nabore.bg

Разказ

  Една  студена, влажна ноемврийска  вечер бързах към къщи.Мъглата, ледена,лепкава  обвиваше всичко в мръсно бяло.По улицата притичваха премръзнали  минувачи

Лампите процеждаха мътна жълтеникава светлина.Пред една осветена витрина стоеше нещо черно, като голяма буца пръст.Като наближих,видях,че е някаква жена. Понечих да отмина бързо,но една мършава ръка  протегна към мен поднос за милостиня,на който се търкаляха няколко  монети.Старица в протъркано кафяво палто,със забрадка ниско придърпана над лицето,   шепнешком ме помоли да й дам   нещо,макар и малко „за Бога.”

Припряно отворих чантата си и затърсих портмонето.Нещо в гласа й ми се стори познато,но студът ме пронизваше и бързах.Не намерих дребни и хвърлих банкнота в подноса.Гласът й отново ме изненада „Вие сте много щедра,дано Господ здраве да Ви даде!”Погледнах надолу към безформената маса,потърсих лицето й и видях очите й,тези очи,които се бяха запечатали в съзнанието ми,тези очи,които ме гледаха с майчина обич,когато бях ученичка,тези очи,които ми вдъхваха  сили и увереност.Да, несъмнено това беше тя – учителката ми по литература в гимназията,която ме научи да обичам поезията,да усетя магията на словото и   това най-велико постижение на човечеството - литературата.Тогава тя беше толкова ефирна,облечена в белите си дрехи,така душевно и физически чиста,че сякаш  излъчваше светлина.А заговореше ли,притихвахме. Ние,буйните и шумни ученици замлъквахме и я слушахме,пленени от възторга,с който говореше за любовта,за честността ,  за свободата.Тя запали в мен тази любов към словото,която пазя и до днес,разкри ни непознати светове на човешката мисъл и мъдрост,дари ни със способността да виждаме красивото и ценното,разказа ни за приятелството,обичта и състраданието.Тя ни направи по-добри и мъдри.Цял живот ще съм й благодарна.

И ето я сега,стои на тротоара,кафява буца пръст и моли за парче хляб.Сигурно е видяла ужаса в очите ми,сигурно ме е познала,защото с мъка се изправи и затътри подпетените си обуща по улицата,прегърбена,с наведена глава.

         Марина ДИМИТРОВА