nabore.bg

Лични драми

От дума на дума: Разказ на моя дядо за цар Борис

Ще разкажа за  случка от живота на цар Борис III, която съм чул от дядо си - такива случки са се предавали от уста на уста. Не е тайна, че царят е бил доста любопитен да се информира лично какво говорят и мислят хората за него. Затова често обикалял страната, облечен в цивилни дрехи за да не могат да го разпознават.

Веднъж, когато бил на обиколка в пловдивско, автомобилът му прегазил едно куче. Царят наредил да се върнат и отидат в селската общината, за да заплати на собственика загубата. В общината царят с двама от свитата си отишъл при Кмета. Като му обяснили какъв е поводът да го посегят, кметът се развикал, започнал да ги обижда, че не карат внимателно и затова са прегазили кучето. Напразни били думите на Борис III, че това станало неволно... Предложили голяма сума, за да бъде обезщетен собственика. Кметът бил непреклонен и продължавал да ги обижда. Тогава единият от царските хора отишъл при секретар-бирника и му казал да погледне внимателно портрета с лика на монарха точно срещу бюрото на кмета. Секретар-бирникът отишъл при кмета и му подшушнал,  че пред него стои лично царят. Кметът се вторачил в портрета и в човека, който стоял пред него. После замолил за  снихождение и разбрал, че е допуснал голяма грешка. Започнал да моли за прошка. Ролите вече били разменени. Кметът не искал никакво обезщетение, заканил се, че ще открие собственика и ще му наложи глоба за това, че животното е оставено без надзор на улицата. Царят му обяснил, че е редно собственикът да бъде обезщетен. Оставили парите на бюрото на кмета и си тръгнали. Кметът вървял след тях и молел за прошка. Останалите чиновници гледали от прозорците, защото нямали смелост да изпратят царя заради фаталната грешка, която допуснал кметът...   

И други такива други случки ми е разказвал дядо, който е виждал на живо царя. Той пазеше малко джобно огледало – там ликът на Симеончо беше на обратната страна. Това огледало дядо го криеше, защото непосредствено след  9 септември 1944 г комунистите направили обиск в дома му.  

По късно, когато се запознах със житието и битието на царя съм склонен да мисля, че повечето от случките са се случили. По важно е да  знаят поколенията нещо по-различно от това, което се пише в биографиите за тези личности.

  

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско