nabore.bg

Чехът илюстрира първото издание на „Под игото” и създава герба на България

Легендарната "Ръченица" на Иван Мърквичка

Българският дух е вплетен в  нашия фолклор, в   народните ни песни, хора и  танци.  А  ръченицата е нашата най-обичана игра, без която не минава ни веселба, ни сватба! Нейният завладяващ неравноделен ритъм в такт 7/8  кипи в   кръвта на всекиго от нас. Този ритъм  кара  сърцата ни  да  затуптяват неудържимо, да задумкват така, че те литват в небесата  и …   като че ли   ще се спукат! Магията на ръченицата е  толкова  силна, че превзема българите: децата, младежите, старците. И всички попадат  в шемета  на танца, заиграват по двойки или поединично  и сякаш изпадат в транс – понасят  се с  балканския вятър, спускат се с  бързея на планинската  река, сливат се с вълните на житата и морето. Танцьорите ситнят  с нозете си, тропат като диви кончета, а   лицата им се озарени от жажда за обич и любов. Богини, богове са  танцьорите на ръченицата!

"Авпортрет" на художника Мърквичка

   Завладяващата сила на българската ръченица е показана в  картината „Ръченица” на Иван Мърквичка. Още преди много години историята на тази картина доказва, че  хората се обединяват от общите си чувства за радост от мирния живот и няма европейски и държавни граници за човешката  искреност и красота.

"Жена с ветрило"

  Подвластни на магията на българската ръченицата стават и многото чуждестранни гости на България. Сред тях попадат  и стотиците европейски специалисти, поканени от българските държавници веднага след Освобождението ни от турско, за да помогнат на младата ни държава да стъпи на краката си, да организира своя обществен и културен живот.  С  тази цел, по покана на правителството на Източна Румелия, у нас  идва и чешкият художник Ян /Иван/ Мърквичка /1856 – 1938/, получил образованието си в две академии - Пражката и Мюнхенската.Той идва в новоосвободеното ни отечество и се превръща в класик на българската живопис, основава Първото сдружение на българските художници, учредява българско художествено училище, става негов директор и е най-дългогодишният ректор на Държавното рисувално училище. Отначало е учител по рисуване в Геровото училище -гимназия „Св. св Кирил и Методий”, известно като „Жълтото училище” в Пловдив, където залюбва първо града, а после и цяла България. Пленен от красивия град, от пъстрите му хора и шарените пазари, Мърквичка ги изобразява в своите картини: „Пловдивски пазар”, „Сакаджии”, „Циганска веселба”, „Птицепродавец”, „Пазар в Пловдив” и др. От 1896г. Мърквичка живее и работи в София., като многократно се връща в любимия Пловдив. Той прави официалния плакат за Първото земеделско-промишлено изложение/ Панаира/, където излага и 15 свои картини. Мърквичка е илюстраторът на първото издание на романа „Под игото” на Иван Вазов и е съавтор /с Вацлав   Добруски/ на герба на България. В 1918г. става дописен член на БАН. През 1921г художникът  се прибира в Чехословакия. Но често „си идва” в България – неговата  втора родина, за да запали свещ на гробовете на синовете си, един от които загива през Първата световна война като български офицер.Големият  живописец, педагог и обществен деец умира в Прага на 16 май 1938г.

В София Мърквичка другарува с другите чужденци, дошли в България, приели нейната кауза и залюбили хубавата балканска страна. Сред приятелите му  е и британският журналист Джеймс Баучер /1850- 1920/ -  кореспондент на вестник „Таймс”. Той  е роден в Дъблин, в зелена Ирландия, наричана „изумрудения остров”. И Баучер, като Мърквичка и другите чужденци, е пленен от красивата ни страна, от сърдечността на  българите. България остава в сърцето и душата му завинаги! Със солидното си хуманитарно и музикално образование, Баучер става преподавател  в престижния английски колеж „Итън” и работи там десет години.  Проблеми със слуха го отвеждат на журналистическото  поприще, което той смята за „прозорец към света”. От 1892 до 1915г Баучер е в България, живее в Софийския Град хотел „България” като  „репортер от мястото на събитието”. Много бързо той  се превръща в страстен почитател на всичко българско, в упорит защитник на националната ни  кауза и става приятел, довереник и съветник на цар Фердинанд.  Заслугите на Джеймс Баучер към българите са големи. Затова днес има кръстени на неговото име улици във Варна, Стара Загора и в Благоевград, а в София има паметник,  метростанция и булевард също носят неговото име. Има и връх в Рила „Баучер”, както и залив на Антарктида.

 Художникът в ателието си

Баучер е  съмишленик на българите, приятел, другар и почитател на всичко българско.Влюбен  в  нашите песни, носии, хора и обича толкова България, че се  облича в народни носии, завива се с ямурлук, яде лук, пие люта ракия и тропа нашите хора и ръченици. Сетне си  купува  къща в София и е живее в родината си и у нас. Често прекарва почивките си в любимия си Рилски манастир, където пожелава да бъде погребан. И когато на 30.12.1920г. затваря  очи, волята му е изпълнена – опят е  с царски почести в Катедралата „Александър Невски”, а тялото му намира  покой в Рилската обител. В 1915г. Никола Михайлов прави портрет на Баучер в шопска носия.

Една от последните фотографии на Иван Мърквичка

  В картината „Ръченица” на Мърквичка е изобразена селска кръчма в с. Бистрица, откъдето е файтонджията на Баучер. Там се е събрала весела тайфа: Баучер тропа ръченицата в центъра, а наоколо са местни селяни, сред които е и братът на Иван Вазов. Неповторимият Мърквичка ги е пренесъл на платното! Годината е 1894г., когато художникът прави първия вариант на „Ръченицата”, я през 1906г.изработва втори вариант на рисунката, който е продаден в чужбина за 75 хиляди лв.

   Можем да се любуваме на „Ръченицата” в Националната ни художествена галерия. Гледам я, но пред очите и  в душата ми са милионите български емигранти, пръснати  по цял свят. И те по празници се предрешват в български носии, тропат наши хора, друсат ръченици… Но повечето от тях имат домове извън България, много от децата им не говорят омайната ни  реч. А  дали ще се завърнат в красивата ни родина, това  зависи от живота, който сегашните ни управници ще съумеят да ни осигурят!

Петра ТАШЕВА