nabore.bg

 През 1952 г. специалността  „Журналистика” става част от българското академично образование 

Какво научаваме от документите?

По повод 50-годишния юбилей на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ  реших да се запозная по-отблизо с живота и делото на проф. Стефан Б.Станчев . От сина му получих две негови автобиографии,подписани грижливо с познатия ни четлив подпис .  Прочетох с интерес споделените от   Красимир и сестра му  художничката Боряна спомени  за баща им  пред Антония Мечкова в Наборе.бг и в сайта на СБЖ (4). Един  неизползван досега  източник за информация бяха  документите от  описа на служебното му дело: назначения, преназначения, заповеди за командировки в чужбина и др., съхранени  в Софийския градски архив,”пронумеровани и прошнуровани” в 56 листа.(5) Какво ново научих за нашия професор  от тях?

Ето някои любопитни и непознати факти  за него  и  за началото  на университетското  образование по журналистика в нашата страна.

 Раждането на катедрата

След като е публикуван Указ № 356 на Президиума на Народното събрание  на Република България  от 12 август 1952 г. в Софийския държавен университет (СДУ) е открита специалността „Журналистика”.

Като  първи хоноруван преподавател по „Теория и практика на съветския и българския печат” и  по съвместителство с работата му във вестник „Отечествен фронт” на 5 септември 1952 г.  е назначен Стефан Бонев Станчев, който  трябва да провежда 4 часа седмично лекции и упражнения с два курса  студенти едновременно.Едните са новоприети, а другите са завършили два курса  в други специалности в университета.Предпоставките за това назначение са три: той е професионален журналист на висока длъжност, има висше юридическо образование и, както сам съобщава в заявленито си: „През 1949 г. бях на едномесечна  практика в Съветския съюз, в редакцията на вестник „Известия”,от където имам много подробни бележки  около 150 страници на пишуща машина и те могат да ми помогнат за изработването на лекциите.”(6) На 1 август 1953 г. Стефан Б.Станев подписва акт за встъпване в длъжност старши преподавател във Филологическия факултет на университета.

През сутрешните часове той провежда занятията в университета,но работният му ден продължава до късно през нощта  в редакцията на вестник „Отечествен фронт”,където работят  заедно с доцента по история (по това време)  Владимир Топенчаров. Двамата се познават от 30-те години като сътрудници на младежкия печат. За да се справи с работата в  двата курса Стефан Б. Станчев кани опитния вестникар Георги Боршуков,завеждащ отдел „Документация” в редакцията и двамата продължават да  учат заедно студентите как се прави вестник.

Проф. Станчев и проф. Боршуков- незабравимият тандем преподаватели на бъдещите журналисти. Снимка от  семейния архив

Тук трябва да добавим, че паралелно със занятията в университета   протичат турбуленциите в българската журналистика и в редакцията на „Отечествен фронт”в периода на култа към личността на  Сталин. Петдесетте години на миналия век са време динамично, сложно и противоречиво. На два пъти заради пропуски на важна информация от главен  Стефан Б.Станчев става заместник-главен редактор на вестника, където се „редуват” с Владимир Топенчаров.Неслучайно  в спомените си „Бесове на моето време”  акад. Владимир Топенчаров пише,че „драмата е автентична  и рисувана със сурови бои, взети направо от обществения врящ котел”.(7)

          А под покрива на Алма матер започва университетското обучение на млади журналисти, посрещнато скептично сред голяма част от журналистите от  практиката.

          През първите две години Стефан  Б.Станчев е член  на катедрата по българска литература с ръководител проф. Георги Цанев, а чак на 15 май 1954 г. е обособена самостоятелна катедра „Журналистика”, за чийто завеждащ е избран доцентът по „Теория и практика на съветския и на българския печат” Стефан Б.Станчев, чиято учебна натовареност е вече 240 часа годишно.

        През  1958 г. той поема нова работа пак по съвместителство -  подпреседател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (КПКВЧ), посреща и изпраща делегации,пътува в различни страни с мисията да се разширяват  културния обмен и сътрудничеството на България с близки и далечни страни по света.

Подпредседателят  на КПКВЧ доц. Стефан Б.Станчев  разменя подписаните договори  за културен обмен и сътрудничество с министъра на образованието на Индия  Бугват Я Азад. Снимка от в. „The Indian Express” от 7 ноември 1967 г., Ню Делхи.

През 1961 г. доц.Стефан Б.Станчев е утвърден от ВАК за професор и става ръководител на катедра „Журналистика”.

         Осъществена е първата качествена промяна: специалността  „Журналистика” става част от българското академично образование  най-напред в рамките на филологическите науки, каквато е традицията на журналистическите факултети в Москва и Ленинград.

 Създаването на факултета

В съответствие с обществено-политическите промени през 70-те години и развитието на системата от средства за масова информация-печат,радио и телевизия отново под  ръководството на проф. Стефан Б.Станчев настъпва втората качествена промяна в  обучението по журналистика: то  е включено в сферата на социалните науки.

          Единствената в България  катедра „Журналистика”  успешно преминава през строгото сито  на академичната акредитация и през 1974 г.  заема  своето място като самостоятелен Факултет по журналистика сред  факултетите  по хуманитарни и природни науки в Алма матер  с много по-дълголетен стаж .

          На първото Общо събрание на новия факултет на 26 септември 1974 г.  с  пожелания за успех  към преподавателите и студентите се обръщат проф. Благовест Сендов - ректор на Софийския университет, проф. Куйо Куев- декан на Факултета по славянски филологии и секретарят на Съюза на българските журналисти Петко Караделков. (8)

 Проф. Стефан Б.Станчев открива новата учебна 1975/1976 г. в аудитория 241 на университета

В учебния план на факултета са включени нови дисциплини:  социология, социална психология, етика и др., обособяват се тематичните  специализации икономика, вътрешна политика, международна политика и култура.Разширява се изучаването на чужди езици.Студентски практики се провеждата както в страната, така и в други социалистически страни-СССР, ГДР и Чехословакия. Расте броят на научните публкации както на преподавателите ,така и на някои отлични студенти.Сътрудничеството със СБЖ е постоянно и ефективно. Разгръщането, обогатяването и обновяването  на учебния план на специалността „Журналистика” през годините обхваща все по-цялостно непрестанно и бурно обновяващия се свят на масмедиите най-напред в сферата на печата и радиото, а през седемдесетте години на  ХХ век и на телевизията.

Според  проф. Стефан Б.Станчев постоянната връзка  с практиката е едно от най-важните условия за качественото обучение на младите генерации във факултета. Затова повече от 20 години той е член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, където активно обсъжда с колегите си актуалните аспекти на медийната действителност у нас.

В оценката си за развитието на академичното образование по журналистика преди демократичните промени  акад. Владимир Топенчаров подчертава: „Най-важният процес в развитието на нашата журналистика бе решителното издигане на професионализма. За това спомогна много  създаването на специалността „Журналистика” в Софийския университет (1952 г.)...Въпреки слабостите и едвностранчивостта в професионалното, политическото и идейно ограмотяване на младите набори, тази специалност изигра голяма роля. Съществено се повиши общата, литературно-езиковата и чисто професионалната култура на младите журналисти...Млади хора се специализираха, насочиха се към тесни и важни проблеми (икономика, наука, култура, външна политика, социална политика, спорт...) Компетентността  на печата,радиото и телевизията нараснаха много, несравними са с довоенното време, с 40-те и 50-те години. Много се критикуват „грешките”, „неточностите, дори „гафовете” на журналистите, когато пишат по стопански, технически, научни проблеми, но толкова богата и разнообразна тематика бе невъзможна в миналото. Общо професионалната квалификация днес е много по-висока от когато и да било,а грешките в нашия печат са общо взето по-малко от грешките на масовия печат по света.”(9)

          Описът на документите завършва със заповедта за освобождаването на професора от длъжност „ поради навършване на определената възраст и трудов стаж за пенсиониране от 1 октомври 1980 г.” с думите на  заместник-министъра на просветата: ”Изразявам благодарност на проф. Стефан Бонев Станчев за положения труд и неуморна работа при подготовка на специалисти с висше образование”.(10)

       Зад тази стандартна фраза  се крие огромният труд на проф. Стефан Б.Станчев в продължене на   28 години (от които 22 - по съвместителство!) за превръщането на журналистиката в  призната  академична специалност в страната ни, за  обогатяването  на учебния й план  в условията на формирането и развитието на системата от средства за масова информация  с цел  да бъде обхваната по-цялостно и по-ефективно най-напред  сферата на печата и радиото, а през седемдесетте години на  ХХ век - и на телевизията.

        От  първата трудова дейност на бъдещия ни  професор, когато на 10-годишна възраст  в родния Разград хваща четката и става чирак на художника Коста Петров, до 1980 г. трудовият му стаж надминава значително половин век - непрестанен, неуморен, всеотдаен  и резултатен труд ,при това  често на две места едновремнно!Можем само дълбоко  да се поклоним  с искрена благодарност пред  енергията, издръжливостта, целеустремеността  и отдадеността на нашия уважаван професор Стефан Б.Станчев - ОСНОВОПОЛОЖНИКА  на академичното образование по журналстика в България!

Проф. д-р Минка ЗЛАТЕВА

София, 17 ноември 2024 г.                   

Литература:

1.Станчев, Стефан Б. Теория и практика на печата, София:  Наука  изкуство,1961 г.;второ издание -1964. За следващите поколения тази роля имаше учебникът му  „Обща теория  на журналистиката” (София: Наука и   изкуство, 1971;второ преработено и допълнено издание - 1976.)   

2.Този  фрагмент в текста  е от книгата: Златева, Минка (съст.) От сърце за Георги |Стоименов - Джо .За журналиста и човека, когото всички  обичаха: спомени от колеги, приятели  и семейството.София : изд.Пропелер, 2016 , с. 170-171.

3.Мечкова, Антония  Проф. Стефан Б.Станчев   разказва как бе създадена специалността „Журналистика” у нас,13.10.2024  https://sbj-bg.eu/article/details/56251; Неподозираните портрети на професор Стефан Б. Станчев ,30.10.2024 https://sbj-bg.eu/article/details/59143

 4.Виж по-подробно по този въпрос в репортажа на Антония Мечкова

      „Да си спомним: Станчева - и по баща, и по мъж” . https://www.nabore.bg/statia/stancheva-i-po-maj-i-po-muj-4258-14

5.Държавна агенция „Архиви”, Държавен архив - София, фонд 1790, опис 12, а.е. 206 ( Проф. Стефан Б.Станчев)

6.Пак там, л.56

7. Топенчаров,Владимир. Бесове на моето време (от поредицата „Кладенецът на спомените”).София: Булвест 2000, 1993, с. 6.

8. Държавна агенция „Архиви”, Държавен архив - София, фонд 1790, опис 12, а.е. 206, л. 19-20.

9.Топенчаров,Владимир.Цит. съч.,с 342-343.

10. Държавна агенция „Архиви”, Държавен архив - София, фонд 1790, опис 12, а.е. 206, л.1.