, не пропявахме ли с "Тих бял Дунав", не се ли унасяхме от дивата хармония, когато "гора зашуми, вятър повее и Балканът пее хайдушка песен?"

Не ни ли додея да гледаме на телевизионния екран блудкави сериали, да слушаме лигави песнопения, да се залисваме с дребнотемие, да терзаем душите си с евтини пикантерии и сантименти, да загърбваме истинските житейски ценности, ежедневно залъгвани с мухлясала порнография?

Историята е за живите, нейните върхове и падения – поука за трезво мислещите. Защо тогава се самоосъждаме на изгнаничество, на раболепие, живеейки ей тъй, на посоки, като в някаква духовна пустиня?

"Ние сме във времето и то е в нас" – отсъди Дяконът. И ние сме във времето, но то е извън нас. С какви очи ще се погледнем на 19 февруари? Кои ще се осмелят в паметния ден да излязат най-отпред, да се изправят и да леят гръмовни фрази за великата саможертва?

Той, не бележитият, а гениалният поет изплака горчиво горестта на един попарен от мъка народ, като божествено сля образа на родината майка с лика на злото Отечество. Ами това ненадминато преклонение без капка завист: И твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила... Коя уста днес би произнесла такова признание за себеподобен?! Наближава 19 февруари и се питам: Кой политик ще застане пред паметника на Апостола и ще рече (макар и на ум): "Чист съм!" Кой...?

 Ганчо ДИМИТРОВ, Силистра