nabore.bg

В последно време свещеникът е станал и екскурзовод – води поклоници по светите места

Протодяконът Любомир Братоев е познат както от литургиите в храма “Св. Александър Невски”, така и от феноменалните си изяви в телевизионни игри. Свещенослужителят не пропуска да изтъкне, че най-голямата ценност е свободната воля. “Християнството дава едни норми, на които някои се смеят, но мен лично ме освобождават, защото аз чрез него виждам докъде мога да се разпростирам, а когато човек не знае това, той става роб, тъй като е лишен от свободния избор.” Познанието ни прави свободни, казва отчето и разказва, че смисълът на празника е в човешкото общение,

а традицията се предава с поколенията.

“Рождество е празник не само на живите, а и на починалите. Тази традиция не е изсмукана от пръсти, а е свързана с древните вярвания за кръговрата в природата. Човек усеща, че в този период на годината, когато е най-късият ден и най-дългата нощ, в нас се зарежда новият живот, появява се надеждата, че денят се увеличава и наближава топлото време.

Зимата е най-идеалното място да сме около масата, защото човек хранейки се поддържа живота си, а истинският празник е именно това, че се събират близки и роднини, говорят, спомнят си миналото, гледат в бъдещето. Усещат, че не са сами. Именно чрез Рождество Христово една част от Бог се ражда като човек, живее като човек сред нас,

и умира като човек между нас.

По думите на свещенослужителя, при римляните Коледа е бил празникът на новозараждащото се Слънце. Той е съвпадал с буферните 10 дни, добавяни в календара за изравняване с астрономическия, които са се наричали календи. Оттам и Коледа. Календи е и латинският термин за данъчни тефтери, защото тогава са се събирали данъците.

Питаме го и защо Коледа е преместена от 7 януари на 25 декември. Отвръща, че разликата идва от това дали съответната църква си е “сверила часовника” спрямо астрономическото време. “Нашата и гръцката православна църква празнуваме по грегорианския календар, докато руската и сръбската все още са по юлианския. Календарът е човешко наблюдение върху природните процеси и затова е несъвършен. Оттам настъпва разминаване и натрупване на грешка през годините.

Юлианският календар е наречен

на император Юлий Цезар, защото е въведен по негово време. През ХІV век вече са се натрупали около 10 дни грешка, в момента са 13. Затова по времето на папа Григорий е въведен грегорианският. Много хора неправилно го приемат като католически. Основната разлика е, че при юлианския последните години на вековете - 1900, 2000, 2100 г., са високосни, а при грегорианския – само ако се делят на 400. Затова разликата през ХХ-ХХІ век не се променя, но след 2100-ата вече ще бъде с още един ден повече. И след хиляди години ще се получи така, че по юлианския календар Рождество Христово ще отиде през лятото. За мен по-правилно е да се празнува на 25 декември.”

Всеки камък си тежи на мястото,

а неговото е кв. “Подуяне” в София, което е населено от вежливи и възпитани хора. Сутрин тук всички се поздравяват усмихнато, готови са да си помогнат един другиму и, просто казано, са човеци.

Подхващаме темата и за най-малките. “Важно е да се преподава на децата, че това което виждат по телевизията не е правилно. Имам предвид криминалната хроника, която ни залива отвсякъде. Всички говорят за даден човек, който може би е престъпник, но никой не смее да го посочи директно, а нечистите сили са много активни и използват свободата, която им дава демокрацията. Младите трябва да знаят, че не бива да се държат по модела на онези гьонсурати, срещу които хората цяла година протестираха, а те се правеха, че няма такова нещо.” Протодякон Братоев е скептичен към чудесата, защото носи у себе си и нотка рационалност, но е убеден, че самото ни съществуване е чудо. “От векове човечеството работи против себе си и въпреки всичко оцелява. На личностите, от които нещо зависи,

в един момент им идва акъл в главата

и повеждат масите в добра посока.”

Спомня си времето, когато България е процъфтяваща държава, по време на Третото българско царство. Тогава всяко семейство имало личен семеен доктор и енорийски свещеник, който от малък кръщавал децата и знаел историята на рода. Сега сме доста далеч от християнството, отсича свещенослужителят. И въпреки че хората пълнят храмовете по празниците, често не знаят за какво да се молят. “Основната молитва всъщност, е “Отче наш, прости нам греховете ни, както ние прощаваме на другите.” Ти се молиш за това да имаш насъщния хляб, да можеш да продължиш живота си и да го изживееш праведно.”

А къде обикновеният човек да намери опора? “Във вярата. Тя ни прави силни, защото и в най-тежкия и в най-радостния момент, човек дори да е сам физически се усеща, че не е сам, а че има тази сила, която отвсякъде около него се стреми да му помогне и за да стане това и той трябва да я призове и да живее според това, което тази сила изисква. А изискването е, когато даваш с едната ръка, да не очакваш да получиш с другата”, завършва свещенослужителят.

Многоликият свещеник

Духовник, рокаджия, радиожурналист, таксиджия, кръчмар. Това са само част от проявленията на отец Любомир Братоев, но най-добре протодяконът се усеща в расо и в храма. Тъй като в църквата никога не е взимал заплата, а заведението му - чорбаджийницата “Подуянски кестен”, преди време фалира, за да изкарва прехраната си напоследък пътува като екскурзовод. Води туристи по Светите земи, Австрия, Португалия и Сантяго де Компостела в Испания.

Драгомира ИВАНОВА