Лични драми
- search
- Всички
Предизборни мисли: Пролет е, а не ми е пролетно…
Все по-трудно ме усмихват „хумореските” във Фейсбук, които ми намигат от страниците на техните автори. Но затова, че в тези трудни и тревожни дни, успяват да запазят не само своето душевното спокойствие, а се опитват да помагат и на останалите - БЛАГОДАРЯ! Приятели, извинявайте, че споделям с вас моето „облачно” настроение. Дано да не ви досадя.
Пролет е…
Но не ми е пролетно
положението,
настроението,
обкръжението.
Убиват ме,
по-скоро ме влудяват
информациите,
предупрежденията,
ограниченията,
предположенията.
Не ми е пролетно!
Господи, теб
имате, нали?
Грешките ни,
Боже наш, прости.
Надеждата в
душите ни пази.
Дари ни здраве,
Господи!…
***
Да се пазим и да мислим! Предстоят ни избори. Ако е живот и здраве на 2 април отново ще гласуваме. Старческите ми тревоги не се по-различни от тревогите на младите. Дойде време отново да решим кого да подкрепим. Как ще продължим, ако все още има дни за живот?... Ще ровим ли в кофите с боклук и ще се заливаме ли с омраза или ще кажем „Стига! Стоп! До тук!” Завива ми се свят от обещанията на политиците. Наглите им физиономии ме гледат от плакатите…Но ще гласувам и отново с машина, защото съм убедена, че това е най-правилен начин да бъдат ликвидирани възможностите за манипулации. Нашето поколение е грамотно, а мотивите да бъде върната хартиената бюлетина, защото няма да се справим с машините е не само смехотворно, но и обидно. Очаквам да получим извинение и на следващи избори тези недоразумения да бъдат премахнати.
***
ВРЕМЕ Е за събуждане, мислене и вземане на решение какво искаме и с кого е възможно това да стане. Надявам се, че ние, които сме преживели и добро и зло през годините до сега, ще направим на 2-ри април най-удачния избор, в името внуците си. Познавам пенсионери, които вече са загубили надежда, че е възможна промяна и не гласуват, затова искам да им кажа: Има надежда! Не сме зависими от работодателите си, ако са от партия, в която нямаме доверие, не трябва да се отказваме. Няма от какво да се страхуваме, защото сме заработили своите пенсии, а Бог решава колко ще бъдат дните ни на този свят. Но всички заслужаваме по-добър живот, достойни старини и щастливи дни с внуците си. Искаме те да се раждат, да растат и живеят в България. Затова съм убедена, че трябва да подкрепим младите и образовани момчета и момичета, заели се с трудната задача да продължат Промяната. Имам познати, съседи, колеги привърженици на различни партии, различни от тази, за която съм решила да дам своя глас. Но това не ми пречи да ги уважавам като личности, специалисти, добри съседи и съграждани. Всеки има право на своя избор и всеки сам носи отговорността си. Да бъдем разумни и отговорни!
***
С такива „шарени” мисли поемам по пътя на днешния ден. Но ще се опитам поне за малко да извикам слънцето в душата си и дано успея. Пожелавам го и на вас, Приятели!
Лек, спорен и ведър ден на всички, които се отбият при мен!
Сърдечно:
Лили ВЕЛЧЕВА, Силистра
29 март 2023 година