Литературен мегдан
- search
- Всички
Прошка
Аз все се мъча да те разбера
и непростимото да ти простя.
Как искам да ти кажа толкова неща,
а точни думи не намирам
и гузно и обидено мълча,
а после себе си презирам.
Да,всеки мисли,че е прав,
недоразбран,неоценен,
ограбен,ощетен.
И гордост пак ни заслепява,
на разума гласа тя заглушава.
Но лесно ли е да простим,
дали отново няма да сгрешим
и нерешително мълчим,
безсилни гордостта да победим
Но ето идва ден,
във който си останал сам,
светът наоколо – бездушен,ням
в душата пари и боли
и нещо в гърлото горчи,
през пръстите процеждат се сълзи…
Защо,защо не се смирих
и не простих
И не простих?!
Марина ДИМИТРОВА