nabore.bg

Все още се мълви, че магията на ходжа е погубила красивата и гласовита родопчанка

Когато през 1969 г. на „Златния Орфей” двама млади и красиви певци запяха „Закъснели срещи”, публиката в Слънчев бряг и хилядите пред малкия екран занемяха – Мария Нейкова и Михаил Белчев бяха толкова чаровни и неземни, слезли сякаш от платно на Ботичели! А бяха ли влюбени? Години по-късно пред мен със сълзи в очите Мишо ще каже за Мария: „Това бе една голяма любов, една безбрежна взаимност, една притегателна сила...Толкова ми е мъчно, че я няма!” А

в стихотворението си „Жалба за младост”

той пише: „Още очаква Мишо Мария на булеварда под кестен висок...”

Какво се случи с очарователната и гласовита Мария Нейкова? Съдбата сякаш й завидя – за глас, за хубост, за младост. И от рога на изобилието върху певицата се струпаха като че ли всички злини на света.

На 21 декември, две години след триумфа й в Слънчев бряг, тя преживява ужасяваща самолетна катастрофа на летище „София”. В нея загива най-добрата й приятелка Паша Христова, а самата Марияу скачайки от 4 метра височина, едва се спасява с тежки травми по краката.

След катастрофата

години наред шета от болница в болница. От коляното надолу Мария има 54 хирургически шева, преживява 6 операции. Ходи само с панталон, за да крие обезформените си крака, по които преди въздишаше не само Мишо. Глезените й – смачкани, а тежките белези сриват самочувствието й...

И сякаш това страдание не стигаше, та някои от колеги й от филма „Козият рог” си отиват от този свят бързо-бързо – режисьорът Методи Андонов, актьорът Антон Горчев...А когато умира и незабравимата Катя Паскалева, Мария простенва:

„О, Господи! Като че ли някой ни събира горе!”

И угнетяващото подозрение за лоша магия вече не я напуска – една след друга издъхват майка й, леля й, зълва й...

Но последният гвоздей в наранената й душа е смъртта на съпруга й Недялко, който загива по най-нелепия начин, падайки от балкона...

Това вече прекършва гласовитата родопчанка – ляга на легло без лекарите да кажат точната диагноза, а мощните антибиотици не успяват да свналят високата температура. Налитат я тежки предчувствия:

„Паша ме вика от небето...”

– това повтаря до последния си дъх. Така и угасва, без време, лъчезарната преди Мария, чиято песен от „Козият рог” – „Двама” я надживя, макар, че животът бе крайно несправидлив към нея.

За всички, които я обичат и днес, е валидна въздишката на Мишо Белчев: „Тя е просто едно празно място до мен!”    

Георги АЛЕКСАНДРОВ