nabore.bg

Една от улиците на моето родно село

В моето село Бяла река, Великотърновско в миналото имаше много цигулари. В другите села имаха духова музика, но нашите цигулари бяха много известни. Един от тях бе цигулар Димо. Голям музикант, много строг, работен и справедлив.

Познавах го още от малка. Съпругата му леля Пена и моята майка са от село Димча. Поддържаха връзки помежду си. Леля Пена идваше у нас и ние с майка ми ходехме у тях, живееха на средата на селото. На чичо Димо му почина първата жена и оставила двама сина. Леля Пена била стара мома и се омъжила за него. Беше много добра и се грижеше за синовете му. След време те се ожениха. Големият син остана при тях и се ожени за Веса. Роди им се син и нарекоха Пеньо на името на Пена. Другият син отиде на къща. На него му викаха Пушкин, приличаше на руския поет Пушкин. И аз имах съученик - също го наричаха Пушкин. Викаха им големия и малкия Пушкин.

Снахата Веса и свекървата леля Пена се разбирали много добре и се уважавали. Един ден когато бащата Димо и синът били на полето, двете жени започнали да перат и всяка перяла своите дрехи, което досега не се било случвало. Връщат се мъжете от работа и насред двора две корита и жените перат. Чичо Димо пита: „Пено, какво правиш? Весо, какво правиш?”. И двете отговарят: „Пера.” „Да не съм видял такова нещо никога повече! Едната ще пере, а другата ще работи нещо друго.” Издърпал ги от коритата чичо Димо, застанал по средата, с ръце ги хванал ги за връта и започнал да им чука главите една в друга. Веса и Пена започнали да викат. Заболяло ги много, но цигуларят не си поплювал. И от този момент те станали най-добрите снаха и свекърва.

Леля Пена отгледала малкия Пеньо. Той завършил търговска гимназия в Свищов, после Свищовската икономическа академия и станал учител в търговската гимназия в Дряново. Така чичо Димо дал урок на двете жени, пък и на цялото село. Днес още има бивши ученици на Пеньо Димов от Дряново, които го помнят.

Така в миналото думата на свекъра се е слушала. Семейството на чичо Димо направили голяма къща, но всички после си заминали по различни краища. Скоро къщата им се е продала на софиянци с целия багаж.

Днес в селото много къщи се продават. Дано да се намерят добри хора и ги закупят. Селото ни е на 3 километра от язовир "Александър Стамболийски", близо е до Севлиево, Сухиндол и Павликени. Който обича риболова да дойде в нашето село. През селото минава и бистра река и се влива в река Росица. Навремето имаше течащи селски чешми и много гори. И днес въздухът тук е много чист.

Йорданка ЖЕКОВА, с. Бяла река, Великотърновско