nabore.bg

Каква е вината на нашите историци за сбърканата национална политика в миналото и днес? 

Протестът свали правителството, но не свали властта на тези, които я упражняват. Властта си остава у тях. Но това не бива да ни огорчава прекалено, защото в България никога не е имало представителна власт. От Освобождението до края на Втората световна война властта в България е монархо-компрадорска. Фердинанд решава на коя партия да заложи според ситуацията и задълженията си към Австро-Унгария и Германия; и партизаните на коя партия да се угояват. Единствено след Първата световна война, преди неговият син да се е окопитил, българският народ е представен адекватно. Но правителството на Стамболийски е свалено с преврат, а самият той – заклан като животно от четниците на скопския „патриот“ Величко Велянов.

Новият монарх само усъвършенства стратегията на своя баща, за да направи  българския народ помощник на германските нацисти в изпълнението на техния „План Барбароса“. А когато София и други градове са бомбардирани и загиват хиляди българи от всички възрасти, компрадорите се крият в селата около София: Богдан Филов и Александър Цанков в Панчарево, а министъра на вътрешните работи Дочо Христов - в Доброславци.

 Днес „царят“ е в Брюксел, а компрадорите са угоени повече от когато и да било. И вече мислят къде да са крият, когато „височеството“ реши да започне войната против Русия.

/Предлагам на читателя да отгатне при бъдеща война къде ще се укриват, примерно, ген. Атанасов и Асен Василев. За Бойко Борисов е ясно – той ще се скрие в Барселона./

За монархо-компрадорски тип власту нас винаги е имало „ресурси“. За демокрация – не; „демокрацията“ си остава за нас празна дума.

Сега, в навечерието на Рождество Христово, което за нас си е преди всичко езическата Коледа, искам да покажа каква е вината /или отговорността, казано по-неутрално/, на българските историци, автори на учебници по история и на нас самите като членове на православно-славянска нация за сбърканата, катастрофална национална политика в миналото и днес.

   Редица поколения българи от всички режими са изучавали с чувство на национална гордост /каквато се иска да изпитваме като „добри“ българи/ победоносните войни на цар Симеон Велики. И през всичките тези години в учебниците е поставян„портрета“ на Симеон на Д. Гюдженов. А под него /около него/ - един и същи откъс от „Шестоднева“ на Йоан Екзарх. Няма да го цитирам, защото всички българи би трябвало да знаят, че в него се говори за украсата на двореца и за царя, облечен в мантия, обшита с бисер, със златен наниз на шията и гривни на ръцете; за болярите около него със златни огърлици и пр.И в сега действащите учебници го има, а въпросите, които задават в методическия апарат авторите на учебника, са от този вид: “Каква информация за цар Симеон дава книжовникът? Има ли основание да смятаме, че картината на Д. Гюдженов представя достоверен български владетел? Обосновете се.“; или в друг учебник: „Какъв е  политическият и културният смисъл на демонстрирания разкош?“

 Шестодневите, /първият е на Св. Василий Велики/ разказват за сътворяването на света. Този откъс е от „Слово за шестия ден“, когато е сътворен човекът. Дворецът и царят са използвани от автора като метафорична картина. Тя е подчинена на идеята да се онагледи творческата мощ на Бог и значимостта на неговото висше творение -човека. Но поколения българчета така и не научават това, защото историците не им позволяват – те трябва да се блещят пред златно-сребърната украса на двореца, „дрес-кода“ на царя и златните огърлици на болярите. Ето докъде трябва да се цитира този откъс, за да се разбере, чев действителност Йоан Екзарх възхвалява  човека като „венец“ на сътворението на света:

„Като виждам небето, украсено със звезди, слънце, месец, земята – с треви, дървета, морето, изпълнено с всякакви риби и като дойда до човека, умът ми се губи, чудя се и не мога да разбера, в колко малко тяло се вмества толкова висока мисъл, която обхожда цялата земя и по-високо от небето възлиза.“ /подч. от мен – А.К./.

Само след това знание оттук нататък може да се разбира и всичко останало. На първо място, каква е разликата между езика като етнически идентификатор, като безкрайно многообразие от говори/наречия/ и „културния език“ – езика като носител на значения с всеобщ характер или „универсални ценности“, както сме приели да казваме. По-конкретно, да се разбиракакво е казал Св. Кирил според неговото Пространно житие, позовавайки се на ап. Повел: „Желая всички да говорите езици, но по-добре е да пророчествате,  защото този, който прорицава, превъзхожда оногова, който говори с език, освен ако той  обяснява така, че църквата да получи назидание…И така, езиците са знаци не за верните, а за неверните, пророчествата пък не са  за невярващите, а за вярващите“. Казано с езика на семиотиката, етническите езици са само „план на изразяване“,а„плана на съдържание“ е християнската идея за човека. Така етническият език става носител на ценности, едновременно универсални и национални, а техният реаленносител е  ЧОВЕКЪТ С НЕГОВАТА ВИСОКА МИСЪЛ.

   Мисля, че е ясно защо е важно това. В продължение на векове се натрупват текстове, които формират колективната менталност, залагат в нея едно „предразбиране за това какво езакон и как еволюира законодателството, за да се стигне до съвременното върховенството на закона, до човешките права и т.н.

Тук ще се позовем напокойния голям български историк Г. Бакалов: „Водейки се от тълкуванията на известния през II в. юрист Улпиан, Юстиниановото законодателство застъпва идеята, че „всеки човек се ражда свободен“ и че „робството е неестествено състояние на човешката природа“. Не е трудно в тази важна постановка да прозрем две обстоятелства: първо, благотворното и хуманно въздействие на християнския морал, третиращ хората като „равни пред Бога“; и второ, бавното разложение на класическите робовладелски отношения“.

 В този смисъл ето какво постановяват някои свои членове българският „Закон са съдене на хората“:

Чл.2. Във всяка разпра, обвинение и набеждаване,  князът и съдията трябва да не съдят без доста свидетели, но да казват: „Ако не представите свидетели, както повелява божият закон, чакайте да получите същото наказание, което за противния си искате. Така повелява божият закон и който не го пази, да бъде проклет.“

Чл.16. Никой не бива насилствено /да изкарва/ из черква тогова, който е в нея прибягнал. Но прибягналият открива работата на свещеника и вината, извършена от него, когото свещеникът  приема като беглец, догде се издири по закона и се изпита неговото обвинение.

Оттукразбираме, че от законодателството на Източната римска империя, както и от българското, заимствано от нея, до Джон Лок няма такова голямо разстояние, каквото внушават нашите учебници по история. Ето каква е първоначалната формулировка на „човешките права“ у Лок:

    „В естественото състояние има закон на природата, който управлява и който е задължителен за всеки; и разумът, който е този закон, учи всички хора, които пожелаят да се съобразят с него, че понеже всички са равни и независими, никой не трябва да накърнява живота, здравето, свободата или имуществото на друг човек. Тъй като всички хора са били създадени от един всемогъщ и безкрайно мъдър Творец и като слуги на един суверенен Господар, са изпратени в света по негова заповед и за негова угода, те са собственост на онзи, който ги е създал и са създадени, за да живеят толкова дълго, колкото пожелае Той, а не някой друг.“

Джон Лок – „Два трактата за управлението“, II, гл. 8

Е, при нас все става не както пожелае „Той“, а както поиска поредният ни „цар“ – когато реши той, ни отнеме суверенитета, по дефиниция „народен“; взема ни валутата, без да ни пита; накрая ни вземаи душата. Не, относно душата става както го е казал Ботев.

Кого да вземем най-напредкато  пример за „патриот“, не знам. За икономия нека посочим партиите: ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ДПС-Ново начало, и „опозицията“ ПП-ДБ. Тези партии продадоха и последния „бастион“ на националниясуверенитет – лева. За колко паници и какво е имало в  тях вместо леща – никой не ти казва. А като си мисля специално за една от тези партии – за БСП, която би трябвало да е живата памет за антифашистката съпротива, се сещам за Радой Ралин. Когато за министър на просветата бе назначен Начо Папазов, той написа/цитирам по памет/:

„Боже, боже, на трона на Вазов

седи днес Начо Папазов!“

Макар че съм много далеч от Радой и сатиричният ми талант е слаб, ще си позволя да го имитирам така:

 Партията на Лайпцигския герой,

безславно загуби и последния бой.

 Какъвто лидер си избереш,

 Такъв бой ще ядеш.

Какъвлидер може да бъде човек, в чиято глава няма нито мисъл, нито понятие за национално и лично достойнство! С  „лидерството“ на Атанас Зафиров  БСП влезе в „сглобка“ с ГЕРБ заради „стабилността и спокойствието“. По време на протестите, вместо БСП да се измъкне от капана, в който сама беше влязла, Зафиров заяви от Пловдив, че депутатите на управляващото мнозинство, и правителството правели всичко възможно да бъде приет новия бюджет.

Два-три дена след товачовекът със златните кюлчета им каза: Хайде чупката, не ми трябвате повече.

А за президента Румен Радев какво да кажем? Сетисе за референдумкогато вече нямаше време за провеждането му. А тези дни, по време на консултациитезаяви, че не бил против еврото. Как един генерал ще бъде против „царя“! Предназначението на генерала е да управлява бойни действия съгласно„царските“ решения. Той за това се готви–вече поръча фабрика за барут /като „подарък за правителството“, според собствените му думи./.

А вие, уважаеми сънародници, ще извинявате, но нито сте равни на тези хора, нито притежавате същностното човешко право: да решавате най-важния въпрос в живота на една суверенна нация– този за мира и войната; въпроса искате ли да живеете, или сте готови да умирате – вие, вашите деца и внуци - за интереса на „царя“.

Не сме се подготвяли в миналото за друго, освен да се трепем за нечий чужд интерес, въобразявайки си, че сме много велики и ще си вземем Македония.Затова Емилиян Станев често казвал: „Което не се е пърчило, няма да се кози.“

Александър КЕРТИН