Интервю
- search
- Всички
Проф. д-р Светослав Ханджиев: Инфарктът и инсултът идват нощем след преяждане
Морят ни три злини със „З” - затлъстяване, злоба и завист
Проф. д-р Светослав Ханджиев е водещ специалист в областта на диетичното хранене и метаболитните заболявания. Специализирал е във Франция при световноизвестните учени акад. Жан Ваг и акад. Жан-Люк де Жен. Автор на над 200 научни и 300 научнопопулярни публикации.
- Д-р Ханджиев, по какво си приличат шивачът и диетологът?
- А, вие се майтапите с едно мое изказване, че шивашкият сантиметър винаги трябва да е до тях. Добре е не само диетолога, а и всеки общопрактикуващ лекар да „прислушва” по този начин своите пациенти. Защото е опасно увеличаването на т. нар. „висцерална маса” – нарича се още „ябълковидно затлъстяване” и се изразява в нарастване на мазнините в областта на корема и талията. Това има отношение към сърдечносъдовите заболявания, хипертонията, повишения холестерол и захарния диабет.
Вече знаем със сигурност, че ако талията при жените е над 80 см, съществува определен риск от сърдечносъдово заболяване; ако цифрата е 88, рискът е значително по-голям. При мъжете тези цифри са 94 и над 102 см.
- Ние уж живеем бедно, а народът ни затлъстява. Вярно ли е, че 60 % от българите имат наднормено тегло?
- Да, със свръхтегло са 58-60 процента от хората над 18 години. А една трета от тях вече са със затлъстяване. Това е една световна пандемия, не е само у нас така, но трябва да подчертая, че в Дания и САЩ този процес вече е спрял.
- Ако прегледаме медицинските статистики на Европа, излиза, че ние, българите, сме най-болното население на континента – при коя ли болест не сме водещи... Каква роля играят храните и начинът на хранене за нарастването на тези заболявания?
- В България има три злини, които започват с буквата „З”: затлъстяването, злобата и завистта. Втората и третата няма да коментирам, защото не е моя работа, ще кажа само, че имат огромно значение и за многото ни болести, и за ниската продължителност на живота. А за затлъстяването ще отбележа, че наследствеността, полът и възрастта не зависят от нас. Но има три основни причини за него, за които ние сме си виновни: храненето, обездвижването и най-важното – увеличеният психосоциален дистрес. Това е доказано, но се вижда и без доказателства. Срещате ли усмихнати хора по улиците? В храненето обаче най-много ни морят трите „бели отрови”: животинските мазнини, захарта и солта. Ние купуваме сол на цената на сиренето, каймата, маслините, колбасите... Вземете само сиренето – принудени сме да го изкисваме, а тогава то губи много от ценните си качества. Прекалена консумация на сол у нас е 3-4 пъти над допустимите норми, а тя води до повишаване на кръвното налягане, до всички сърдечносъдови заболявания, до онова, което ние наричаме социално значимо зло. Препоръчваме 6 г сол на ден, а българинът употребява 20 г. Ние имаме, обърнете внимание на думите, Министерство на здравеопазването, Национален център за опазване на общественото здраве, имаме РИОКОС /бившите ХЕИ-та/ - всичките тези институции имат лаборатории, за да упражняват контрол и наистина да пазят здравето. Липсата на контрол води до това, че „съобразителни” производители на храни започнаха да ни предлагат сирене без мляко, кремвирши без месо, краве масло с еди колко си процента растителни мазнини, което е повече трагично, отколкото смешно. Ако имаше контрол, нямаше да се допуснат тия неща.
- Попаднах на ваше изследване, в което твърдите, че до петдесетте години на миналия век храната на българите е била много здравословна. Бихте ли обяснили какво се случи, за да не е днес такава?
- Настъпихте ме по мазола. Преди петнадесетина години два научни колектива изследвахме задълбочено този въпрос – в единия участвах аз, а другият бе начело с академик Чудомир Начев. Проучването показа, че храненето на българина в края на 19 и началото на 20 век е много близко до т. нар. „средиземноморска диета”, считана за най-здравословната. Разликата при нас е само тази, че ядем по-малко риби и зехтин. Но и в нашата кухня се използват много зеленчуци, плодове, редица специфични ястия, които съдържат антиоксидантни вещества. Да споменем киселото мляко, всичките млечнокисели продукти, лютеницата. Аз казвам, че нашата лютеница е една антиоксидантна бомба. Обаче с Чудомир Начев решихме, че не можем да говорим само за българска кухня, защото всичко, колкото е българско, толкова е и на съседите ни. И затова я нарекохме балканска здравословна кухня.
- Как гледат съседите на тая теория, няма ли да се изпокараме?
- Напротив, това ни сближава и е много голям интересът към нея. Ние имаме типични ястия и общи начини на готвене. Доказано е, че храните с нисък гликимичен индекс са много полезни – това са въглехидрати, които не повишават бързо и екстремно кръвната захар, а по-плавно. Такива са бобът, лещата, грахът, пълнозърнестият хляб, зърната изобщо. Те ни пазят от атеросклероза, от всичките сърдечни и съдови заболявания, защото имат много белтъчини, аминокиселини, ензими. Нашите храни се отличават с богато и разнообразно съдържание на биологично активни съставки. Такива са и млечните продукти, и традиционните зеленчуци, подправките, особено лукът и чесънът в големи количества. Те са източници на разнообразен спектър от флавоноиди и каротеноиди – все подчертани антиоксиданти. После – само в нашия регион месото се пече заедно с всички зеленчуци в гювеча на бавен огън. Това е много полезно. На Запад гарнитурите се приготвят и сервират отделно. Също така къкренето на тих огън при варивата – къде го има това? Ами виното? Няколко проучвания вече доказват, че маврудът и мелнишкото вино имат по-изразени антиоксидантни свойства от мерлото и кабернето, които се смятат за най-ценните вина. Така че традиции имаме, само трябва да ги прилагаме, а не загърбваме.
- Какво е по-особеното обаче при по-възрастните хора, на кое да обърнат те повече внимание?
- Много важен въпрос, особено днес, когато възрастовите граници се вдигат – по-рано наричахме възрастни тия на 60 години, сега – на 70, а вече се счита, че до 90 години хората могат да бъдат трудоспособни. За всички е по-добро честото хранене в по-малки количества. Препоръчваме кралска закуска, обед на богаташ и вечеря на бедняк. И вечерята да бъде около три часа преди да си легнат. Да помнят, че почти всички тежки инциденти /инфаркти, инсулти/ стават нощно време след преяждане, препиване и прекаляване с нещо. Да се яде от всичко по малко и в по-бавно темпо. Възрастният човек, казано метафорично, трябва да „танцува” в темпото на тангото, а не на буйните ритми.
Интервю на Яков ЯНАКИЕВ