nabore.bg

На път за морето оставете си няколко часа за лов на нови познания и красота в този край

Провадия. Крепостта "Овеч"

За да залюбите този край - Провадийския,трябва да го видите отгоре, от Калето. Тогава,сигурна съм,ще ахнете!Защото красотата му ще ви плени завинаги – както стана и с мене.Аз го видях в топла есен,когато слънчевите лъчи галеха двата величествени хълма/ плата/,между които се простира градът- цветна и дружелюбна Провадия.Не е случайно,че още през 1582 г. немският пътешественик Мартин Грюневег пише:”Мисля,че на света няма по-чудесно място от това!”, а през 1651 г.Евлия Челеби го определя като “безподобен град”.

      Разполовен от Провадийската река,над която има многобройни романтични мостчета,той се е ширнал в живописна теснина на 30 м  надморска височина. По  права линия  морето е на 40 км оттук.Умереният климат с топло лято и мека зима  благоприятства растежа на плодните дървета,орехи , грозде, смокини.Има ги във всеки двор на спретнатите нискоетажни къщи.Щедро раздала меки краски на листните корони на  дървета и храсти,есента пищно празнуваше.С наслада вдъхвах чистия въздух, в който се носеше ароматът на презрели плодове,а гроздето висеше  даже над уличните тротоари.По течението на реката нахлува свежест и прохлада. Радвам се на чистотата и тишината в града,в който хората се познават и цари спокойствие.Благодат е да попаднеш в такова “райско място”,където няма градски транспорт,няма шумотевица и клаксони,не изчакваш светофари.Забързана за морето или уморена от палещите лъчи на плажа,аз съм подминавала един необикновен красив край и сега го  откривам с любопитство и  с наслада.

За историята на Провадия 

научавам в Историческия музей в града.Експозицията от археоложки и етнографски предмети,които продължават да се множат,е в реставрираната къща на опълченеца Стефан Богданов- в градския център.Слушам разказа на запаления краевед Светослав Аджемлерски и научавам,че на това кръстопътно място,където се пресичат пътищата от Черно море,р.Дунав и от Айтоския проход за Адрианопол /Одрин/ и Константинопол  / Цариград/ , е имало заселение от средата на ІІІ- век.Тук има всичко,което някога хората са търсели при заселването си:природно защитени места,чисти води,благодатна земя,естествено находище от каменна сол.Проучванията на праисторическата могила през 2006 г. от проф.Васил Николов показват,че именно солта е била причината тук да се заселят племена още през трети век. пр.н.ера.Те са познавали солодобиването.Двата извора – солен / 14-градусов  / и серен /21 -градусов /, още в древността са били използвани за битови и лечебни цели.Тези природни феномени се намират в южната част на града.Както разбирам,  общинското ръководство има желание да възстанови балнеолечението в града и го превърне в модерен балнеотуризъм.

Откъде е дошло името?

      Градът-крепост Овеч в началото на 9 век е  бил важно звено в укрепителната и военно-административната система на българската държава.Най-ранният известен исторически извор за това селище е от 1153 г. на арабина Ал Идриси, който в своята “География” го нарича  Бурфанту.Според византийския хронист Георги Акрополит ,цар Асен І предоставил на брат си Петър ІІ като владение “Велики  Преслав и Проват и земите около тях”.ПРОВАТ-ПРОВАТОН е гръцкото име на Провадия.ОВЕЧ ГРАД  е името на града от славянски произход – тук населението било  предимно от скотовъди,които отглеждали много овце.Известно е името ОВЧЕСК-видоизменено от Овеч.Разказва се от местни хора  и една закачлива легенда за наименованието на града.

Някога на платата ,източно и западно от града,живели двама братя-овчари,за които се грижела една жена.Из дефилето се чували  викове:”Бате-е-е,проводия-я-я!Проводия-я-я… И оттам –ПРОВАДИЯ

“Емблемите” на града

Обзета от чувство на домашна близост, минавам през тясна търговска улица-чаршията. Редицата от старинни възрожденски двуетажни къщи ме пленява с красотата си.Те са обявени за “паметниците на културата”. С моите провадийски приятели /защото в този град ме е “проводило” пак провадийско приятелство/, пием ароматно кафе на Градския площад. Пред нас се извисява Старинната часовникова кула, до нея е водоскокът “Воден ефект”, а зад тези местни забележителности е красивата рамка от есенно обагрените вековни дървета на Градската градина.

Часовниковата кула в града

Край нас минават хората от града – те са тези, които имат заслуги за облика му. Повеждаме разговор за знаменити ПРОВАДИЙЦИ, чийто стъпки са отеквали по улиците му. А те са много! За около 40 от тях е книгата на Светослав Аджамлерски “Провадийци”, като първият, за когото пише е Рашко Блъсков – заселил се в този край през 1841 г. и развил огромна народополезна просветителска дейност.негови следовници са Панайот Николов, Тонко Мутевски, Никола Капипетровски, иконом Иван Радов, Иван Кършовки… Сред знаменитети са и братята-артисти Христо и Борис Ганчеви, Коста Митишев, Недю Петров… Периоди от своя жизнен и творчески път тук имат и акад. Николай Райнов, писателят Вичо Иванов, изкуствоведът Драган Тенев.

Знаменити местни фамилии

Провадия е родно място на забележителната музикална фамилия ОБРЕТЕНОВИ: акад. Александър Обретенов - енциклопедична личност с интереси в музиката, архитектурата, изобразителното изкуство, театъра, естетиката, културата, философията, политиката, журналистиката; брат му, композиторът Светослов Обретенов, чийто име носи от 1969 г. Националният конкурс за млади музикални изпълнители и сестрата Любка Обретенова – пианистка, преподавател в Българската държавна консерватория. Техните наследници също са се посветили на музиката.

Другата голяма провадийска фамилия е на РОДЕВИ: бащата Христо –интелигент-родолюбец, авторитетен юрист; съпругата му видинчанката Мария Нинчева, с която се запознава в Жанева, лекарка известна в Провадия, и трите им деца – Христина, Йоланта и Цончо Родев, който е писател, автор на 18 книги на историческа и друга тематика. Йоланта е лекарка. Живее дълги години в Женева, но не забравя Провадия и е нейна щедра дарителка.

Още много интересни личности има от Провадия – засега броят им надвишава внушителната цифра 200! Сред тези светли имена е и моята приятелка ИВЕЛИНА БАЛЧЕВА – едно певческо чудо, което очарова, смайва с гласовете си и артистични изпълнения взискателната публика у нас, в Швейцария, Гърция, Турция, Ирландия, франция, Русия Сирия, Казахстан…

Веднага след Освобождението в Провадия закипява богат търговски, духовен и културен живот – на сцената на училища, читалища се изнасят театрални представления, музика се лее, песни огласяват къщи и площади…Затова и тук се извисява едно от най-големите и забележителни читалища у нас.Непосредствено до  СТАРИННИТЕ КЪЩИ НА ВАРОША погледът ми грабва внушителната по размери и красота сграда на читалището “Алеко Константинов”. Съградено със средства на родолюбиви съграждани, с грижи от страна на властта към провадийските таланти, то е довършено през 1951 г. и градът има достоен храм на културата с голяма зала с около 500 места, гримьорни, канцеларии… Много книги съхранява БИБЛИОТЕКАТА, а наблизо, в друга сграда е обособен нейният Детски отдел. През 2003 г. тук, в читалището, е открит и Интернет център.

В централната част на Вароша са красивите старинни къщи. Ето я   ЛАМБОВАТА КЪЩА – амфитеатрално и раздвижено разположена на баира. Тя радва очите с възрожденската си архитектура, с красивите си дървени стрехи, тераси и балкони. Някога собственост на богат провадиец, сега е хотелски комплекс с конферентни зали, с камерни зали за театрални и музикални прояви. Тук се посрещат гости с атрактивни фолклорни програми, има и постоянна етнографска изложба. В съседната -  Панайотова къща, е разположен Туристическият информационен център.

Ламбовата къща

В този край е имало много добри занаятчии, чийто произведения са били известни в цяла България, търсили се по панаирите в страната. Тук са ставали големи пазари с търговци от съседни страни. В града и в съседното село Добрина е имало ДУБРОВНИШКА КОЛОНИЯ – заселили се тук търговци от Дубровник, които имали собствена църква, от която са останали само основите. Заселниците евреи и арменци също са имали свои храмове. Гостите на пазарските тържища на добитък и на панаирите се посрещали в хановете, намиращи се в двата края на града. Развити били особено силно занаятите бакърджийство, цървуларство, плетенето на рогозки. Прочути били АРАБАДЖАИИТЕ /коларите/, които изработвали най-красивите в страната каруци. Един от тях – Сали Яшар, Йовков възпя в творбите си – той е майсторът на “пеещите каруци”. Йовков знае за него от своя брат Коста, който живее в Провадия. Славата на каруците-бижу се носела от Джумалийския до Узунджовския панаир. Техни макети са изложени в Историческия музей и в Етнографската изложба на Ламбовата къща. Прочути били още майсторите-златари, пчелари…

Най-очарователната част от моето провадийско пребиваване е изкачването на Крепостта Овеч.  Изкачвам  се към твърдината по екопътека,която е част от  проект за екотуризъм,разработен от община Провадия и финансиран от програмаФАР.Десет обекта сред природата са обединени в един тематичен цикъл:

През очите на времето - природа и култура

Между двете плата Провадийско /Сърта/ и Табите /Табия – укрепление/ са разкрити засега археологически обекти със стражеви кули, руини от крепостен град с каменни гробници от 4-5 век, църкви /едната издълбана в скалите/, коловози, няколко щерни /за вода и за зърно/, кладенец с дълбочина 80 метра, скални гробници. Някога тук е имало уникално мостово съоръжение, което е свързвало двете плата. Днес е възстановен дървен мост от 160 м. През лятото /16. 07. 2006 г./ мостът е открит от президента Първанов.

За посещение на групи тук се прави атрактивна възстановка на стражевите кули: стрелба с лък,мятания на копия, арбалет. Не е случайно, че тук е била снимачна площадка на игралния филм “Калоян”.

 Крепостта “ПРОВАТ” през византийско време е била форпост. През годините на турското робство тя пак е била сигурна опора за местното население, за войските. Романтична легенда, свързана с превземането на крепостта, разказва руският публицист Виктор Тепляков, която той чул от местното население през 1829 г. в една от Руско-турските войни. Крепостта дълго време отказвала съпротива, но цар-глад започнал да измъчва храбрите бранители. Изпратили тайно неколцина души в града за храна. С тях отишла и дъщерята на военноначалника, преоблечена в мъжки дрехи. Поразена от красотата на млад турски войн, тя разкрила пред него чувствата си и го увещавала да забегне с нея в крепостта. Коварният красавец измамва с лъжливи клетви обожателката си и поставил в кошовете за хляб и свои войници. Предвождани от момата те се вмъкнали в крепостта. През нощта  нападнали бранителите, подложили на огън и меч крепостта и тя паднала в турски ръце. Легендата, подобна на мита за Троянския кон, говори за силата на любовта и хитростта…

 Предстои разкриването на още доста обекта: амфитеатър, жилищни помещения и др. От години тук работи екип от археолози, ръководен от Снежана Горянова от Националния археологически музей. На най-високата част на Табиите има наблюдателница. От нея се открива невероятно хубав панорамен изглед на Провадийския край, а и може да се следи миграцията на редки видове защитени птици – голям интерес проявяват както орнитолозите, така и всички любители на флората и фауната. Вият се над този край най-красивите и горди птици – орлите, както и белоопашатият мишелов и египетския лешояд. Тук са намерени старинни пръстени с изображението на орли и затова на герба на град Провадия е ОРЕЛЪТ. На платата растат и редки видове защитена растителност: цветя, храсти, дървета, които красят околността. В местността” Шашкъните” има запазено езическо светилище от рода на Перперикон. Проучват се многобройните килии в скалите, Скалният манастир, калугерски ниши, с които е осеян районът. В околните села също има интересни обекти за посещение, красиви туристически маршрути. За тях подробна информация може да се получи от Центъра за туристическа информация, който се намира в старата част на града Вароша.

Селата Равна, Невша, Чайка, Неново, Староселец, Китен  са едни от най-малките села в община Провадия и се работи са превръщането им в селища за отдих и туризъм.Има интересни църкви, красиви местности, водопад, скални манастири, крепост-ръчно копани ниши…

Когато пътувате с влака за Провадия, около спирка Невша се вгледайте в красивите скали наоколо. Близо до с. Равна ще видите голяма канара – Пробитият камък. Това е един “космически часовник”.Т очно срещу него са останките от раннохристиянския манастир Равна. През отвора минава слънцето и бележи своето равноденствие – подобен има и в Родопите.

Провадийският край, град Провадия и неговите забележителности заслужават да се опознаят, да се видят от малки и големи. Тук на учениците може да бъде организирано “зелено училище”.  Любителите на историята, на природата, на поклонниците на вярата ще бъдат задоволени с маршрути, с екскурзоводи, които ще оставят у тях незабравими преживявания.

Видяла част от красотата на Провадийско, аз си обещах на път за морето да си оставям дни за отдих и за “лов на нови познания и красота” в този край. Запланувайте си и вие такива дни и ще преживеете запомнящи се мигове!

Петра ТАШЕВА