nabore.bg

Ячо Кабаивански загива на 1 септември 1955 г., на 48 години, при мистериозна автокатастрофа край Ихтиман

Ячо (Яким) Кабаивански е използвал литературния псевдоним Марко Поло 

‘’Баща ми беше наистина единственият ‘’музикален’’ човек в семейството. Пееше, обичаше да пее... Можеше да подхване такта с какъвто и да е  музикален инструмент   и да акомпанира с него. Въобще имаше едно влечение към музиката. Забележителни хора гостуваха у нас, баща ми дружеше с тях и това даваше своя отпечатък. В себе си носеше идеализъм ,който никога не го напусна.’’

    Това казва за своя баща, световноизвестната оперна прима и национален герой на Италия, Райна Кабаиванска. Днес, освен малцина ветеринарни лекари, други трудно  ще си спомнят за д-р Ячо Кабаивански - ветеринарен лекар, поет, писател, университетски преподавател и създател на туристическото обединение ‘’Балкантурист’’.

Ячо Кабаивански е роден в Пловдив на 15 януари 1907 г., като в свидетелството за раждане е записан под името Яким Иванов. Баща му Начо Якимов е бил опълченец строг и с прогресивни идеи. След завършване на гимназиалното си образование, е приет за студент по ветеринарна медицина в София. След дипломирането си е разпределен и работи по специалността си на пристанището в Бургас и в Созопол. Тук се запознава с бъдещата си съпруга – Стойка, учителка по физика. На 15 декември 1934 г. се ражда дьщеря им - бьдещата световноизвестна оперна прима Райна Кабаиванска.

Оперната прима Райна Кабаиванска     

В края на Втората световна война, вече преселили се в София, Ячо Кабаивански е назначен за комисар по продоволствието. А малко по-кьсно е назначен за главен директор на туризма в Народна  република  България. Междувременно той пише проза - разкази, романи, които подписва с литературния псевдоним Марко Поло.

    Из спомените на писателката Блага Димитрова, вицепрезидент на Република Бьлгария за Ячо Кабаивански: ‘’Бях студентка. Войната още бушуваше. Група младежи студенти се ’’впрегнахме’’ да посрещаме югославските деца, сираци от войната. Есента на  1944 г. дьжд, хладно, обущата пробити. Югославските  малчугани - голи и боси, подсмьрчат, кашлят. Гледат ни подозрително. Настаняваме ги, но трябва да ги обуем и облечем. А откьде? И отидох в комисарството на ’’Леге’’ при Ячо Кабаивански, тук той вършеше огромната работа по снабдяването на цяла Бьлгария. Влизам при него, казвам му, че трябва да обуем и облечем децата. Пита колко са. Отговорих 500. Но скоро станаха 14 000! Всички крайно нуждаещи се.Той беше благороден човек. Облякохме ги, обухме ги, нахранихме ги. Децата ни обикнаха. Ячо Кабаивански много ми помогна‘’.

    Макар че е бил активен деец в сьпротивителното движение, д-р Ячо Кабаивански е бил близьк приятел с мнозина безпартийни и недолюбвани от комунистическата власт писатели и общественици. Подддържал е дружески врьзки с писателите Елин Пелин и Чудомир. Добьр приятел е бил с художниците Борис Ангелушев и Дечко Узунов, сьс скулптура Андрей Николов и с професор Александьр Балабанов.

    По идея на Ячо Кабаивански през 1948 г. се ражда пьрвата у нас туристическа организация ‘’Балкантурист’’, като той става първият и главен директор. Чертаел е огромни планове в основата, на които е България да стане значима туристическа страна, райско кътче, ‘’Швейцария на Балканите‘’. Под негово ръководство скоро се открива курортьт ‘’Златни пясьци’’. Построени са три модерни хотела, които бьрзо се напьлват с чуждестранни летовници - най вече от Чехословакия.

Поетесата Блага Димитрова запазила добър спомен за Ячо Кабаивански

Наред с дейността си в туристическия бранш, Ячо Кабаивански е бил и университетски преподавател в пловдивския Висш институт по хранително-вкусова промишленост, като е издал няколко учебника за студентите. В джоба си, заедно с другите документи е носил служебна бележка за идентичност, която удостоверявала, че д-р Яким Иванов и Ячо Кабаивански са едно и сьщо лице.

    С псевдонимите Марко Поло и Ячо Кабаивански е подписвал своите литературни творби. Писателят –ветеринарен лекар е издал повече от десет книги, между които  се открояват ‘’Да бий барабана’’- разкази, ’’Двамата’’, ‘’Капитан Драго’’, ’’Под бомбите’’, ’’Това е положението’’. Даже има издадена и готварска книга за рибни продукти с рецепти, които записал от стари рибари.

    Ячо Кабаивански си отива от този свят на 1 септември 1955 г. на 48 години, при мистериозна катастрофа с  военен камион край Ихтиман. В джоба му намират железопьтен билет за сьщия ден с направление Пловдив – София. През 1985 г. с Указ на Държавния сьвет на НРБ, на Института по туризъм в Бургас е дадено името на писателя, учения и общественика д-р  Ячо Кабаивански.

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ

mirofox2020@mail.bg