nabore.bg

Вестникарят не харесва играта на великите футболисти от „Сантос”, нарича ги „бразилски цигани”

Писателят фантаст от Варна Тошо Лижев тези дни публикува в сайта Книги-нюз свой спомен за забележителния журналист от стария вестник „Народна младеж” Рахамим Конфорти. С Рахо, както добре го знаеха колегите, са работили почти всички български вестникари от по-старото поколение. Затова публикуваме този текст на Тошо Лижев.

Поп служи в празна църква

 Колегата от редакцията на вестник „Народна младеж” Рахамим Конфорти, наричан от всички просто Рахо, ми разказва как попаднал в някакво село, чието име не запомнил. Чул песнопение откъм църквата и влязъл. Бил изумен – нямало нито един богомолец, но попът изкарал службата до края. Рахо Конфорти, евреин, участник в партизанското движение, беше станал журналист към петдесетата си година. Беше от онези, които наричат парашутисти, но – тук бе необичайното – назначен като обикновен редактор. Колегите под сурдинка разправяха, че е бил наш шпионин в Израел, където се подвизавал като сержант в армията по времето на Голда Мейр. Когато се завърнал от успешната си мисия, високопоставени другари го попитали с какво иска да се занимава.

Искам да си почина, затова ще стана журналист,

рекъл Рахо. Пожелал да го пратят в „Народна младеж”, да е сред млади хора. Той не вярваше нито в Йехова, нито в Исус, но за попа разказваше с уважение и – струва ми се – с известно недоумение. Като всеки рационалист. Но Рахо пишеше и стихове и статии в защита на палестинската кауза. (Имаше и сега има такива евреи, това трябва да се знае.) Стиховете пишеше на иврит и можеше да го прави навсякъде и по всяко време. Свидетел съм как веднъж във варненския ресторант „Орбита”, докато чакахме поръчката си, съчини няколко куплета и ги записа на салфетката си. Прочете ми ги на глас, но не пожела да ги преведе.

Може би защото тъкмо ни бяха донесли супата.

Рахо коментира играта на Пеле в кръчмата „Ариaна”

Редакторът на Наборе.бг откри още една следа оставена от Рахо Конфорти, този път във футболната история на България. В кижката от 1994 г. „Вицове за футбола” („400 от най-солените до най-сладките истории за голаджии, запалянковци и главозамайващи мелета”) се мъдри следния анекдот с участието на вестникаря от „Народна младеж”:

След знаменитото гостуване на бразилския „Сантос” през пролетта на 1959 г. когато Пеле и компанията му завършват наравно с „Б” отбора ни (3:3), а на следващата вечер сразяват българските национали с 2:0, в кръчмата „Ариана” разговарят известните столични журналисти заклетите слависти Алберт Коен и Рахо Конфорти:

-        Бети, щом тези бразилски цигани смазаха елитните ни играчи, значи сме слаба държава.

-        Че, как няма да сме слаба държава, Рахо, като онези тиквеници треньорите на националния тим не включиха нито един играч от „Славия”! А видя ли какво се случи на стадиона в „Овча купел” преди седмица?! Нашите така размазаха сливенските цигани, че при 2:2 реферът бе принуден да свири края на мача!

Наборе.бг