nabore.bg

В моето село няма семейство без прякор и много хора имат лични прякори. Ще ви представя по-интересни от тях:

Инката, Писарката, Пис, Кушля, Дешиците, Американеца, Доската, Бувата, Шашка, Бабадалиите, Котака, Кундурджиите, Ходжовите, Рукито, Мажарите, Войниковите, Бекирите, Бирника, Чорбаджиб Белю, Далалу, Ямалията, Капинчо, Лапарито, Левски, Курдата, Ковачеви, Драката, Мувката, Курдуулу, Богдан Филоф, Бубцето, Масаритата, Гълъба, Шамборка, Упито, Престилките, Кесетата, Куртевите, Горанята, Минкуша, Сонката, Караминевите, Катъците, Тантелите, Патъците, Миндивиря, Табака, Фут, Пушкин, Градула, Ломски, Сондю, Гализов, Лека, Кадиите, Самоколевите, Златна риба, Узуновите, Рамчето, Бикаровите, Шивачевите, Караколевите, Воденичаровите, Кърито, Картовчето, Топузчето, Делидруме, Вълчето, Наденото.

Шамборката - така викаха на леля Елена от село Бяла река, Великотърновско. Чичо Минко, съпругът и имаше хубаво семейство с две прекрасни дъщери Танка и Пенка. Той имаше хубав занаят – преработваше кожи от домашни животни. Занаята го е учил в Севлиево, имаше и майсторско свидетелство от Русенската търговска камара.  Къщата му беше хубава и голяма, и се намираше близо до центъра, и реката. Много животни се колеха в миналото. От обработените кожи се правеха кожени палта, отгоре с тъкан вълнен плат, наричан димиен и от долу с кожи. Правеха се кожухчета без ръкави за жени, мъже и деца. И аз съм носила такова кожухче. Чичо Минко го сполетя нещастие – почина жена му. След време потърсил жена и майка на дъщерите си. От село Коевци да Сухиндол е намерил леля Елена. Тя също била вдовица с едно малко дете – Иванка. Добра жена излязла, отгледала дъщерите му. дали им образование в Павликени, където завършили средно, специално училище. Омъжили ги в богати семейства и взели хубави момчета. На доведената дъщеря също дали образование, тя се омъжва в Габрово, където е работила като началник на пощенски клон, има дъщеря Емилия. Няма ги днес леля Елена, чичо Минко и Иванка. Къщата е продадена на други хора.

 А защо в село я наричат Шамборка? Ето историята – среща я бай Иван и я пита „Какво прави Минко?” и тя отговаря – „Шамборка кожите!”. За нашето село тази дума е непозната. Те биха казали: пере кожите, дръсти кожите, щави кожите. Разказал бай Иван какво му е казала леля Елена и от човек на човек се разнесло в селото, и от тогава и викат „Шамборка”. Така викаха на дъщеря ѝ и на внучката ѝ, и те си останаха с този прякор. Така в миналото се създавали прякорите. И тези, които купиха къщата като ги питат къде живеят, те отговарят в къщата на Шамборка.

Леля Елена беше не само добра, но умна, красива и работна жена. Тя сигурно е простила на бай Иван, който и лепнал такова име.

Йорданка ЖЕКОВА, с. Бяла река, Великотърновско